24.05.2019 | 2:54
Българската избирателна система е неуязвима за компютърни атаки
Българските граждани сме общо 8 400 000, каза Михаил Константинов

Проф. Михаил Константинов, председател на Борда на директорите на „Информационно обслужване“, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“.

Водещ: Изясниха ли се техническите подробности около инсталирането и работата на машините за гласуване? Въпросът е към професор Михаил Константинов, председател на Борда на директорите на „Информационно обслужване“, дружеството, което се занимава с техническата обработка на изборния процес и ще брои резултатите на евровота.
Михаил Константинов: Инсталирането и работата с машините не е пряка наша задача, но доколкото знам, процесът продължава нормално. Както е написано и в хронограмата, най-късно на 25-и машините трябва да бъдат по места. Както знаете, 3 000 са секциите, в които ще има по една машина. Следва да коментираме, че фирмата извършва необходимата настройка на машините, извършва се тяхното програмиране, тоест залагат се данните за изборите в смисъл списък на политическите партии, списък на кандидатите от различните партии. Нямаме сигнали, че има нещо нередно.
Водещ: Проф. Константинов, готова ли е технически България да проведе вота си за евродепутати?
Михаил Константинов: Ако не сме готови на 30-тата година от демокрацията, не знам кога ще бъдем готови. Ние сме произвеждали до този момент 9 парламентарни избори, 6 президентски, 3 европейски и не знам колко още местни. Европейските избори съвсем не са най-трудните. Те бих казал, че са сравнително прости. По-прости от тях са само президентските. Така че не виждам никакви причини да има фалове. Разбира се всички трябва да сме си на поста и да си гледаме работата. Искрено се надявам да няма сериозни нарушения. Някакви дребни нарушения винаги се случват в един процес, в който участва милиони хора. Искам да ви припомня, че изборната администрация, това са поне 90 000 души, които обикновено вършат своята работа перфектно. Също така перфектно върши работата си и дружеството, което представлявам – „Информационно обслужване“. То извършва тази обработка от 2003 година насам и за този период, който никак не малък, по нашата работа няма никакви възражения.
Водещ: Кога при вас ще стане ясен резултатът от вота?
Михаил Константинов: Веднага щом приключи вотът в 20.00 часа секционните комисии отварят изборните кутии и започват да броят резултатите, както и досега, тъй като във всички секции ще има и хартиено гласуване. След което резултатите от хартиения вот така да се каже се събират с резултатите от машинното гласуване и секционната комисия съставя секционния протокол. Между другото машината дава обобщена справка както за гласовете за отделните парти и коалиции, така и за гласовете, подадени за отделните кандидати. След което резултатите от машината допълнително се записват на флашка и се занасят за обработка в районните изборни комисии, които са 31 на брой. В София те са 3, тъй като има три района. Има разбира се и резултат за София-област. Също ще бъдат обработвани от София. Така че тук ще обработваме резултатите от 4 изборни района. Някъде към полунощ резултатите по места и изборни райони започват да се оформят и както е традицията в България ЦИК започва да публикува предварителни резултати. Окончателните резултати в ЦИК стават ясни след преброяване на последния протокол и по-скоро след повторното преброяване на протоколите, защото както знаете резултатите се броят два пъти. Има някои много важни подробности в нашата изборна система, които трябва да се имат предвид. Това е, че още преди ЦИК да обяви своите резултати, протоколите се сканират и се качват в сайта на ЦИК, който дава информации за всички изборни райони. Така че всеки може да провери дали резултатът, който е бил в неговата секция, е този, който е качен в базата данни. Обикновено тези протоколи са идентични. Разбира се, при обработката в Районната избирателна комисия се отстраняват технически грешки, тъй като за съжаление комисиите допускат и някои грешки, но е добре да се знае, че тези грешки обикновено не засягат гласовете за партиите, коалициите и независимите кандидати. Те си остават такива, каквито са подадени в секцията, защото както знаете, там има представители на всички политически сили и те се грижат за резултатите, ако не друго, на своята партия или коалиция. И по този начин се осъществява контрол. След което втори път резултатите от секционните протоколи се вкарват и обработват повторно в ЦИК, отново организирано от нашето дружество. Ако има евентуални разлики между данните в РИК и ЦИК, те се сравняват, анализират и се взима компетентно решение по всеки отделен казус. Разбира се, междувременно в ЦИК започват да пристигат и резултати от целия свят, които се добавят към националните резултати от България и в крайна сметка се обявява резултатът. Не знам дали нашите слушатели знаят, но гласуването в чужбина няма никакъв електорален ефект при европейски избори. Тоест дали ще има гласуване в чужбина, или не – това не се отразява в резултата като брой спечелени евромандати, но разбира се гласуването в чужбина е важно от морална гледна точка, защото чрез това гласуване се поддържа връзката между българите в чужбина и родината.
Водещ: А защо не се отразява в електоралния резултат?
Михаил Константинов: Защото, аз мога да ви дам числата до този момент, на първите европейски избори имаше 4000-5000 гласа в чужбина, на вторите европейски избори 12 000 гласа в чужбина и на третите европейски избори имаше 24 000 гласа в чужбина. Сега дори и 100 000 гласа да има, те обикновено се разпределят между партиите много близко до начина, по който се разпределят в България и затова не променят мандатите. В такъв случай, тъй като вече поставихме въпроса, е добре да се каже още веднъж и за другите избори. Гласуването в чужбина няма никакво значение също така на президентските избори. Дали ще има гласуване в чужбина, или не, същите президенти щяхме да изберем през тази дълга 28-годишна история след 1991 година досега. И накрая има едни избори, при които гласуването от чужбина има известен ефект и това са парламентарните избори. Ние сме направили девет такива избори и от 2160 избрани депутати точно 15 са избрани общо с гласове от чужбина. Това прави по 1 мандат и малко на едни избори. Всичките тези 15 мандата са спечелени от ДПС просто защото в чужбина те имат по-масиран вот в сравнение с гласуването в страната, в смисъл непропорционално изтеглен в посока на техните гласове. И това е. Имаме 15 избрани депутати от гласове в чужбина. Да не ме разберат погрешно нашите слушатели, аз смятам, че трябва да има гласуване в чужбина, това е много важна тема, гласовете нямат обаче електорална тежест.
Водещ: Проф. Константинов, все пак съществуват ли някакви рискове пред изборите в неделя? Слушатели се обадиха да попитат, какво ще стана, ако някъде спре тока и има машинно гласуване, а те искат да упражнят вота си по този начин най-малкото, за да видят как става?
Михаил Константинов: Ако по някакви причини някоя от машините излезе от строя било поради прекъсване на захранването, било по други причини, все пак това е техника и всичко се случва, тогава резултатите до този момент остават записани, те се копират на въпросната флашка и гласуването продължава само с хартиени бюлетини.
Водещ: Тоест не се изчаква да се поднови захранването и да продължи гласуването?
Михаил Константинов: Конкретната процедура не знам как е разписана, но обикновено когато има някакво аварийно прекъсване на гласуването, се смята, че е по-добре да се прекрати гласуването и да се продължи с хартиени бюлетини. Все пак особено ако има авария някаква по характер, тя няма как да се оправи от само себе си. Не знам точно, колко минути работа осигуряват акумулаторите, но така или иначе при спиране на тока машинното гласуване се прекратява. Пак повтарям – резултатите се запазват, те не се губят. И продължаваме с хартиени бюлетини.
Водещ: Проф. Константинов, стана ли ясно, ако има друг вид авария около машините, как ще влизат в изборната секция специалистите, които ги поддържат?
Михаил Константинов: Тяхното присъствие е регламентирано. Те в никакъв случай не могат да се намират в изборната секция. Това е отговорност на фирмата да осигури текуща поддръжка на машината. Ако има някаква авария, тя ще бъде сигнализирана чрез секционните комисии на районните комисии и те ще трябва да вземат мерки, като съответно се обадят на фирмата, която поддържа машините. Фирмата се казва „Сиела Норма“. Не е отговорност нито на СИК, нито на „Информационно обслужване“ да поддържат машините. Една от причините тези машини да бъдат толкова скъпи, знаете, че наемът е 2 500 лева без ДДС, този висок наем се дължи на това, че се включва и поддръжката. Аз се надявам отново всичко да бъде наред. Що се отнася до евентуално прекъсване, то не е фатално. Не се отразява на резултата. Резултатите се пазят.
Водещ: Проф. Константинов, при изчисляване на процентите за изборите какви са реалните стойности на избирателите в България, за да можем да направим накрая точната сметка, тоест вие да направите точната сметка на гласувалите?
Михаил Константинов: Крайните резултати от изборите са спечелените европейски мандати от всяка партия и коалиция. Това е резултатът от изборите.
Водещ: А те въз основа на какви гласове се изчисляват?
Михаил Константинов: Само на гласовете, подадени за партии и коалиции и преференции за кандидати. Другите гласове от типа „не подкрепям никого“ – никакъв глас, или пък недействителни гласове по някаква причина, те не променят изборния резултат, те нямат никакво значение. Значи броят се само действителните гласове, подадени за партии и коалиции. Има една много малка подробност в нашата изборна система – от няколко години съществува понятието „недействителен глас“, подаден за партия. Примерно партията хикс има еди колко си гласа плюс някакво количество недействителни гласове за нея. Това на пръв поглед изглежда противоречие, защото няма как гласът хем да е недействителен, хем да е за партия. Тук става въпрос за бюлетини, в които е отбелязана някаква партия, но по някакви причини е драскано други неща, примерно подписал се е на бюлетината или е писал някои неща, които той смята за майките, примерно, на политиците. Казвам го максимално меко, защото много български гласоподаватели пишат неприлични работи в бюлетините. Такава бюлетина от 2014 година насам се обявява за недействителна, въпреки че има отбелязана само една партия и коалиция. И сега изключително важен въпрос – машините имат смисъл само доколкото се намаляват недействителните гласове. Колко е този брой? През 2014 година той беше 5,2%, говоря за европейските избори. Това е сравнително висок процент, защото средно в света той е към 3,5-4, за Германия, давам сравнение, той е 1,6%. Така че 5,2 е висок процент. Има обаче нещо много интересно. За предишните европейски избори, на първите и на вторите, процентът е под 1% на недействителните гласове. Повтарям, през 2007 и 2009 година българите гласуваха много грамотно и имаха само под 1% недействителни гласове – резултат по-добър от германския, повтарям. След което изведнъж от 1% недействителните гласове отидоха на 5%. Всички много се чудеха, за какво става въпрос. Причината аз вече ви я казах. Дотогава, дори избирателят да пише разни неща върху бюлетината, имаше голям шанс гласът му да остане действителен, защото се брояха само квадратчетата, които е задраскал, дали е едно квадратче и т.н. Ако обаче се вземат предвид по-строгите изисквания от 2014 година, комисиите започнаха да инвалидизират гласовете и те в момента са повече. Затова моят апел към българските граждани – отнасяйте се сериозно към изборите, не драскайте нищо по бюлетините, дори хубави записи като „да живее еди какво си“ – не пишете нищо такова, защото вашият глас ще бъде обявен за недействителен. Трябва да отбележите максимум две квадратчета – едно квадратче в лявата част на бюлетината – това е задължително, и ако искате, една преференция в дясната част на бюлетината. Всякакви други знаци върху бюлетината ще я направят недействителна.
Водещ: Ще влияят ли върху крайните резултати броят на хората, подлежащи да гласуват в България? Задавам ви този въпрос не заради друго, а заради прословутите мъртви души.
Михаил Константинов: Ами нека отново да кажем какви са числата. Първо, за българите е важно да знаят колко сме. Ще ги казвам числата с известно закръгление. В България има 7 милиона души, на територията тук, на тези 111 000 кв. км. Може би малко по-малко, ще ги смятаме 7 милиона. Извън страната има 1 400 000 българи. Запомнете това число. Нека всичко, които ни слушат, да го чуят и да не говорят глупости. Аз съм се наслушал на всякакви дивотии, как в чужбина били два милиона, три милиона, четири милиона българи. Няма такова нещо. Извън България може да има и 10 милиона българи, които се смятат за българи, да са живи и здрави, но те не са български граждани. Българските граждани сме общо 8 400 000. Това сме общо хората – от пеленачета до старците. От тях да видим колко са избирателите. Избирателите са общо 6 800 000. Един милион от тези избиратели са в чужбина. Останалите 400 хиляди са до 18 години. Това са избирателите. В списъка ще излязат 6 800 000 имена, от които физически на територията на страната се намират 5 800 000. Виждате, че има разлика от един милион и това е този същият милион българи в чужбина. Има разбира се някакви имена на хора, които вече ги няма на този свят, но те са много малко, те са пренебрежимо количество. Това нещо е възможно да се случи единствено и само, ако човек почине в чужбина и никой не съобщи на българските власти дълго време за това нещо. Но тези случаи, пак ви казвам, са пренебрежимо малки. Те не оказват никакво влияние върху изборния резултат, разбира се, ако не се злоупотреби с тези имена. Знаете, как може да стане злоупотребата. Ако в някаква секция някъде се знае, че еди кой си избирател е в чужбина, да го отбележат като гласувал и да пуснат една бюлетина от негово име – това е възможната измама. Но срещу тази измама гаранция е фактът, че във всяка секция има представители на всички политически сили, представени в българския парламент. Това са пет политически сили в парламента в момента, плюс още две политически сили, които имат представители в Европейския парламент. Обаче в нашите избирателни комисии имаме представители на 7 политически сили. И ако тези хора не си гледат работата, много се извинявам, какво очакваме от изборния процес? И затова е много важно партиите да изпращат свои представители, които са компетентни и се стараят да вършат своята работа внимателно и коректно. Надявам се, че партиите са го направили това нещо.
Водещ: Има ли вероятност за „Костинброд 2“ в дните до вота?
Михаил Константинов: Има т.нар. черен лебед и говоря малко с метафори. Но черният лебед затова е черен лебед, защото не го знаем точно какво представлява. Черният лебед е събитие, което има вреден ефект, но то се случва и характерното е, че никой не знае, какво е. Да се надяваме, че черни лебеди няма да ни посетят. Между другото, „Костинброд“ е много интересна провокация, типичен черен лебед. Там, както знаете, има произнасяне на българския съд. Съдът заяви, че единственият обвиняем тогава, това е господин Росен Желязков, е невинен, което беше очевидно от самото начало. Сега, има там доста ефекти, свързани с „Костинброд 2013 година“, някой ден мисля, че ще напиша книга по този въпрос, но още не съм я написал. Плюс това не искам да споделям впечатления преди изборите, за да не излезе, че това е пропаганда. Що се отнася до изборната администрация и моето дружество, надявам се, че сме взели всички мерки при такива ефекти. Плюс това е добре да се знае, че ние сме неуязвими откъм компютърни атаки. Неуязвими. Някой ще каже – няма такова нещо, те Пентагона го хакнаха, вас няма да ви хакнат. Неуязвими сме, защото ние основните данни ги предаваме с физически носители, не ги предаваме по мрежата. Няма как да ми хакнат флашката в джоба. В този смисъл българите могат да бъдат спокойни, техният глас ще бъде точно отчетен. До последния глас. А резултатите ще ги знаем грубо още в 20:00 часа вечерта на 26-ти, защото българските социолози са много добри напоследък, вероятно ще ни кажат своите оценки за резултатите от изборите.

оставете коментар

Антени не носи отговорност за коментарите на потребителите.
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране