Колкото и да иска главният прокурор Иван Гешев да му повярваме, че атаката срещу хазартната империя на Васил Божков е продиктувана от най-чисти намерения, това трудно ще се случи. Едно, защото все още липсва логичният отговор на въпроса „Къде дрема държавата 30 години, ако е вярна приказката, че Божков е проходил в бизнеса с незаконна валутна търговия пред софийската сладкарница „Магура?“ И второ – защото г-н главният прокурор едва ли ще се престраши и ще погне както подчинените си, така и съответните МВР-служби, в търсене на истината за подадените сигнали и потулените разработки срещу Божков.

Г-н Гешев вероятно не знае, но още през 2006-2007 г. в тогавашната НСБОП (дн. ГДБОП) се водеше оперативна разработка срещу Васил Божков, която бе достигнала до ниво… пряк контрол на бизнесмена върху 2700 юридически лица: фирми, обществени организации, фондации и сдружения, културни институти, спортни клубове. През юли 2007 г. обаче тогавашният шеф на НСБОП Ваньо Танов (вече покойник) бе принуден да напусне системата на МВР (по съвсем друг повод) и… разработката умря завинаги.

Всъщност, ако главният прокурор иска да се запознае с бизнес биографията на Васил Божков, просто трябва да отиде в Народната библиотека и да изчете поне централните всекидневници и седмичници, занимавали се с темата през периода 1990-2005 година.

Вярно, ще му се наложи да прекара в читалнята около месец и половина, но за сметка на това ще излезе… просветлен, най-малко!

Само един пример. Наш си, на „БАНКЕРЪ“ (има си хас да правим реклама на конкуренцията).

Публикацията е от 27 ноември 2000 г., озаглавена е „Васил Божков изгражда лабиринти, на които само той знае входа и изхода!“ и в нея се разказва … Абе разказват се много и все интересни неща, но ще цитираме само онова, което би позапълнило траповете в познанията на днешната прокуратура за престъпния свят:

„… Васил Божков е от хората, които стартират бизнеса си на известната още преди началото на промените у нас сладкарница „Магура“. Познавайки нрава на Божков, множество кримиветерани и до днес таели страх, респект и уважение към личността му. Пък и не само те…

Казват, че в края на 1994 г. Васил Божков се сближил много с ексвъншния министър Стоян Ганев.

Може би това обяснява защо, след като в края на 1995 г., Ганев доведе в България делегация от американски евреи и учреди клон на „Американо-източноевропейски бизнесфорум“, в структурата влезе „Нове холдинг“, а неин шеф стана Божков…

Своя първи милион, Божков направил още в началото на демократичните промени през 1990 година.

Тогава търговията се въртеше лесно: купуваш-продаваш – оборот да става. Милиони падат от разликите в цените и във валутните курсове…

Първото обменно бюро на Божков е на партера в ЦУМ – много оживено място. Но началото на пазарната му кариера след 1989 г. мнозина свързват предимно с охранителния бизнес…

Огромната си популярност Васил Божков придоби по времето на кабинета Беров – след учредяването на Конфедерацията на едрите индустриалци – Г-13, през пролетта на 1994 година. През май следващата година Божков я напусна, заявявайки демонстративно, че Г-13 е започнала да се идентифицира с „Мултигруп“, а той не искал да бъде в МУЛТИ…

Раждането на империята „Божков“ може да се проследи по течението на „Държавен вестник“.

Първата фирма на бизнесмена – „СЛВ“, е регистрирана още през 1991 година. Тя е абревиатура от три имена – Стефан, Людмил, Васил.

През 1991 г. се ражда и империята „Нове“ АД. Предметът на дейност на това дружество включва производство и реализация на стоки в областта на леката и хранително-вкусовата промишленост, борсови операции, посредничество, комисионерство и лизингови сделки.

Година по-късно – през 1992-а – на бял свят се появява и Финансова къща „Нове“, лицензирана от БНБ.

ФК „Нове“ е сред основните акционери на учредения в началото на 1994 г. Социалноосигурителен фонд „Сила“, заедно с ЧПБ „Тексим“, Младежки клуб „Ялта“ и седем национални синдикални организации. Васил Божков, естествено, е избран за председател на директорския борд. След лицензирането на пенсионноосигурителните компании през 2000 г., името на Божков не фигурира във вече българо-чешката компания „Нютон – Сила“.

Макар че никога не би го признал, очевидно по подобие на Илия Павлов и Божков се опитва да си изгради империя със структури във всички доходоносни отрасли – търговия, финанси, застраховане, хазарт, спорт, медии и реклама и т.н.

Най-фрапантното му оттегляне пък е от Еврофутбол (обнародвано в ДВ на 8 септември 2000 г.). На негово място там влиза Елена Динева, която е съдружник на Божков в други три дружества, две от които залагат на рекламата – „Далет“ ООД, „Интернюз 98“ и „Нове сервиз“ ООД.

Най-ревностната придобивка на Божков през годините е БТИБ, която той загуби, защото реши на натрие носа на един от шефовете й – Огнян Енчев.

Застрахователната компания „Бул инс“ пък поне привидно е извън обсега му, след като Божков отстрани от нея заместник-министъра на правосъдието по времето на Филип Димитров – Павлин Неделчев, и назначи на негово място ексшефа на „Българска външнотърговска банка“ от 90-те години – Веселин Ранков.

Въпреки десетките съдружници на Божков, „Държавен вестник“ сочи, че най-верните между тях са Стойне Манолов, Пламен Манов, Александър Тумпаров и Борис Бекяров, следвали го неотклонно в начинанията му през последните двайсетина години.

Ако се вярва на българския съдебен регистър, Васил Божков контролира 48 търговски дружества, в повечето от които е и съдружник.

За броя на чуждестранните и офшорни компании, в които присъства, може само да се гадае…“

Толкоз по въпроса с белите петна в прокурорската памет. Връщаме се в наши дни.

Според Търговския регистър, Васил Божков присъства лично – като собственик, член на управителен съвет или на директорски борд в 87 дружества, 12 от които са заличени или прекратени.

Според търсачките за свързани с него лица, предлагани от информационните портали „Дакси“, „Сиела“, „Апис“ и „Лакорда“ – картинката е направо потресна.

Списъкът на юридическите и физическите лица, свързани с Божков на второ ниво изпълва 27 страници, а на четвърто ниво… цели 604 страници.

Така че онези 2700 юридически и физически лица, установени чрез разработката на НСБОП през 2007 г., днес сигурно спокойно могат да бъдат умножени по две!

И ако наистина ударът срещу Божков преследва раздаване на правосъдие и възстановяване на справедливост,

прокуратурата ще трябва да опразни поне два затвора,

за да може да побере в тях всички, които евентуално са знаели какви ги вършат в полза на Боса. А не г-н Гешев да ни се фука с някакви си четири ареста и с пет-шест повдигнати обвинения.

Другото загадъчно „нещо“ в прокурорската кампания срещу империята на Васил Божков са парите. Във всичките им разновидности – спестени с помощта на Комисията по хазарт, спечелени от незаконни операции и препрани чрез казина, бинго зали и лотарийни игри, похарчени за незаконни телевизионни реклами и осчетоводени като легални разходи.

Абсурдно е Божков и компания да са заработили три-четири милиарда през последните 5 г., да са икономисали от занижени такси 500 милиона, а да са декларирали… някакви смехотворни печалби (ако се съди по официалната равносметка за 2018 г. – виж таблицата).

Още по-абсурдно е прокуратурата да се доверява толкова сляпо на Агенцията за държавна финансова инспекция, благодарение на която истината за приходите от търкането на лотарийните талони била излязла наяве.

Какво – финансовите блюстители от АДФИ чак сега ли разбраха за съществуването на Комисията по хазарта? Или всеки път, като са ходили там на проверка, са ги посрещали и настанявали в… празен физкултурен салон?

Ами финансовото разузнаване, което до 2007 г. беше самостоятелна агенция, а след това – част от ДАНС? И там ли никой нищо не е знаел? Защо прокуратурата още не е изискала всички доклади за съмнителни операции, подавани по адрес на Божков и на фирмите му, от всички „съответни“ длъжностни лица по Закона за мерките срещу изпирането на пари? Примерно – счетоводители, одитори, банкови служители, кредитни инспектори, корпоративни адвокатски кантори и т.н.?

А пък, ако такива доклади няма, защо прокуратурата не е подпукала ДАНС и финансовите разузнавачи, че не са си ги потърсили в законоустановените срокове?

Същата работа и с телевизионните реклами, чрез които Божков развращава населението и пристрастява бъдещето на нацията към хазарта.

След като лотариите се регулират по Закона за хазарта, значи рекламирането им в електронните медии е забранено! А кой регулира съдържанието на въпросните радиа и телевизии? Съветът за електронните медии, разбира се.

Та – къде са съответните длъжностни лица от СЕМ, усърдно проспиващи лотарийната вакханалия от пет години насам?

На свобода, естествено! Защото СЕМ е „наша“ свещена крава, която всички трябва да заобикалят на пръсти, за да не я събудят.

И само рекламите на „Национална лотария“ ли са незаконни, или в този куп трябва да бъде поставено и държавното „Спорт тото“? Явно не трябва, след като никой не се занимава с правомерното или неправомерно рекламиране на хазарта под правителствена опека!

За НАП е по-добре да не отваряме приказка, че няма да ни стигнат и три броя на „БАНКЕРЪ“. Така че приключваме (засега) с още едно „предложение“:

Ако Васил Божков трябва да отговаря не само за икономисаните „хазартни“ 500 млн. лв., а и за мръсните милиони, натрупани през годините и инвестирани в уникалната му антична колекция, защо разследването не удари бившите главни прокурори Никола Филчев и Борис Велчев?

Би било логично те да бъдат качени на пангара: по времето на покойния Иван Татарчев (1992-1997 г.) Божков все още нямаше финансов ресурс за системни покупки на антики. А пък по времето на Сотир Цацаров (2013-2019 г.) колекцията му отдавна беше легализирана и официално призната за законна… Блажени са вярващите. Приказливците – също!

Автор: Иван Рачев/banker.bg