05.03.2020 | 23:35
Групо-вирусът и 3-ти март
Съпроводена от десетина жени, Караянчева се чудеше как да се обясни, вместо да тегли една кърджалийска люта на Щаба: тя следвала препоръките му, обаче решила да бодне един стрък на Върха.

Българинът е способен да оцелее от всякакви вируси, чуми и хуни.
Дори и вирусът на глупостта трудно ще го пречупи.
Но тия дни можеше да го остави без национален празник.
Глупо-вирусът е прекалено опасен, дори при нашата инатливост.
Той е коварен, не бие тъпана, не те тръшка, не те препотява даже. Прониква в теб кротко, превзема те кротко, мирно си съжителствате, докато изцяло и завинаги не те покори.
Мнозина изобщо не научават, че са негови пленници. Газят из калта, обаче си мислят, че подхвърчат из облаците.

Най-мръсната особеност на глупо-вируса е, че те кара да привикнеш към глупостта. Гледаш го някой, че е завършен глупак, 24 каратов.
Но ти му прощаваш, колкото и да плещи нелепости – това дори започва да ти харесва. Не те напряга излишно, хубавко ти е с него.
Какво повече да искаш от български политик.

Примерно, някой се дере пет години – докато уж представя държавата, че Трети март не е никакъв празник. Абсолютен негодник, обаче заразява немалко наивници. А няма ваксина срещу глупо-вируса.

Покрай нелепостите на Трети март/тази година, човек се убеждава за сетен път, че политиката съсипва всичко, до което се допре.
Някои политици се държат така, сякаш са спали с Историята, сякаш са нейни доверени любовници.
Има и празноглавци, които се усещат мъже, само когато обругаят Истината.

И, все пак, тази година тук-там отлюпиха по една дума за руско-турската война, за „османското“ робство, за руските жертви и пр.
Берекет версин и за това. Колкото-толкова.

Отгоре на всичко, получихме и една тлъста баклава от Ердоган: той взе, че ни поздрави за националния празник – който е прослава на освобождението от турско иго.
Най-после сме се отървали от вас – това ли иска да ни каже турският Император?
Руският пък/Путин взе, че баш за Трети март намали цената на газа с 40 процента.
Много хубаво не е на хубаво – би си казал някой, който е пощаден от глупо-вируса.

Добре, че е Дядо Вазов – вечното ни упование и спасение.
Нова телевизия направи нещо странно – десетина известни лица прочетоха „Опълченците на Шипка“.
Идеята изглеждаше безразсъдна, но неочаквано даде добър резултат: гледаш някое познато лице и чуваш по-отчетливо думите на Вазов.
Те откънтяват така, както само при него това се случва: бичът си е бич, теглото – тегло, хомотът – хомот, Сюлейман си е Безумний, раята – рая, Столетов – Столетов, Радецки – Радецки, и пр.
Истината – Истина.

Ето заради това искаха/искат да кастрират учебниците.
Без неговото „безразсъдство“ и празникът Трети март вече нямаше да го има. Все още ги е страх от думите му, сигурно се плашат да не бъдат прокълнати. Нека се плашат.

Тази година Празникът не успяха окончателно да го разтерзаят, но положиха усилия. С толкова инфантилни номерца, че сякаш някой невменяем им ги диктува.
Най-напред направиха за посмешище Щаба за борба с корона-вируса. Превърнаха го в обект на Народния присмех.

Щабът препоръча хората да забравят Празника си.
Чудесна идея – и президентът Радев веднага я грабна. Резултатът: хиляди го последваха до връх Шипка.
Камъни и дърве полетяха срещу Глупостта.

От тайния Глупо-Щаб изглежда със закъснение се сетиха, какво ще стане, и изпратиха бързо-бързо на Шипка Караянчева, шефката на Парламента – да изпревари Радев, да изземе инициативата.
Горката тя – напоследък оставаме с усещането, че Бойко сякаш иска да я разкара и затова я цецка-изира усърдно.
Натоварват я с непосилната задача да бъде контрапункт на президента – чак неловко се получава.
Но и тя не се усеща, вижда се като нещо различно от това, което е.

Във всеки случай, „не искала да разделя нацията“ – интересно, колцина ли ще я последват тъкмо нея при „разделението“?
Съпроводена от десетина жени, Караянчева се чудеше как да се обясни, вместо да тегли една кърджалийска люта на Щаба: тя следвала препоръките му, обаче решила да бодне един стрък на Върха.
Хем беше там, хем не беше.

На Шипка – вбесени от Глупо-Вируса – се качиха хиляди българи, въпреки непрогледната мъгла и свирепия вятър; телевизионната картина на моменти напомняше на Верешчагиновата „На Шипка всичко е спокойно“.

Неприлично спокойно/тегаво обаче беше в София, пред паметника на Незнайния воин, където имаше няколко десетки души.
Уж очакваха Бойко да оглави церемонията, но накрая натовариха самара на Каракачанов.
И той заситни, заедно с Патриарха, към паметника – за радост на Щаба за корона-вируса.

В крайна сметка, десетки хиляди хора – от Преслав до Пампорово – не се отказаха от Празника си.
И кой беше бламиран по този начин?
Пак стана ясно, че не познават Народа си, но и пет пари не дават за него.

Засега не успяват да осиротят Празника, но се стремят да го разкъсат. Всеки придърпва нещичко от него към себе си.
Така се случи и на 19 февруари, така ще стане и на 24 май. Впили са се в празниците, всъщност – в светостта, мъчат се да ги употребяват за собствените си дребни нужди. И така объркват Народа.

Плевнелиев почти напълно изключи Русия от честванията на Трети март. Турското робство бе подменено с някаква мазня.
Гледат да направят бежанец и Историята ни – без да си дават сметка, че има кой да я присвои – докато се налудуваме, македонците чакат с отворена уста.

Бойко пое голям риск със срещата си с Ердоган в деня преди Празника, дори се нагърби като негов адвокат пред ЕС.
Той все повече се затваря в ролята си на посредник.
Няколко реда във Фейсбук са достатъчни, според него, за Трети март.
Има една поговорка – „Никога не пробвай, колко е дълбока водата, едновременно с двата крака“, но той сякаш не я знае.

С голямо основание може да се приеме, че Народът се опълчи на носителите на Глупо-Вируса, не прие нелепия им съвет – и не се отказа от Празника си.
Напротив, отдаде му се с по-голям ентусиазъм в сравнение с предишните няколко години.
Може би е достигнал предела на търпимостта си към някои политически извратеняци.
А отмяната на Празника си беше нещо, наистина извратено – играта съвсем изпростя.

Но както казва Майло Янопулос – най-известният, след Доналд Тръмп, трол в Америка – „В политиката не се печели с контрол над фактите, а чрез свързване с преживяванията на хората“.
Нашите Глупо-Вируси сякаш не са свързани дори със собствените си преживявания.
„Опасен педал“ – знаменитата книга на Майло наскоро бе преведена на български.

Радев припозна обикновените хора като Пазители на Паметта – нарече ги в словото си „Опълченци на историческата памет“. Всъщност, цитира себе си – преди две години пък ги нарече „Опълченци на историческата правда“.
Ако разиграе идеята за Паметта, вероятно ще има успех – все още паметливите хора са повече от щастливите будали, анестезирани от лъжите на Прехода.

Впрочем, едно движение, наречено простичко „Памет“, поне към този момент, има сериозни шансове да разбърка статуквото/Блатото.
Бойко и ГЕРБ изглежда са в процес на самоизолиране един от друг.
Няма да повярвам в обратното – дори, ако Бойко публично се закълне. Десет години влачи на гърба си всевъзможни типове – при това, повечето подбрани от другиго.
Помните ли бившата областна управителка на Перник, Соколова ли беше – тя беше открила, че всички, които не харесват ГЕРБ, са социопати.
Стигне ли до ушите на един Падишах подобно откровение, той трябва да открие изправителни лагери. За своите хора.

„Памет“ – да пофантазираме още малко около тази идея – няма да е движение на някакви носталгици, заблеяни единствено по миналото.
По-скоро то ще извърши една контрареволюция срещу фалшификаторите на Паметта, срещу шашмаджиите, които толкова стръвно обяздиха настоящето.

Както би казал Ричард Трети: заменям цяло кралство със нахални сукалчета срещу един паметливец.

Кеворк Кеворкян

Loading...
оставете коментар

Антени не носи отговорност за коментарите на потребителите.
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране