За поредна година външният дълг на България е много висок като относителен дял от БВП- 64% през 2018 година и 63% през 2019 г.  Под 30% е съотношението само на частта държавно управление към БВП.  А иначе общо е над 33 млрд. евро, което е над 60% от БВП.

Не можем да влезем в еврозоната и със сегашната си здравна система, нито със здравноосигурителния си модел.  Нашият модел на здравно осигуряване е повече пари за по-малко качество. Всяка година се увеличават разходите, НЗОК харчи все повече пари, а българите „out of pocket“, отделно плащаме близо 45%. Това е изследване на СЗО за България. Те препоръчват тези пращания да спаднат на 15%, т.е. три пъти трябва да намалеят плащанията, които правим от джоба си за здравни грижи.

А за втория стълб на пенсии за тези, които са родени след 1 януари 1960., нека да видим там какви са натрупванията по партиди и сметки и  дали си е заслужавало усилието вече 20-ина години хората да внасят и дали ще получат достойна втора пенсия, или ще е само 40-100 лева добавка към месечната пенсия, което едва ли ще ги удовлетвори.

Недостигът на квалифицирани кадри, на технически персонал и специалисти във високотехнологичните сфери, ние трябва да го компенсираме по някакъв начин със специализирано дуално образование на ниво средно образование, също и на висше. Като дойдат сериозни стратегически инвеститори, те търсят технически подготвени кадри, особено за индустрията. Трябва да имаме повече чуждестранни инвеститори, повече инвестиции. Те обаче не идват. Като основни причини се изтъкват: “плаващото законодателство”, недостатъчна гаранция за защита на интересите им в българските съдилища, тежките административни процедури, недостига на кадри-квалифицирани и дисциплинирани, сложните регулаторни режими, и не на последно място случаите на корупция.

За 2018г., дори с ревизираните данни имаме около 1,5 млрд. евро инвестиции отвън, което е 2-3% от БВП. Необходимите ни преки чуждестранни инвестиции трябва да са над 10 до 15%., но сме  много далече от тази цел.

Малкото нови инвеститори идват в България заради евтината работна ръка

и когато разходите за труд превишат определени техни максимуми, те просто си тръгват.

За поредна година ЕК отчита, че равнището на бедност в България, социалното изключване и неравенството в доходите са най-високите в целия ЕС. За поредна година Северозападният регион е най-бедният в ЕС, следва го Северният централен. Хората живеещи там могат да си позволят една трета от това, което може да си позволи с доходите си средностатистическия европеец.

България пак е в групата на държавите с макроикономически дисбаланси, съгласно последния доклад  на ЕК от годишния преглед по Европейския семестър за състоянието на икономиките на държавите-членки на ЕС.

Румен Гълъбинов, икономически анализатор