10.06.2019 | 7:53
На какво се дължи разликата в заплащането между половете?
Може ли разликата в заплащането да изчезне?

Разликата в заплащането между половете е тема, която разтриса западните общества от поне десетилетие. За щастие у нас, въпреки опитите за създаване на местна активистка глъчка, все още се гледа на темата с трезва глава. Има добри причини за това, но все пак е полезно да се надникне зад числата и процесите.

Междуполова разлика в заплащането е разликата в средното брутно почасово възнаграждение между мъжете и жените, в дадена организация на всички позиции (вертикално и хоризонтално). Еднаквото заплащане между половете се отнася за еднакви работни позиции и един вид труд и в повечето държави е защитено от закон.

Следователно разликата не се получава от това дали мъжете и жените взимат едно и също възнагражение за еднакво свършена работа, а като се използва средната почасова заплата на трудещите се на пълно и непълно работно време (без извънредния труд).

Изследване на Евростат показва, че през 2017 г. в България жените са получавали средно 13,6% по-малко от мъжете като брутна почасова заплата. Важно е да се проучи какви са реалните процеси, които стоят зад статистиката.

 

Предпоставки за различията в заплащането

Жените са по-склонни да изберат да отглеждат деца, да се грижат за възрастни членове на семейството или да вършат домакинска работа, отколколкото да се реализират професионално. Според данни на НСИ през 2018 година 250,8 хиляди жени са извън работната сила поради „лични и семейни причини“ в сравнение със само 72,1 хиляди мъже.

 

Друга част от жените, с приоритет грижа за семейството, се трудят на непълно работно време. Хората, които работят по-малко часове, получават по-ниски доходи, както и по-бавно се изкачват по кариерната стълбица. В някои методологии не се разделя работата на пълно работно време от работата на непълно работно време и това затруднява определянето дали разликата в заплащането е резултат от дискриминация на пола, или от естеството на заетостта на дадено лице.

 

Разликата в заплащането между половете се увеличава между 35-44 години, вероятно заради майчинството и грижата за децата. Средната възраст на жените  при раждане през 2018 г. в страната е 27,2 години, а за столицата – 30,2 години. В България майчинството е 2 години, което е предпоставка за трудна адаптация към работната среда след това. Представлява и чисто времево изоставане от процеса на развитие на кариерата.

 

Спецификите в индустриалния труд обуславят и различия в заплащането. Жените модели печелят в пъти повече от представителите на „силния“ пол в същата сфера. Същото важи и за кинезитерапевти, медицинските сестри, персонала зает с търговия, административни дейности и човешки ресурси.

 

Мъжете са по-склонни да се реализират в технологичната сфера и точните науки от жените, по-склонни са да заемат по-стресиращи работни позиции и да работят повече часове. Икономистът Томас Соуел отбелязва, че жените обикновено избират професии, които са по-консервативни и не се променят драстично във времето. Ако сте компютърен инженер и прекъснете работа за пет години, за да имате деца и да ги отгледате до възраст за детска градина,  в това време естеството на работата ви ще се е променило значително. Ще трябва да започнете почти отначало. От друга страна, ако станете библиотекар, учител или друга подобна професия, можете да си вземете пет години отпуск и след това да се върнете на приблизително същото ниво, където сте прекъснали. Очаквано, по-натоварените технологични професии са по-добре платени от тези, които не изискват същите време, познания и усилия.

 

Защо регулациите пречат за свиването на разликата в заплащането

Наскоро BBC публикуваха статия, в която авиокомпанията EasyJet се посочва като един от работодателите с най-голяма разлика в заплащането между половете. В самия материал липсва обосновка на проблема, но за щастие Institute of Еconomic Аffars в Лондон са направили такава, подкрепена с данни от компанията.

 

Средната разлика в заплащането на компанията се е увеличила до 54,1% (средната разлика в заплащането за цялата икономика на Великобритания също се е увеличила от 45,5% на 47,9%), според данните от 2018 г. Това изглежда като дискриминационна политика. Разбивката на разликите в заплащането обаче, разкрива различна история. Кабинният екипаж на EasyJet представлява по-голямата част от работните места във въздушния превозвач и 71% от тези позиции са заети от жени. Пилотите на EasyJet представляват 26% от работните места, от които 5% се заемат от жени. Ако сравним заплащането на мъже и жени кабинен екипаж и пилоти от мъжки и женски пол отделно, EasyJet съобщава, че жените печелят повече. Големият брой жени, заети в компанията като стюарди и относително малкият брой заети като пилоти, води до разликата в заплащането от 54,1%. EasyJet дори имат кампания с цел до 2020 г. 20% новите им служители да бъдат жени.

 

Процентът на жените пилоти на EasyJet е приблизително същият като този на жените пилоти регистрирани в световен мащаб. Увеличението на жените пилоти, наети от компанията – 128 през 2015 г. до 222 през 2018 г. – е още по-значителна, когато се  се вземе предвид  ограничената наличност на жени с подходяща подготовка и интерес. EasyJet може да намали значително разликите в заплащането и дори да стигне до 0%. Просто трябва да наема по-малко жени на по-ниско платени длъжности (стюардеси), отколкото повече жени пилоти. Както виждаме обаче, въпреки регулаторния натиск, има естествени процеси, които обуславят разликите в заплащането.

 

Може ли разликата в заплащането между половете да изчезне?

Както става ясно, преди да обявим дискриминацията и сексизмът за основна причина на проблема е добре да се информираме за това как реално функционира светът около нас.

 

Представителите на Австрийската икономическа школа знаят, че премахването на неравенствата в заплащането в една свободна икономика е отвъд възможностите на държавата. Централният политически апарат няма как обективно да измери истинската производителност на производствените фактори: машини, земя, природни ресурси и работници. За да се изчисли това трябва да се направи оценка на факторите, която в пазарната икономика се извършва чрез процеса на свободна конкуренция. Следователно не можем да очакваме някаква форма на социален инженеринг безпроблемно или дори успешно да промени милионите лични предпочитания и решения на мъжете и жените, така че статистиката да отговори на определен идеологически идеал за равенство.

 

Проповедниците на съвременния феминизъм трябва да разберат, че жените сами избират приоритетите си: да останат у дома с децата си или отбратното – да преследват кариера.  Личният избор е по-силен от държавните опити за изравняване на дадени статистически показатели.

 

Ивелина Петрова, ЕКИП

оставете коментар

Антени не носи отговорност за коментарите на потребителите.
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране