Знаят ли хората колко получава държавата от всеки енергетик и как тези средства ще бъдат компенсирани, беше един от въпросите, които задаваха енергетиците на протеста. Ако застрашаването на енергийната и националната сигурност се виждат като недостатъчен аргумент да бъде съхранено производството от базови мощности на електроенергия, то нека видим и липсите, които ще бъдат създадени като проблем.

При брутна заплата – около 2400 лв означава, че хазната получава около 540 лв от всеки работник

Около 700 до 900 лв от работодателя за всеки работник в зависимост от категорията на труд

Сметката е проста. Само от работодателя, всеки осигурен на около средната заплата в сектора внася в държавата близо 10 000 лв годишно.

Заетите в държавните „ТЕЦ Марица 2“ и „Мини Марица Изток“ директно заетите са 9 500 човека. В частните централи в комплекса работят още около 3000 служители. В двете по-големи ремонти предприятия още 1500.

Само големите предприятия генерират около 14 000 работни места. Заедно с транспортни, логистични, монтажни, ремонтни и др , които са заети в Комплекса „Марица Изток“, то заетите от работа на комплекса реално достигат 30 000 човека. Това са близо 300 милиона дупка в бюджета от директно заетите в Старозагорска област.

В Кюстендил и Перник работните места са значително по-малко, но все пак и там надхвърлят 10 000 човека, заедно с заетите в София област.

Предприятията в Маришкия басейн реализират и огромни обороти от своята производствена дейност, остойностяващи се на приблизително 625 млн лв внесено ДДС в бюджета. Заедно с осигуровките, загубата в хазната би възлязла на почти 1 млрд. лв годишно.

За предприятията, част от Югозападния въглищен регион, нетните приходи от ДДС възлизат на 46 млн лв. Общо излиза, че без централите, част от трите големи въглищни региона, държавата ще загуби 671 млн лв приходи.

Срещу зейналата дупка в бюджета, държавата обещава да раздава някакви пари на работещите, които изберат да напуснат. От къде ще дойдат средствата за това или дали не са поредните нереалистични обещания за обезщетения на работниците е само 1 от въпросите. Как ще компенсират в бюджета и общините тези липси е твърде неясно.

От Общините в Дупница и Бобов дол използваха думата колапс, кметът на Стара Загора застана също зад запазването на работните места и производствените мощности. Очевидно, че местната власт в най-голяма степен вижда безизходицата на ситуацията, освен пряко засегнатите.

Ускореното припряно закриване на въглищни мощности, за да бъдем първенци в ЕС, струва много. Струва енергийна несигурност, което застрашава националната сигурност. Струва липси на бюджета, което е в разрез на опитите за постигане социално справедлива държава.

Ще струва много директно и на хората, защото и сега Евростат ни нарежда последни по доходи в ЕС със средна заплата 3 пъти по -малка за общността. И тази цена ще бъде платена от българските граждани, независимо в кое населено място живеят.

Трети ден енергетиците защитават икономиката и всички български граждани. Застават зад национална каузата, значима колкото свободата и демокрацията – правото на труд и благоденствие.