Коментар във “Фейсбук” на Пламен Димитров Петров

Верен на стила си, Б. Борисов започна годината с любимото си представление на тема “газ и газопроводи”. Днес преди обяд той цъфна в компресорната станция в Петрич, за да се похвали с идването на азербайджанския газ. Добре, че все пак не направи като сръбския президент Вучич, който отиде да открие сръбската част от газопровода “Турски поток” сутринта в 6 часа след новогодишната нощ, сякаш, за да докаже, че руския газ е най-ранобудния в света.

От шоуто на Борисов разбрахме, че България вече е “геостратегическа държава” и от днес имаме “пълна диверсификация” (интересно как ли изглежда непълната диверсификация?).
Идването на азербайджанския газ наистина е историческо събитие за българската енергетика, но от обърканите обяснения на Борисов няма как да разберете защо това е така. Просто казано – от този месец “Газпром” губи пълния си монопол върху газовия пазар в България, който бе накърнен в много малка степен само през 2019 г.

Информация по същество обаче чухме от шефа на “Булгаргаз” Николай Павлов, който каза, че идването на азербайджанския газ може да доведе до леко понижение на регулираната цена на тази суровина в България. Така и стана, още днес КВЕР обяви, че цената за януари пада с близо 3%. На какво се дължи това, дали наистина азербайджанския газ е по-евтин от руския? В момента – да. Причината е, че цената на суровината от Азербайджан е нефтено индексирана. Тя отразява движението на петролните котировки, но със закъснение от няколко месеца. През тази пролет нефтът беше много евтин, през април падна под $30 за барел, сорт “Брент”. После цената се възстанови, през лятото се движеше малко над $40 за барел, а сега вече е $52. Това означава, че през този месец цената на азербайджанския газ, идващ по Трансадриатическия газопровод, ще бъде най-ниска, после ще започне плавно да се покачва.

Цената на руския газ за България също дълги години зависеше преди всичко от нефтените котировки. През тази пролет това бе предоговорено и сега какво плащаме за суровината на “Газпром” зависи до голяма степен от актуалните цени на големите европейски газови хъбове. А какво се случва там? През пролетта и лятото на 2020 г. котировките изораха дъното и паднаха до 5 евро за мегават час. От края на лятото обаче има силен ръст и към днешна дата газът на хъбовете е над три пъти по-скъп – 17-18 евро за мегават час. Ето защо руския газ за България поскъпна в края на годината.

Всичко това означава, че окончателен и вечно валиден отговор на въпроса “Кой газ е по-евтин?” няма. Печели този потребител, който има възможност за доставки от различни източници и за гъвкавост по отношение на купуваните обеми газ. В момента точно липсата на гъвкавост е слабото място на България. Тя се е задължила да купува поне 2,4-2,5 млрд. куб. м годишно от “Газпром” до края на 2022 г., към които сега се прибавя задължението спрямо Азербайджан за 1 млрд. куб. м годишно. Сумарно, това прави 3,5 млрд. куб. м на година при условие, че потреблението за 2020 г. едва ли ще е повече от 2,6-2,7 млрд. куб. м, а през 2021 г. може да нарасне съвсем леко.

Затова в следващите 2-3 месеца ще трябва да наблюдаваме особено внимателно дали “Булгаргаз” ще успее да продаде част от излишния газ в някоя от съдените държави – Сърбия, Северна Македония, Румъния, а защо не и Молдова или Украйна. Прозорецът на възможностите ще се затвори много бързо – в момента когато азербайджанския газ, следвайки нефтените котировки с лаг от 6 до 9 месеца, поскъпне и стане непродаваем в чужбина.

В заключение – газовата търговия е бизнес и в него печели този, който има възможности и умения да са възползва по най-добрия начин от пазарната конюнктура, а не този, който се хвали, че държавата му е “геостратегическа”.