11.01.2020 | 23:08
Реквизит, мизансцен, телевизия. Няколко въпроса за ареста на Нено Димов
"Невиждани действия на прокуратурата"

„За първи път е арестуван действащ министър“.

„Държавното обвинение търси виновника за кризата в Перник и стигна до Нено Димов“.

„Прецедент в българската политика – управленец е задържан“.

Такива са само част от коментарите след вчерашната акция на прокуратурата в Перник и София, която завърши с 24-часовия арест на министъра на околната среда Нено Димов.

Без да съобщава подробности, малко преди централните новини на телевизиите, говорителката на държавното обвинение потвърди, че Димов е именно задържан, въпреки че около обед уж беше само отведен за разпит. Самото му извеждане от сградата на министерството е съществен елемент от сюжета, тъй като то беше зрелищно: заобиколен от представители на правоприлагащите органи, министърът се качи в черен бус с бял бранд “Прокуратура на Република България”. Отвеждането му протече бавно, което улесни медиите да направят добри кадри.

За неуспелите да снимат акцията пресцентърът на държавното обвинение качи и снимки на сайта си. Веднага след това издания, известни с проправителствените си нагласи, аплодираха случващото се. Довчерашни защитници на министъра взеха да припомнят миналото му в ДСБ – партията, посочвана от тях като носител на политическото зло у нас. Още от тези заглавия стана ясно: брандираният бус ще откара Димов към края на кариерата му.

Очакваният арест и логичните въпроси
Измежду всички въпроси, които следват оттук нататък, на първо място е очевидният: след като Нено Димов неколкократно е декларирал, че ще съдейства на разследването по водната криза в Перник, защо беше отведен за разпит така показно?

И не беше ли доста по-просто, ефективно и не на последно място запазващо достойнството му, изпращането на призовка, какъвто всъщност е редът?

Веднага след това идва следващ въпрос: след като прокуратурата е водещата по разследването, какво наложи Димов да бъде задържан по Закона за МВР, а не според разпоредбите на Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК)?

Когато държавното обвинение разследва престъпление и в рамките на наказателен процес някой трябва да се разпита, към него се вземат мерки именно по НПК – такова е правилото. Ако прокурорите не могат да открият приложима мярка от процесуалния закон, то просто няма мярка. И именно защото обвинението не работи по Закона за МВР, задържането на Димов по разпоредбите на този нормативен акт изглежда като прибягване до хитрост.

Защо (и как) е задържан?
Текстовете, регламентиращи 24-часовото полицейско задържане, определят 6 основания за това човек да бъде задържан: ако има данни, че той е извършил престъпление; след предупреждение, че той съзнателно пречи на полицейските органи да изпълняват задълженията си; ако той показва тежки психически отклонения; когато не може да се установи самоличността му; когато се е отклонил от изтърпяване на наказание или е обявен за издирване.

Най-вероятно министърът е задържан по първата хипотеза, защото останалите са неприложими. Тогава обаче от МВР трябва да посочат изрично за какво престъпление става дума. А това не се случи. В същото време в четвъртък от прокуратурата, под чийто контрол действа МВР в момента, твърдяха че тепърва ще се изяснява дали има извършено престъпление.

Ето защо всички изяви по темата и полицейският арест говорят, че прокурорите не са готови с обвинението. Целите им пък изобщо не приличат на процесуални, а на медийна демонстрация, в която, от една страна, е въвлечен реквизит (бусът) и мизансцен (отвеждането на министър), а от друга е добавено пояснение – с изказване на главния прокурор Иван Гешев пред медиите за това колко тежко се живее в Перник без вода, “а все пак това е град, в който има малки деца и възрастни хора”.

И отново най-същественото: ако цялата акция не беше демонстрация, тя, на първо място, щеше да се развива по описаното в НПК. Тогава нормативният ред щеше да е следният: обвинение срещу Димов; и евентуално прокурорско постановление за задържане до 72 часа, а после и евентуално искане до съда за постоянна мярка на министъра.

Цонев, Иванчева… и Димов
В ситуацията има и друг нюанс. Вярно е, че напоследък е модерно да се бяга в калъфи на музикални инструменти, както направи бившият шеф на „Рено-Нисан“, но Нено Димов е точно обратният случай – той дни наред обясняваше, че съдейства на разследването. Което ще рече, че няма данни той да избяга. Ако ли пък е подготвял бягство, обвинението би следвало да съобщи, че е разкрило намеренията му. Но щом не го прави, то кое, освен медийна демонстрация, може да наложи задържането му? Разбира се, ако има опасност той да извърши престъпление в качеството му на министър, то законът предвижда друго следство – след като го привлекат като обвиняем, може да бъде поискано съдът да го отстрани от длъжност.

Разбира се, някои биха казали, че Нено Димов трябва да е благодарен, че не го поставиха на колене с думите, че е “абсолютен престъпник”, както се случи с бившия министър на отбраната Николай Цонев или пък да се радва, че не стоя 7 часа с белезници на улицата, както стана при ареста на бившата кметица на Младост Десислава Иванчева. Но всъщност, между тези случаи има нещо много общо: те приличат на съзнателно търсени бомбастични новини, от които после нищо не излиза. Или и да излиза, това са осъдителни решения на съда в Страсбург.

svobodnaevropa.bg

Loading...
оставете коментар

Антени не носи отговорност за коментарите на потребителите.
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране