Ако преди десетилетие купуването на гласове е било изолиран феномен, ангажираните в който са чувствали срам от действията си, то днес контролираният вот е масов и даже не се крие. Около тази теза се обединиха политолозите Страхил Делийски и Стойчо Стойчев и социологът Кънчо Стойчев в изборното студио на бТВ на 3 ноември, когато се проведе вторият тур на местните избори.

„Това е част от тоталното завладяване на пазара на местната политика и то по всички линии – пазарът на публичните услуги, на обществените поръчки, до директното плащане на ръка“, подчерта Страхил Делийски. Причината – когато липсва политически живот, когато партиите не са реален представител на гражданите и няма доверие, отношенията се свеждат до принуда, насилие и директно плащане.

Според Кънчо Стойчев говорим за 120 млн. лв., хвърлени за купуването на гласове само на тези местни избори. Преди 15 години 10-20% от партийните бюджети са отивали за нерегламентирани практики, докато днес говорим за над 60%, уточни той. И добави, че тези 120 млн. лева са черни пари. Обикновено най-много пари имат онези, които са на власт, отбеляза Кънчо Стойчев.

Той подчерта, че контролираният вот може да се преодолее с висока активност, но очевидно българите нямат доверие в изборите и демократичния процес – тази неделя близо 4 млн. души не са отишли до урните.

Политологът Стойчо Стойчев подчерта, че в малките населени места даже не се гласува толкова заради парите, колкото за „трайно устойчиви връзки“ по линията на настоящи кметове, работодатели, силни хора на местно ниво и т.н.

Въпросът за контролирания вот е най-същественият за изборите у нас

„Стойността на контролирания вот на фона на изборния процес е изключително висока. Когато имаме ниска избирателна активност, тогава изборът се решава чрез неприемливите за 21-ви век методи като търговията с гласове. Ще цитирам един свой колега – проблемът не е толкова в неграмотните гласуващи, колкото в грамотните негласуващи“, коментира пред БНР изпълнителният директор на „Прозрачност без граници“ Калин Славов.

Той припомни и за проблем, който предходният състав на ЦИК е задълбочил, проблем, който ще се появи и за тези избори, а именно – отказ да се направи експертен и контролен преглед на недействителните бюлетини, когато ги има в количество, по-голямо от средностатистическото:

„Да се види чисто технически защо се е случило така бюлетините да бъдат недействителни, а не да се гадае… Всяка комисия може да пререши този въпрос. Това се оказа освен технически проблем, но и проблем за доверието на гражданите в изборния процес. Те си казват – защо да отида да гласувам, като моят глас ще бъде унищожен“.

Калин Славов не е оптимист, че срещата, която ще инициира президентът Румен Радев с ръководството на Централната избирателна комисия, с органите на реда, с парламентарно представените политически партии за прозрачността на изборния процес, ще доведе до позитивна промяна.

„Едва ли форматът е печеливш – ЦИК и парламентарно представени политически сили. ЦИК е проекция именно на тези сили“, поясни той.

„Въпросът за купения и за контролирания вот е най-същественият в българската изборна практика. Той върви заедно с цялото удобно лицемерие, в което живеят партиите, а и медиите, а и социолозите. Контролираният вот може да стане с пари, със заплаха, но и с фалшиви новини и с манипулации“, подчерта Стефан Манов от обществения съвет на ЦИК.

Пред БНР той посочи, че в последните промени на Изборния кодекс в началото на годината зад кадър е останала дребна, но съществена промяна: „Беше променен един елемент в процедурата по издаване на наказателно постановление, което до този момент се издаваше от областния управител на град София, който оставаше целенасочено преписките да изтекат по давност. Така никой не беше наказван. Сега наказателните постановления се издават от ЦИК“.

Към края на изборния ден в неделя от прокуратурата съобщиха, че разследванията за нарушени политически права са 104.

Най-много са в големите градове, но Бяла Слатина също е сред населените места с най-много разследвания за изборни престъпления.

По 83 от случаите разследването ще върви по общия ред, останалите 21 са бързи производства.

Общо 79 разследвания са за престъпления против политическите права на гражданите, а 25 са с предмет престъпления, свързани с изборите. Обвинените са 26.

Като цяло в прокуратурата са образувани 1520 прокурорски преписки, от които по 1145 постановен отказ да се образува досъдебно производство. Прокуратурите в страната са изпратили по компетентност на други органи 55 преписки, а по останалите 320 преписки се извършва проверка по реда на Закона за съдебната власт.