– Държите по-умерен тон по време на предизборната кампания. Но дали ви чуват избирателите, господин Янев?

– Според мен – да. Ние правим кампания, в която залагаме на срещи с хората очи в очи. Пътуваме много, разговаряме с тях.

Това, което чувам от тях, ми дава увереност, че нашите послания стигат до тях. Те дават предложения, идеи, които биха могли да се реализират в интерес на българските граждани.
Когато ходим в различни точки на страната – малки и големи населени места, чуваме интересни предложения за развитието на съответните региони.
Мисля, че това, което правим, е добре и обратната информация, която получаваме от хората, е това, което липсва от доста време в българския политически живот – връзката с гражданите и гражданското общество.

– Умориха ли се хората от конфронтация, от сблъсъци и политически скандали?

– Хората наистина са уморени от конфронтацията, от известна безидейност, която се излъчва от нас, партиите. Политическата криза, която продължава вече две години, е в резултат и на тази конфронтация, на разнопосочното говорене и липсата на смислени идеи.
Само с обвинения и скандали не сме в състояние да тръгнем в съзидателна посока за развитие на държавата.

– Всички страдат от инфлацията и всички говорят за инфлацията. Какви мерки предлага „Български възход“ и защо у нас тя е по-висока, отколкото средната за ЕС?

– Причина за по-високата инфлация у нас е това, което вече споменах – политическата криза. Политическата криза и липсата на диалог, на взаимодействие между партиите, на работещи решения, липса на единство по приоритетите, които ще тласнат България по пътя на развитието – всичко това добавя частично този чисто български ефект в ръста на цените, който е по-висок от европейския.

Партия „Български възход“ предлага прагматичен подход от гледна точка на използване на капацитета на регулаторните органи на държавата без да се нарушава пазарният принцип на действие. Ако е необходимо, ще има и допълнителни законодателни инициативи, за да може тези регулаторни органи да работят по-добре в интерес на всички нас. Като крайни потребители трябва да сме убедени, че необходимото е направено и в крайните цени няма сговор, няма потенциални картели или друг вид обединения, които действат в ущърб на потребителите. Това е възможно да се направи и държавата трябва да го направи.

Разбира се, старата класическа формула е, че инфлацията се бори с производство. В този смисъл имаме конкретни предложения и инициативи за подпомагане на малкия и средния бизнес и в частност – на сектор „Земеделие“.

– Както предлагате?

– Предлагаме подпомагане, включително с инструментите на Българска банка за развитие (ББР), която поначало е създадена с тази цел – да подкрепя малкия и средния бизнес. Банката следва да си влезе в ролята, така че българските производители на плодове и на зеленчуци да имат възможността и свободата да ползват тези инструменти и помощта на държавата. Целта е да има повече български плодове и зеленчуци в хранителните вериги.
В това отношение сме готови да инициираме и да работим и за такъв регулаторен механизъм, какъвто вече има в някои европейски държави. Той предвижда в хранителната верига приоритетно да се предлагат плодове и зеленчуци, произведени на не повече от 100 километра от мястото, където се продават. Казвам 100 километра условно. Тази регулация може да се направи на базата на карта на българското земеделие, която показва какви възможности има в момента. Ако няма такава карта, Министерството на земеделието и храните е в състояние да я направи много бързо.

– Очаква се служебното правителство да хвърли ръкавицата на партиите с проектобюджет веднага след като се конституира новото Народно събрание. Ако присъствате в парламента, как ще гласувате за мерките, които служебният финансов министър вече анонсира?

– Със сигурност ще присъстваме в парламента. Срещите с хората, разговорите с тях ми дават тази увереност. Ще имаме своята роля и своето място.

Преди да говорим в детайли за Закона за държавния бюджет, който се гласува в Народното събрание, и за предложенията на служебното правителство, можем да зададем един въпрос, който до голяма степен е открит. Само преди няколко месеца това служебно правителство отказа да внесе проект за бюджет за 2023 година и въпросът ми е какво се промени от декември до март, за да се предлагат такъв тип драстични искания и идеи за повишаване на данъци, за рестрикции.

За да се отговори на този въпрос е необходимо детайлно да се влезе във всички аспекти, параметри и компоненти на държавния бюджет и да се даде аргументиран и смислен отговор какво ще подкрепим. Въпрос е на дебати и на приоритети.
От една страна принципът е, че трябва да сме в състояние икономически да развиваме страната. От друга – не можем да се откажем от социалната политика, която провеждаме. Но всичко това трябва да се случва през строги разчети и търсене на баланси, на необходимост, на възможност.
Всички тези неща изискват много прецизна работа на експертите, които се занимават с бюджета. Ако тръгнем популистки да казваме това ще подкрепим, друго няма, е рисково.

– Вие как си обяснявате, че служебното правителство не внесе проектобюджет, а сега бие тревога?

– Не си го обяснявам, затова отправям въпроса към служебното правителство. Това за мен е загадка. За да се случи това, трябва да има аргументи, които не са достатъчно ясни за широката публика. Не мога да коментирам доклада, на който се позовава министърът на финансите, тъй като не разполагаме с целия документ. Има само няколко изречения по медиите. За мен въпросът остава открит.

– Като следите кампанията и конфронтационния тон как оценявате шансовете за редовно правителство – по-големи или по-малки ще бъдат те след петите парламентарни избори?

– Надявам се шансовете да са по-големи. Конфронтационният тон доминираше от началото на 48-то Народно събрание. Той бе продължение на тогавашната кампания и не спря по време на работата на парламента. Имаше елемент на затихване на този тон. Ние от партия „Български възход“, тогава коалиция „Български възход“, устойчиво говорехме за диалог, за взаимодействие, за решаване на проблемите в интерес на хората.

Първоначално ни обвиняваха, че едва ли не сме наивни, безлични, но виждаме, че в сегашната кампания тези думи се върнаха в речника на почти всички политически партии. Не казвам, че ние сме измислили тези думи, те просто бяха забравени, а ние направихме необходимото, понесохме щети, но в резултат сега почти всички ги използват.

Това ме кара да бъда оптимист, че е крайно време всички политически сили да са разбрали, че политическата криза може да бъде решена по пътя на диалога, на разумните компромиси и аргументи, които са в интерес на онова съгласие по национални приоритети, което ни липсва.

И друго бих искал да кажа:  48-то Народно събрание  започна с конфронтация, поради демонстрацията на политическо и лично его.  Цялата картина беше смекчена от усилията, които се направиха към края на парламента, в рамките на третия проучвателен мандат за съставяне на правителство. Тогава се осъществи така наречената лидерска среща, макар че не присъстваха всички лидери и всички партии.
Този път лидерската среща трябва да бъде в началото, в първите дни на Народното събрание, ако щете и преди то да стартира своята работа. Така че всички аргументи, притеснения, идеи и въпроси, да бъдат поставени на масата и заедно да търсим общото решение.

– Вие готов ли сте да инициирате такава лидерска среща?

– Готов съм. Готов съм да инициирам не само лидерска среща, но и за базисен проект за коалиционно споразумение. Това е пътят. Това е правилният начин, по който по прозрачен за обществото начин политическите партии могат да заявят своите приоритети, своята готовност да демонстрират отговорност при поемането на ангажимент и съставяне на конструкция за излъчване на правителство. Това е формулата, която ще изведе държавата от кризата и ще я постави на пътя на икономическото и социалното развитие.

– Независимо кой е победител на изборите сте готов да предложите всичко това, което изброихте?

– Разбира се. Без да имам претенции за авторство, без претенции, че ние бихме могли да бъдем водещи в този процес. Нека водещи са големите партии, защото начинът на конструиране на едно мнозинство зависи най-вече от поведението на партиите с най-голяма електорална тежест и съответно – с най-много места в парламента.
Нека видим резултатите и нека видим готовността на другите партии да откликнат на едно такова предложение и ще направим необходимото.

– Позволете да преминем към тема, която Ви е много близка. Трябва ли да избираме между Изтока и Запада, мира и войната?

– Тази тема е близка и на много български граждани.
Изборът Изток или Запад сме го направили преди години. България е член на НАТО и на Европейския съюз и въпросът е как страната ни да се позиционира в тези организации, така че по най-добрия начин да бъдат защитени българските национални интереси.

Въпросът е също така и за начина, по който България може да играе роля по отношение на войната и мира.
Партия „Български възход“ е партия на мира. Смятаме, че гласът на България в тези организации може да бъде гласът на мира заедно с други държави-членки, които вече са се позиционирали в този сегмент.
Всяка война завършва на масата на преговорите, на дипломацията и в търсене на прагматични решения, които ще успокоят ситуацията и ще дадат възможност за възстановяване и за приемливо бъдеще и за двете страни, които участват в конфликта.

– Миналата година, когато Русия започна военните действия в Украйна, казахте, че това е операция, а не война. Заради това се разделихте с поста на военен министър. Съжалявате ли за това уточнение?

– Не съжалявам за нищо, което съм направил.
Не е важно кой как интерпретира дадена ситуация и как използва думите. Идеята е как ние сме полезни с действията си. Ние работим в интерес на България, в интерес на националната ни сигурност и в интерес на бъдещото геополитическо позициониране на страната ни не само по отношение на този конфликт, но и по отношение на променящия се свят. В резултат на тази война вече виждаме сигналите, че световният ред ще бъде различен.

– Преди броени дни президентът каза, че „докато управлява служебното правителство, България няма да предоставя на Украйна своите изтребители, нито зенитно-ракетни комплекси, танкове и бронетранспортьори“. Има ли оръжие, което можем да дадем? Как ще отговорите на призива на президента всяка партия още в кампанията да каже „дали ще бъде част от усилията за възстановяване на мира или за удължаване на войната“?

– Предполагам, че въпросът за това имаме ли оръжие и какво бихме могли да дадем е анализ, достатъчно добре известен на президента. И този анализ е в основата на неговото твърдение и призив. Оттук нататък, без да навлизаме в подробности, защото това е чувствителна информация, този анализ би могъл да бъде направен и в рамките на 49-то Народно събрание. Разбира се, при едно много важно условие – условието са националните интереси. В частност, когато става въпрос за сигурността и отбраната тези национални интереси диктуват, че ние трябва да се водим най-вече от способността да запазим нашия собствен капацитет, нашите собствени възможности за отбрана и сигурност. При бъдещи гласувания по тази тема това ще бъде водещо за партия „Български възход“.

– Можете ли да направите своеобразен топ 3 на приоритетите на партия „Български възход“?

– Очевидно е, че темата за инфлацията е приоритет.
Другото, което вече многократно заявихме, е разрешаването на политическата криза – с разум, с разумен диалог и разумни аргументи да търсим онази формула, която би довела до съгласие по важните за страната приоритети.
Следващият приоритет е развитието на българската икономика, на малкия и средния бизнес, защото развитието на икономиката е предпоставка за разрешаване на демографската криза, в която дълбоко навлизаме.
Развитието на бизнеса ще позволи и развитието на социалните програми. Не можем да си позволим България да не бъде и социална държава.
Ще работим с целия експертен потенциал, по правилния начин в търсене на диалога и балансите между всички тези приоритети. Това е основното – България по пътя на развитието, България на българите, така че всички български граждани, независимо дали живеят в страната или в чужбина, да се гордеят, че са българи.

Tаня Джоева/epicenter.bg