10.05.2019 | 11:11
Не е ли време да сложим край на Еврофондовете?
Вместо да стимулират икономическо развитие, еврофондовете стимулират неефективни бизнеси и проекти. Хранят корупцията в България
Георги Вулджев, Експертен клуб за икономика и политика 

С наближаването на изборите за Европарламент този месец, всички кандидати се препъват един връз друг да ни обясняват защо трябва да гласуваме за тях, без разбира се да обещават нищо конкретно. И без дори да адресират в прав текст сериозните теми, които би трябвало да са приоритетни в предизборните дебати. Като например – какво ще правим с еврофондовете? За последното десетилетие еврофондовете се доказаха предимно като източник на корупция и политическа рента вместо икономически растеж и иновации, каквато уж е тяхната идея. Не е ли крайно време сериозно да се замислим дали не сме по-добре без тях?

Зависимостта на българските бизнеси от еврофондове е пагубна

Основният порок на еврофондовете е, че те правят българският бизнес зависим от държавно финансиране и покровителстване. Наливането на пазара с държавно финансиране за всякакви проекти във всякакви сектори има „избутващ“ ефект спрямо частното финансиране. Така нареченият икономически ефект на „crowding out“ (т.е. „избутване“) е познат в икономическата наука от много дълго време. Когато държавата предлага финансиране за реализацията на най-различни проекти, това избутва финансирането за същите неща, но идващо от частния сектор. Това се получава най-вече защото, както всички вече до болка знаем, стандартите за квалификация за такова финансиране са по-ниски и контролът върху неговото изразходване по-слаб.

Има няколко причини за по-ниските стандарти на държавата в сравнение с частния сектор. На първо място, държавата не се притеснява от риск от фалит. Особено що се отнася до еврофондовете, няма сериозно значение дали даден проект, за който е дадено финансиране (колкото и голямо да е то) се окаже провал от икономическа гледна точка. Държавата реално не носи финансов риск, защото тя просто преразпределя пари от данъкоплатците. Ако загуби пари от финансирането на даден проект, то тя може просто да вземе още. Що се отнася до парите от еврофондовете стимулите са още по-извратени, защото парите, които се преразпределят дори не са основно на българските данъкоплатци, а на германските, холандските и т.н. Така държавата има още по-малък стимул от обикновено да следи за адекватното усвояване на тези средства.

Поради извратените стимули, които еврофондовете създават, финансирането от тях редовно се използва за неефективни и губещи проекти. По този начин, вместо да субсидират икономическо развитие (каквато уж им е идеята), еврофондовете субсидират икономическа стагнация в дългосрочен план – защото се източват за губещи проекти, осъществявани много често от неконкурентни бизнеси с политически връзки. Големият проблем е, че през последното десетилетие българската икономика се пристрасти към еврофондовете като към наркотик. Взимаш го и за кратко изпитваш огромно удоволствие (симулира се някакъв икономически растеж), обаче след като свърши ефекта, те обхваща депресивно състояние (растежът спада), затова искаш още. Но колкото повече се друсаш, толкова по-краткотрайно е удоволствието и трябва да взимаш все повече и повече от наркотика, за да повториш същия резултат. И така докато не предозираш.

Освен ниско качество, еврофондовете субсидират и корупция

В България, както вероятно знаете, тези пороци на еврофондовете са допълнително изострени от изключително ниското качество на институциите и високото ниво на корупция. Всъщност, почти сигурно е, че самите еврофондове до много голяма степен субсидират корупцията и злоупотребите с публични средства в България, защото увеличават размера на публични пари, с които корумпираните политици разполагат. Спомнете си колко за колко скандали свързани със злоупотреби с европейски средства сте чували само през последната година. Или дори през последния месец – например нашумялата напоследък история за къщи за гости строени с пари от еврофондовете, които вместо като туристически, всъщност се използват като частни обекти.

еврофондовете директно субсидират именно подобни злоупотреби, защото представляват „лесни“ пари, които трябва да бъдат изцяло усвоени в рамките на фиксиран период от време. Това е един от най-големите проблеми с еврофинансирането – това, което е най-важно при неговата оценка не е ефективността на самото усвояване (т.е. колко реална работа е свършено с него за данъкоплатците), а неговият мащаб (т.е. колко пари са изхарчени).

И дете може да се сети, че ако като най-голям приоритет е заложено нивото на усвояване на дадена сума, а не качеството на реализираната работа, то въпросната сума най-вероятно ще се изхарчи некачествено…често за пълненето на джобовете на държавни чиновници, политици и свързани с тях бизнесмени. През годините са провеждани редица журналистически разследвания, както и икономически анализи, които ясно са показали, че еврофондовете влошават нивото на корупционни злоупотреби и следователно имат по-скоро отрицателен, отколкото положителен ефект върху икономическото развитие на дадена страна, защото избутват по-качествените частно-финансирани алтернативи. Някои от най-добрите изследвания по темата са на Transparency InternationalGovernment Transparency Institute, и Corruption Research Center Budapest. Централната банка на Италия също има някои задълбочени публикации по темата.

Еврофондовете не ни сближават, а отдалечават от западния стандарт

Най-катастрофалният резултат от всички тези пороци на еврофондовете е, че икономиката става все по-малко конкурентоспособна. Бизнес средата в България се деформира, бизнесът се научава, че всичко се прави най-лесно с еврофондове…ако можеш да се докопаш до тях. И затова всички бизнеси в секторите, където нивото на финансиране с европари е високо (това важи и за държавното финансиране по принцип) се научават да приоритизират квалифицирането за подобна държавна помощ, вместо задоволяването на частните пазарни потребители. Вместо в иновации и задоволяване на потребителски желания се инвестира в корупция и задоволяване на политически прищевки…като например евтини апартаменти. Ясно е защо това е проблем.

Но още по-големият проблем е, че това изостря проблемите с икономическото развитие на по-бедните страни в Европа като България. Колкото по-зависим става даден сектор от каквото и да е държавно финансиране, толкова по-трудно му е да съществува без него и да се конкурира на равна нога със същите сектори в други страни на глобалния пазар. Финансирането на еврофондовете уж трябва да секне в един момент когато икономиката на България успее да постигне „конвергенция“, т.е. да стане достатъчно развита, за да е сравнима със Западна Европа. Но, парадоксално, именно еврофондовете забавят този процес като субсидират корупция и икономически неефективни бизнеси, които не биха оцелели без тяхното финансиране.

Вместо да стимулират икономическо развитие, еврофондовете стимулират неефективни бизнеси и проекти. Вместо да задоволяват реални нужди на българските данъкоплатци, те пълнят джобовете на корупмирани политици и свързани лица. Както става ясно, този порочен модел трябва да бъде елиминиран. Всеки политик в България е наясно с всичко това, но никой досега не е посмял да заеме наистина смела позиция по въпроса и да се обяви за прекратяване на финансирането чрез Европейските структурни фондове.

Брюксел няма проблем със субсидираната корупция, но ние би трябвало да имаме

Преди се планираше, че след настоящия програмен период (траещ до края на 2020 г.), финансирането от тях ще секне, както беше първоначалният план, но вече е пределно ясно, че това няма да се случи, защото 1) целите далеч не са постигнати и 2) Брюксел използва еврофондовете за инструмент на влияние. Най-голямата причина от Брюксел да не са спрели финансирането от еврофондове за страни като нашата е, че така си купуват поне частично послушание от родните ни политици. Нещо, което е изключително ценно в един все по-разединен и изтормозен от вътрешни конфликти Европейски съюз.

Ние сами трябва да се борим за прекратяване на епидемията от прахосничество и корупция, до която водят еврофондовете. Това би трябвало да е основна тема на настоящите избори за Европарламент в България, особено в контекста на скандала с „къщите за гости“, но уви, все още не виждаме някой от водещите кандидати на различните партии да се е захванал с нея .

Крайно време е някой да го каже в прав текст – еврофондовете най-вече вредят на българската икономика – и да се бори за тяхното пълно спиране (което включва и спиране на вноските). Това е основно изискване за всеки политик с амбиции за позиция в Европейския парламент, ако иска да спечели моя глас.

оставете коментар

Антени не носи отговорност за коментарите на потребителите.
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране