24.02.2021 | 0:40
Държава между шахтата и джипката
Два свята, единият е излишен!

Живеем в държава, която повече от седмица не може да открие на кого е една шахта, убила 16-годишно дете. Имаме община, която преди повече от две години уж е отказала на един павилион разрешително, но той работи, вписан законно в кадастъра. И е защитаван на живот и смърт от чиновници, стройно подредени на опашка за корупционна ваксинация. С подписи под различни документи, със запетайки и без. Не, корупцията в България не е просто усещане. Корупцията тук убива.

Повече от седмица виновни няма. Безхаберие, бездушие, безочие. Такава е днес България – държава на шахтите, в които потъваме и угасваме. По малко всеки ден, докато не изгорим съвсем. Държава – шахта на мутрите и мафиотите. Държава, голяма колкото една шахта. Шахта, олицетворяваща една държава.

В същото време всеки ден ни показват как тази власт, която е осеяла със смъртоносни шахти територията и живота ни, се вози в лъскав джип. Един фетиш по думите на социалния министър Деница Сачева. Според депутата от ГЕРБ Георги Марков именно джипката на Борисов е „символ на направеното“. А според зам.-министъра на регионалното развитие Николай Нанков „През джипа светът се вижда по друг начин…“

Държавата на джипката е „друга бира“. Там няма шахти, няма оголени кабели, няма умиращи хора.

 

Два свята, единият е излишен!

 

България е разпъната между шахтата и джипката. Между безхаберието, корупцията, липсата на справедливост и на върховенство на закона, от една страна, и фалша, лъжата, арогантността, лицемерието, некадърността и мутризацията – от друга. В едната държава хората се бият за хляб, едва оцеляват, умират по стълбите на болниците или върху капаците на шахтите. В другата България на онези, които джиткат с джипките, не им пука за нищо от това. Те живеят в своя свят, в който всичко е красиво, умно, възвишено, идеално, съвършено.

Докато хората от селата между Велико Търново и Русе протестират и затварят пътя, защото нямат вода, Бойко Борисов рецитира от джипката нещо си там за някакъв кредитен рейтинг на Фич. Така де, като нямате вода, мийте се с кредитен рейтинг!

Варненци недоволстват заради изсечена гора, която трябва да ги спасява от наводнения, но кметът на морската столица продал общинската част от парцела на бивш ортак на Бойко Борисов.

Ако институциите си гледаха работата, нито хората щяха да са без вода, нито горите на България щяха да се изсичат. Така мислим ние, дето сме „у шахтите“. Онзи „у джипа“ казва, че промяна във властта у нас щяла да се отчете като нестабилност. Нечувана наглост! Значи, ако той не управлява, всички отиваме в шахтите, така ли? Че ние сме там! Значи да оставим корупцията, да си я отглеждаме, да си я пазим, щото иначе не бива?! Той като е на власт е добре, ако не е – зле. Да седим и да продължаваме да гледаме как държавата потъва и опасност дебне отвсякъде, а отговорността на онези, които я управляват, е затисната от далавери. Обградена е от „свои“ хора, Котараци, Вълци, братовчеди, сватове, майки и калинки.

„Млади, неопетнени, без съмнение в почтеността им“ – такива търсят от ГЕРБ, за да „обновят“ кандидат-депутатските си листи. Явно опетнените и непочтените трябва да бъдат балансирани. Това с обновяването на листите и прочистването на ГЕРБ го „играхме“ – с технократа Дянков, с Влади, с вярната Фидосова, с Цветанов… Сега търсят нови наивници, готови да забравят чест и име, за да пийнат от корупционното ручейче, подпечатвайки поредния лъвски пай за големите играчи. Какво ли не прави човек за едната джипка или обществена поръчка!

 

Ваксината като кебапче

 

От джипката на Борисов тръгна и предизборната ваксинация. Може да нямат програма, може да има тотален хаос с ваксинационния план, но юрушът на ваксините е точно това, което днес е нужно на властта. Вижте само какви опашки – хиляди, маса, народ… Дали някой Му казва, че всички, които се ваксинират, ще гласуват за ГЕРБ? Той отново е в джипката и инспектира как се изпълнява неговата заповед – игли за всяко кътче на родината, най-малко 10 000 на ден. Почти като кебапчета по време на предизборна кампания. И това употребиха. Нищо не излезе от списъците и реда. Такива просто няма. Не им се получи, затова организираха кризисния пиар с масовата ваксинация. Какъв успех – народът се реди не за банани, а за ваксини, здравният министър благодари трогателно, а Борисов откъсна дори генерал Венцислав Мутафчийски от ваксинациите и го качи „с 200“ на джипката.

И всичко това – гарнирано с лъжи. Защо ни лъжат, че само в България имало полемика коя ваксина е по-добра. Напротив, отдавна четем. Полемика не само има навсякъде по света, но и ще има занапред. Нормално е. Не влизам в спор коя ваксина е лоша или вредна, тук думата е на специалистите. Но когато вкарваш български привкус и в това, даваш терен на антиваксърството и на теориите на конспирациите. Защо? За да прикриеш собствените си гафове и неумения, собствените си провали. За да замъглиш темата и тревогите.

Ваксинацията е залогът за изборите.

Опашките и демонстрираната „мисъл за народа“ убиват трезвата преценка за ужасния безпорядък и тоталната немощ. Резултатите отдавна са видими. Затова и репортажите от джипката застрашително ще растат. Но липсата на доверие в тази власт няма и не може да бъде компенсирана.

 

Не вярвайте на нарочени мандатоносители!

 

Стана ни навик да избираме едно, а да получаваме друго, при това с гарнитура. С времето ни наложиха, а и ние се оставихме да ни наложат, „незаобиколими фактори“ в политиката, които си повярваха твърде много. А ние им позволихме да увеличават и да консумират до безкрай незаобиколимостта си. Време е този порочен модел да бъде разнищен, обезкожен, обезкостен и изложен на показ.

Протестите от миналата година уплашиха властта и тя бе готова да се оттегли. Само че енергията се разпиля между по-големи и по-малки провокатори, между нови кандидати за джипката. Последните социологически проучвания показват, че широката фрагментация в обществото позволява много от избирателите да останат непредставени в следващия парламент. Защото отчетените нагласи за подкрепа на партии, които дори не са регистрирани за участие в изборите, а ще разчитат на мандатоносител – Васил Божков, например, са всъщност гласове на вятъра. Които нито ще намерят представителен израз в следващото Народно събрание, нито ще помогнат за разбиване на Модела и на статуквото. Напротив, очертаният от проучванията нетипично висок дял на подкрепа за т.нар. други партии означава, че отново тази власт ни залага поредната спазарена коалиционна формула. ДПС е в позиция „Винаги готов!“, а ГЕРБ кроят формат с познати патерици. Остава да видим публичната прегръдка с „българския Навални“ или да ръкопляскаме на новото шоу от дивана.

 

Сега е времето за размисъл!

 

Не на 4 април, не след 4 април. Днес трябва да преценяваме какво избираме – да продължаваме да бъдем държава на шахтите и на джипката или нещо коренно различно.

Повече от седмица куп институции си подхвърлят, прехвърлят и подмятат една шахта. Така вече десет години подхвърлят, прехвърлят и подмятат един народ. Винаги са невинни, не носят отговорност, не знаят какво правят, не е тяхна работа, не искат да ни гледат и да ни чуват. Сега си представете как тези, които не могат да се оправят с една шахта, един светофар и един павилион, ще продължават да се „оправят“ с далеч по-сложни, отговорни и важни неща в държавата. Със Седмия блок на АЕЦ „Козлодуй“ например или с националната сигурност.

Шахтата и джипката са идеалните символи на днешната българска държава. До това ни докараха трите мандата управление на ГЕРБ и Борисов.

Държавата потъва в шахтата, а джипката катастрофира всеки ден. И никога не отива там, където „народната любов“ ще я понесе на плещите си. Няма какво да губим повече!

оставете коментар

Антени не носи отговорност за коментарите на потребителите.
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране