13.08.2019 | 0:57
Отстрелване на неудобните кандидати в Русия
Нестихващите протести в Москва и бруталното им потушаване показват страха на властта от гнева на хората, който може да доведе до неприятни за Кремъл изненади
Светослав Абросимов

Това лято се оказа горещо в Русия най-вече в политически план. След масовите протести на младите хора срещу корупцията и на много обикновени руснаци срещу пенсионната реформа през последната година сега властите са изправени пред протести заради предстоящите наесен избори за регионална власт. Вече няколко седмици полицията действа твърдо срещу неразрешените митинги на недоволните хора заради масовия отказ да бъдат регистрирани кандидати, които са известни със своите остри критики и действия срещу Кремъл. Опозицията протестира срещу недопускането на независими кандидати до местните избори на 8 септември, които се очертава да бъдат трудни за подкрепяните от властта кандидати в контекста на все по-голямото социално недоволство в Русия.

В Русия втората неделя на септември е известна като Ден за единно гласуване, тъй като се провеждат избори за определяне на представители за различни позиции в местната власт. По време на регионалните избори се избират местни парламенти, губернатори и кметове на 85 федерални области. Досега опозиционните кандидати рядко са събирали достатъчно гласове, за да обезпокоят управляващата клика. Залогът на Кремъл сега обаче е твърде голям, за да се позволи на нежелани кандидати да се промъкнат в мрежата. Проблемът е, че в Русия вече има заряд за промяна и всеки, макар и минимален успех на опозицията, би могъл да вдъхнови недоволните, но все още плахи или отчаяни руснаци, които не вярват, че от тях зависи нещо. За властта ключови са два фактора – че протестите започнаха точно в Москва и че за първи път опозицията успява да се обедини.

„Ако обективно се погледне на нещата, днес Москва е един от най-успешно развиващите се мегаполиси в света. В благоустройството, инфраструктурата, развитието на градската среда се инвестират огромни ресурси. В Москва има умерен приток на мигранти, а жизненият стандарт е като в развитите страни. По много параметри Москва е по-комфортна за живот от Лондон и Париж. Затова и протестите тук не са заради местни проблеми, а заради желанието за самоизразяване, за политически свободи, уважение и честност към гражданите, за демократичен стил на политическото лидерство. Въпросът за свободата надделява над въпроса за материалното благополучие“, казва социологът Михаил Дмитриев, бивш президент на Центъра за стратегически разработки пред „Новая газета“.

В хода на скандалната кампания за Московската дума властите направиха невъзможното – успяха да обединят опозицията. Избирателите за първи път видяха как демократичните кандидати действат в синхрон, обединени от чувството си за морална правота. И така стартира огромната политическа консолидация на протестно настроените кандидати, която става особено забележима на фона на продължаващата самодискредитация на „Единна Русия“.

„Има някои проблясъци на надежда за руската демокрация най-вече на местно ниво при изборите за общински съвети“, смята бившият собственик на „Юкос“, а сега виден критик на Кремъл Михаил Ходорковски. Общинските съвети осъществяват ежедневното управление на единични райони. Това са по-малки административни поделения във всеки федерален субект в Русия. Само в Москва има 125 такива области, всяка от които има свой общински съвет. Именно там има съвсем реална възможност за пробив. На последните местни избори в Москва през 2017 г. либералната коалиция, водена от критика на Кремъл Дмитрий Гудков, спечели 250 от 1502 места. Въпреки че мнозинството отново е на партията на Путин „Единна Русия“ (77% от мандатите), либералната коалиция постигна третия си най-голям резултат (7.2%). „Ако подобни резултати се постигнат и на общинските избори в Русия този септември, тогава евентуално бихме могли да видим как влиянието на независимите гласове се увеличава на регионално или дори федерално ниво в руската политика“, коментира Ходорковски.

За да запази контрола си, режимът на Путин може да прибегне до всичко нужно – от злоупотреби с невалидни бюлетини като на президентските избори през 2018 г. до окончателното отменяне на избори, които не вървят по план, както стана при губернаторските избори през 2018 г. в Хакасия. Сценарият вече е в ход с отказа за регистрация на независимите кандидати. По закон кандидатите за губернаторско място и за регионален парламент трябва да съберат определено количество подписи за регистрация, които обаче трябва да бъдат одобрени от комисия, избрана от управляващите в даден съвет или община. Понастоящем „Единна Русия“ на Путин има мнозинство в общинските съвети и съответно пълен контрол върху това кой да получи одобрението да се кандидатира за даден пост. Съветниците могат да влияят и върху назначенията на избирателните комисии, които наблюдават регистрацията на кандидатите и преброяването на гласовете. Избирателните комисии често отхвърлят потенциалните кандидати с помощта на юридически хватки и обявяване на събраните подписи за недостатъчни или фалшиви.

В средата на юли руските власти обявиха за невалидни кандидатурите на тридесетина кандидати за членове на Московската градска дума, сред които няколко видни членове на опозицията. Московската избирателна комисия до този момент е дала разрешение на 216 кандидати да участват в изборите. Сред опозиционерите, чиито кандидатури бяха отхвърлени, са Иван Жданов и Любов Собол, съюзници на противника на Кремъл Алексей Навални. Официалната причина е, че голяма част от подписите на хората, които ги издигат, са невалидни. Жданов и Собол твърдят, че тези твърдения са изфабрикувани. 31-годишната Собол, адвокат по професия, заяви, че избирателната комисия е взела решение по нареждане на кмета на Москва Сергей Собянин.

Според руските закони независимите кандидати трябва да съберат поне три процента от подписите на потенциалните си избиратели във всеки от 45-те района на Москва, което означава между 4500 и 5000 души. Общо 17 кандидати от опозицията, които успешно са събрали необходимите подписи, твърдят, че процедурата по потвърждаване на валидността на подписите е непрозрачна.

Всичко това предизвика масови протести в Москва, на които органите на реда отговарят с насилие. Броят на временно задържаните надхвърли 2000 души. От тях 50 души вече получиха присъди – арест с различна продължителност и глоби. Общо осъдените участници в последните няколко масови акции са над 500. Социалните мрежи са пълни със съобщения за арести на дори случайно преминаващи, които силите за сигурност са сметнали за демонстранти.

По стара традиция първоначално официалните медии игнорираха протестите и наблегнаха на уикенд хепънингите като „Шашлик лайф“, на който според местните власти се събрали над 300 000 души в Москва, или безплатния музикален празник Meat&Beat („Месо и ритъм“), които съвсем неслучайно съвпадат с провеждането на митингите. Известният прокремълски телевизионен водещ Владимир Соловьов дори обяви, че организаторите на протестите са наели хора от други места в опит да провокират полицията и да бъдат отразени в новините по позитивен начин. Телевизия РЕН ТВ, която е контролирана от бизнес кръгове, близки до Кремъл, излъчи репортаж, според който желаещите да се кандидатират за местната Дума дори не са участвали в протестите. Репортажът внушава, че някои опозиционни лидери имат връзки с американското разузнаване и че организаторите са примамвали хората да участват, като са предлагали храна за домашните им любимци. „Россия 1“ директно обвини чужди служби, че стоят зад демонстрациите.

Градусът на напрежението в руската столица се повиши още повече, след като арестуваният за 30 дни Алексей Навални беше приет в болница с остра алергична реакция. Същият ден той беше върнат в ареста, а съдът отхвърли молбата му да бъде освободен по здравословни причини. Любов Собол, юристка от Фонда за борба с корупцията на Навални, се превърна в лице на протестите в Русия. Тя обяви гладна стачка, защото не беше допусната до изборите за градски съвет на Москва. После излъчи на живо в интернет ареста си. Властите обвиняват опозицията, че „се опитва да направи от Собол руската Жана д’Арк“. Собол наистина е готова да се бори докрай за правото си да се кандидатира, защото е убедена, че след финансовата криза и пенсионната реформа хората са ядосани и изморени от властта и искат промени.

Мнението ѝ се потвърждава от юлското проучване на фонд „Петербургска политика“, според което 59% от хората смятат да гласуват на изборите за Московски градски съвет при 22% през 2014 г.

Говорителят на руското Външно министерство Мария Захарова обвини американското посолство в Москва и „Дойче веле“, че са призовавали за участие в неразрешените протести в столицата. След протеста Берлин обяви, че „арестите са несъразмерни“ спрямо мирния характер на събитието, и призова за освобождаването на демонстрантите. Подобни позиции дойдоха от Лондон и Париж, както и от Европейския съюз. Междувременно руското посолство в Лондон нападна британските медии заради това, че нарушавали принципа на безпристрастност при отразяването на митингите в Москва. Руските дипломати подчертават също, че протестите в Москва „нямат нищо общо с демокрацията и свободата на изразяване“.

За това колко са изнервени властите говори и последната заплаха от руската прокуратура, че ще поискат да се отнемат родителските права на родители, които водят децата си на протестите, защото заплашвали тяхната сигурност. По-късно магистратите все пак се отказаха от тази идея. Опозицията вече обяви, че ще организират протести всяка седмица, независимо че властите не й разрешават. Според актуално проучване на „Левада център“ поне една трета от жителите на столицата се отнасят положително към демонстрациите и исканията на протестиращите.

Кметът на Москва Сергей Собянин обаче определи тези акции като „провокации“ и „масови безредици“, а демонстрантите сами принуждавали полицията да използват палки срещу тях, което била адекватна реакция. Това показва, че и двете страни не смятат да отстъпят от своите искания и действия, което може рязко да покачи напрежението, но и да увеличи активността на жителите в различни градове, не само в Москва. Миналата събота голям протест имаше и в Санкт Петербург. И всичко това се случва в разгара на отпускарския сезон. Със сигурност може да се прогнозира, че с приближаването на изборите на 8 септември напрежението ще се покачи още повече.

Loading...
оставете коментар

Антени не носи отговорност за коментарите на потребителите.
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране