КНСБ разработва препоръки за подобряване на регулаторната среда и ефективността на политиките за превенция и ограничаване на сивата икономика в България.

По официалните данни от НСИ като „сиви” могат да бъдат определени около 21% от българската икономика, което е над 23 млрд. лв. от брутния вътрешен продукт (БВП). Това означава, че над 23 млрд. лв. от недекларирани дейности се случват „на сиво“ и по никакъв начин не стигат до облагане с осигуровки и с данъци. Това е една пета от целия ни БВП.

Препоръките на КНСБ са по проект „Активно гражданско участие за превенция и ограничаване на недекларираната заетост в България“, финансиран от Оперативна програма „Добро управление“, съфинансирана от ЕС чрез Европейския социален фонд.

„Този „сив“ капитал генерира огромни „сиви“ обороти, „сиви“ потоци, които определят възможността да се плаща на „сиво“ и на „черно“. След това се появява явлението „недеклариран труд“, „сива заетост“, наемане без договори и др.“, разяснява председателят на синдиката  Пламен Димитров.

Според проучванията на КНСБ недекларираната заетост в България е около 16 на сто от общата. Тя е по-ниска от някои държави в Източна Европа – в Полша е 38 на сто, в Румъния е около 29 на сто, в Словакия е около 16,7 на сто, а средно за ЕС тя е 11 на сто. „Усилията, които всички ние полагаме за изсветляване на сивия сектор в икономиката, дават известен резултат. Той обаче не е такъв, какъвто ни се иска. В Плевен най-много нарушения по трудови правоотношения, констатирани от Инспекцията по труда през миналата година, са в сектора „строителство на съоръжения“ – 90 случая. Градът е на второ място – след София, по брой на нарушенията в този сектор“.