Най-голямата надежда на България за олимпийски медал в кану-каяка Станилия Стаменова направи потресаващи разкрития за подготовката си в предолимпийската 2020 г.

Пловдивчанката е световна шампионка на 200 м едноместно кану от Милано 2015 и трикратна европейска златна медалисткa. Тя разкри на личния си профил във “Фейсбук”, че е била оставена без финансиране от държавата и е трябвало с лични средства да подсигурява тренировките и възстановяването си. През ноември нейният клуб СККК “Тракия Пловдив”, за който Станилия спечели 7 медала на републиканското първенство, й прекратява договора и тя до днес тренира без заплата, осигуровки и трудов стаж “за славата на България”, както казва самата тя.

Разказът на 32-годишната Станилия Стаменова:

“Днес ще разкажа за моята “пред олимпийска подготовка” през 2020г. Това е финансиране, което печелят най-добрите атлети от държавата в олимпийските спортове при класиране до 8-мо място на световно първенство и 6-то място на европейско.

В желанието си да бъда дипломатична и да не създавам конфликти (като си мълча и търпя) изминаха много месеци, в които всеки ден се боря, за да мога да достигна игрите в Токио. Март месец, когато всичко с коронавирус започна, ме оставиха без финансиране. Започна едно пътуване с лодката по язовири, трениране по всевъзможни начини.

Последваха две контузии, които изискваха конкретно отношение, обърнах се към федерацията (тъй като по договор те са задължени да помогнат). След 3 седмици ми беше направено ЯМР и предписани противовъзпалителни. Крайно недостатъчни и не навременни мерки за атлет, подлагащ тялото си на огромни натоварвания. Потърсих помощ тук в социалните мрежи, с благодарност към всеки отзовал се направих най-доброто възможно!

Карантината приключи, но… На мен ми бе отказано финансиране на лагер в Пловдив с треньора, който федерацията бе подписала. Отново трябваше с лични средства да търся начини.

Август месец изтече срока на подписания договор с министерството и той не бе анексиран до декември 2020, както се е случило с останалите атлети на предолимпийска подготовка. Целият международен календар на кану-каяка беше отменен без едно състезание – световна купа в Сегед. (този ранг състезание в кануто се смята за контрола, но не печелиш и нищо не губиш от него, няма конкретна връзка с финансирането от държавата)

Отказах световната купа, защото при отказ от финансиране и подготовка с моят треньор нямаше начин да се докарам до нужната конкурентна форма (само на собствени средства), а и в година, която липсва нормално подреден календар плюс две контузии рискът за здравето ми беше висок.

2020 г. на републиканско ниво се проведоха две състезания, отборно и индивидуално. Завоювах 7 ЗЛАТНИ МЕДАЛА ЗА СККК “ТРАКИЯ ПЛОВДИВ”. Последва контрола за национален отбор, тест състезание. Взех участие и дори показах по-добри резултати от предишни години.

Ноември месец бях повикана от ръководството на клуба, в която среща прекратиха трудовия договор, който бях подписала с тях.

От ноември до днешна дата тренирам без заплата, осигуровки и трудов стаж за славата на България като влагам изключителни усилия, за да намеря място, средства за подготовка и възстановяване. Това се случва в година, в която съм на предолимпийско финансиране и би трябвало всичко да ми е подсигурено от държавата.

2021 година започна с много разговори. Желанието ми беше да се договоря с федерация кану-каяк за необходимото да проведа нормална подготовка, за да стигнем до общия успех, загърбвайки всичко, което бях нужна да изтърпя през изминалата година. Не видях нито желание, нито професионализъм за работа в екип.

На 13.01.21 г. подадох молба за картотекиране в друг клуб, който ми предлага заплата и условия за подготовка. Ответа, който получих е смяна на ключа на хангара, в който си държа лодките в СККК “Тракия Пловдив” и заплаха, че няма да имам достъп до оборудването си.

Аз съм световен и европейски шампион за този клуб, два пъти носител на приза “Спортист на годината” на град Пловдив. На всяко републиканско първенство участвам във всички дисциплини, за да нося максимашно точки на клуба си. Преди година намерих средства и закупих лостове, тренировъчно оборудване и възстановяване, за да могат както аз, и децата в клуба да тренират на ниво.

НЕ РАЗБИРАМ С КАКВО ЗАСЛУЖИХ ПОДОБНО ОТНОШЕНИЕ?!?!!”.