БНТ е телевизия, която се управлява открито и прозрачно. Решенията, свързани с  финансовата, кадровата и редакционната й политика, се взимат пред очите на гражданите. Ръководството на обществената медия информира регулярно данъкоплатците за приходите и разходите си, за реформите, които прави и за целите, които иска да постигне с тях. Същото ръководство насърчава журналистите да работят в полза на обществото и да бъдат чувствителни към действията на управляващите и на кръговете около тях.

Всичко това трябваше вече да е факт, ако сдобилият се през юли м.г. с 3-годишен директорски мандат Емил Кошлуков бе изпълнил обещанията, които даде пред Съвета за електронни медии (мандатът вероятно скоро ще стане 5-годишен, каквито сигнали дават отговорни фактори в ГЕРБ). Преди конкурса Кошлуков изкара още 3 месеца като вр.и.д., а преди това бе и програмен директор на основния канал на телевизията – БНТ1, както и водещ на „Още от деня“. Точно в този период програмният директор се прочу като първия шеф в БНТ от повече от десетилетие, срещу когото са излезли на протест собствените му подчинени – работещите в сутрешния блок за култура в обществената медия.

По време на изслушванията в СЕМ бившият депутат нееднократно се удари по гърдите, че ако стане шеф, за БНТ ще настъпи нова ера – ще се увеличи отчетността и прозрачността, зрителите редовно ще научават за какво и в какви размери се харчат парите им. Кошлуков обеща още да увеличи собствените приходи на телевизията чрез създаването на качествен рекламен отдел. Като накрая направи обобщение за „управленски мерки, които да извадят БНТ от кризата и да я въведат в новия век“. Думи, заради които част от членовете на СЕМ го нарекоха кандидат с „визионерска концепция“.

Всъщност нищо от това не се е случило досега и едва ли някога ще се случи, тъй като Кошлуков метна списъка с обещанията в кошчето за боклук почти моментално, след като СЕМ го предпочете пред останалите кандидати за поста. Сред тях бяха журналистът Сашо Диков, бившият шеф на дирекцията за обществени поръчки в  БНТ Явор Симов, спортният коментатор Сашо Йовков и т.н.

Първото нещо, което бившият депутат направи, след като трайно седна на шефския стол, бе да покаже, че е

наблюдавал внимателно кои журналисти в БНТ са изразявали критично мнение –

било към управляващите, било към самия него и че е дошло време да си платят. Показното бе направено с дългогодишния кадър на обществената медия Камен Алипиев-Кедъра. Преди появата на Кошлуков в БНТ Алипиев често си позволяваше политически коментари в социалните мрежи. Той дори критикува и назначаването на самия Кошлуков за програмен директор на „Сан Стефано“ 29. Отговорът на боса не закъсня и в резултат договорът на Кедъра прекратен само месец, след като кадърът на близката до депутата Делян Пеевски телевизия Канал 3, а преди това и на TV7, пое кормилото на БНТ. Уволнението дойде, още преди на екрана на БНТ да са заглъхнали приказките на Кошлуков, че журналистите са най-важният капитал на медията и че той ще ги остави да работят на спокойствие и без натиск.

Кедъра не бе единственият поразен. През последните седмици директорът организира истинска наказателна акция срещу друг дългогодишен журналист на БНТ – водещият на „Вяра и общество“ Горан Благоев. Операцията започна, след като в началото на юни предаването излъчи материал на тема „Как държавата обгрижва БПЦ след пандемията“. Впоследствие шефът на БНТ отиде в СЕМ, за да обяви, че като автор и водещ на „Вяра и общество“ Благоев постоянно нарушавал рамката, по която БНТ трябва да отразява БПЦ. И че в броя на 6 юни Благоев отишъл още по-далеч, като злепоставил премиера Бойко Борисов. Пред „Сега“ Благоев отговори, че БНТ не е нито синодална, нито правителствена, а е обществена телевизия, която се издържа от всички български граждани. И продължи, че те имат право да получават и мнения, различни от официозните. Благоев разкри още, че няколко месеца по-рано Кошлуков се е опитал да свали от екран и водещия на „История.БГ“ Георги Ангелов, понеже той си позволил да изкаже във „Фейсбук“ мнение за рубриката „БНТ на 60“, която директорът очевидно счита за своя свидна рожба.

Нищо вече не остана и от обещанията на Кошлуков,

че ще се бори като лъв да увеличи собствените приходи на медията, като направи програмна схема, която да се харесва от млади и стари, и като сформира екип, който да осребри интереса към тази схема. Добре известно е, че кандидат-директорската кампания на шефа мина изцяло под лозунга „Край на източването на БНТ чрез външни продукции“, както и максимално използване на потенциала на телевизията и на доверието на зрителите за привличане на рекламодатели и спонсори. И двете теми станаха особено актуални зарази събитията в БНТ при предшественика на Кошлуков – Константин Каменаров, за чийто период вече официално бе съобщено, че в резултат на съмнителни договори дълговете на БНТ са се увеличили с 241 на сто. Кошлуков се разграничи от предшественика си, който го назначи в БНТ, и даде да се разбере, че при него нещата ще тръгнат към подобрение и че той има идея как да се справи с дефицита. Поради което и бе предпочетен от СЕМ.

Само няколко месеца по-късно обаче Кошлуков обърна гледната точка на 180 градуса и обяви,че БНТ е готова да се откаже от продажбата на рекламно време, ако държавата я вземе още по-крепко под крилото си и увеличи значително субсидията й от републиканския бюджет. Предложението вече е записано като част от предложенията за редакции на Закона за радиото и телевизията, които една от трите работни групи за промяната му официално направи. Кошлуков бе част от въпросната работна група и с направените искания той призна негласно, че като мениджър не се справя много добре и че няма нищо против оттук-нататък на него да се гледа като на редови чиновник на държавна хранилка.

Тук, в края на първата година от мандата на Кошлуков като гендир, идва моментът на членовете на СЕМ от квотата на управляващите отново да бъде зададен въпросът

защо по-точно предпочетоха Кошлуков за началник на обществената телевизия?

След като самият днешен председател на регулатора и негов член по време на избора на Кошлуков – Бетина Жотева, призна по време на изслушванията, че сред явилите се кандидати е имало много по-добри концепции от тази на днешния директор. Преди година Жотева посочи конкретно тази на Сашо Диков. Въпреки това тогава тя гласува за Кошлуков, както направиха и София Владимирова от квотата на ГЕРБ, и Розита Еленова, избрана през 2016 г. от тогавашното парламентарно мнозинство. Днес отново на дневен ред стои питането дали това не се случи, защото квотата на властта в СЕМ знаеше, че през мандата си Кошлуков ще направи така, че БНТ да защитава опорните точки, които защитават и медиите на споменатия Пеевски по ключови проблеми в държавата? Като например ролята на главния прокурор Иван Гешев в обществения и политически живот на страната? Апропо, горните въпроси са риторични.

Светослав Спасов/“Сега“