Мандат след мандат около управлението на ГЕРБ се изгражда медиен щит, който да ограничи до минимум критичния поглед върху събитията и процесите в страната. Така постепенно от повечето медии изчезнаха острите въпроси. После започна свалянето от ефир на журналисти и цели предавания. Публичното говорене стана все по-еднообразно със заобикалянето на реалните проблеми на държавата и все по-ретроградно – със заменянето им с теми, отричащи ценностите, които страната декларира, че приема, в началото на прехода към демокрация. Срещу послушното си мълчание правоверните медии се ползват с благосклонността на властта при разпределение на парите за сектора по европейските фондове, а собствениците им – от разпределянето на обществените поръчки и осигурени предимства за бизнеса им.

Оценката в последния годишен доклад на Европейския център за медиен плурализъм и медийна свобода за България е еднозначна: „Дистрибуцията на държавната реклама на практика не се основава на ясни и прозрачни критерии. Заради действащите практики при разпределението ѝ проучванията вече сочат негативни ефекти: мека цензура и автоцензура, манипулиране на редакционното съдържание, деформация на медийния пазар, използване на фондовете на ЕС за закупуване на медийно спокойствие и за заплащане на кампании срещу политически опоненти.“

И ако опитите за влияние и натиск върху медиите са естествен донякъде рефлекс на всяка власт навсякъде по света, през последните десет години в България те се превърнаха в норма. Освен че подронват демокрацията, последиците застрашават и тях, защото концентрацията на медийна собственост, която сами позволиха, поставя имиджа на властта им и техния личен в пряка зависимост от няколко души. Днес в почти всички централни вестници, национални и кабелни телевизии, множество сайтове основният източник на информация и политически послания са управляващите.

Придобиването на контрол върху „Нова броудкастинг груп“, в чието портфолио влиза не само една от двете най-влиятелни ефирни телевизии на пазара, но и най-голямата онлайн група на българския пазар – „Нетинфо“, е преминаване на изцяло ново ниво. С това властта и кръговете около нея ще придобият контрол върху над 40% от телевизионната аудитория в България. Така картата на медийната собственост, която подкрепя правителството, придобива много по-различен вид.

Кои са медиите в групата на „Нова“

„Нова броудкастинг груп“ – тв каналите – Nova, Kino Nova, Diema, Diema Family, Nova Sport, платените спортни канали от пакета Diema Extra. Част от групата е компанията за киноразпространение „Лента“.

„Нетинфо“ – най-влиятелната онлайн група. Част от нея са имейл платформата abv.bg, платформата за видеосъдържание Vbox7, Vesti.bg, Dariknews.bg, Sinoptik.bg, Edna.bg, Gong.bg, Grabo.bg, Trendo.bg и др.

Квотата на Пеевски

Издател на „Монитор“, „Телеграф“, „Политика“, „Меридиан мач“ и „Борба“ е депутатът от ДПС Делян Пеевски. Проучването на агенция „Маркет линкс“, поръчано от Асоциацията на европейските журналисти, показва, че „Телеграф“ е всекидневникът с най-голяма читателска аудитория в страната.

Освен на „Интръст“ ЕАД Пеевски е директен собственик и на „Инт“ ЕООД. Пред парламента е декларирал собственост и в регистрираното в Дубай Intrust Ltd. Компанията е собственик на „НСН инвестмънт“, около която е съсредоточена друга група от фирми на Пеевски. При справка в различни регистри (Имотен, на КЗК и на Министерството на финансите) се вижда, че освен с различни други дейности фирмите се занимават и с издаване на вестници.

С контрола на Пеевски се свързва и телевизионният „Канал 3“. Въпреки че връзката с него не е формална, медиата следва в детайли редакционната на печатните му издания, като разработват в синхрон едни и същи теми, цитирайки се взаимно. Формалният собственик на „Канал 3“ е „Медийна инвестиционна организация“ АД.

За свързана с Пеевски се смята и втората по големина на пазара радиогрупа BSS Media Group, в която влизат The Voice, „Веселина“, „Витоша“ и Magic FM.

„24 часа“

Мажоритарен (99%) собственик на „24 часа“ и „Медийна група България“ е дългогодишният главен редактор на всекидневника Венелина Гочева. Придобиването от нея на всекидневника през 2012 г. е финансирано от Инвестбанк, на която е цедиран по-стар кредит към Уникредит Булбанк, взет от предишните собственици на изданието Огнян Донев и Любомир Павлов. След продажбата на сградата на Полиграфическия комбинат и на печатница „София“ (съответно през 2014 г. и май 2016 г.) на свързана с Пеевски фирма задължението към Инвестбанк е погасено. Според Търговския регистър единствено по партидата на „Медийна група България холдинг“ е вписан залог на стойност 600 хил. евро.

Въпреки запазеното високо професионално ниво по голяма част от темите критични текстове срещу управляващите и техните политически и бизнес партньори в изданието няма. Все по-често се появяват неподписани (или подписани с измислени имена) публикации срещу опонентите им.

„Труд“

Собственик на 99% от вестника е Петьо Петьов Блъсков, син на главния редактор Петьо Блъсков. Един процент от „Блъсков медиа“ се държи от Донка Дончева. „Труд медиа“ ЕООД и собственикът й „Блъсков медиа“ са съдлъжници по договор за заем за 3.7 млн. евро към Първа инвестиционна банка (ПИБ). Ипотечни кредити към ПИБ има и пряко свързаното с „Труд“ дружество „Юг 14“ (7.2 млн. лв.), както и бащата и синът Блъскови като физически лица. При сегашните си собственици вестникът стана флагман на обслужващата властта и атакуваща инакомислещите медийна стилистика.

„Уикенд“

Най-популярният седмичен таблоид. Според редакционното каре и по данни от Патентното ведомство „Уикенд“ се издава от дружеството „Ню дей“, чийто едноличен собственик е Мартин Радославов. В публичните регистри не се съдържат данни издателят на в. „Уикенд“ да има задължения към финансови институции. Бившият съсобственик и съдружник с Радославов в „Уикенд“ Недялко Недялков (собственик на агенция ПИК) нееднократно е заявявал, че е продал половината от в. „Уикенд“ на Пеевски.

„Стандарт“

През последните години всекидневникът изпитваше сериозни финансови затруднения. Журналистите не получаваха редовно заплатите си, а отделно се трупаха дългове към доставчици и държавата. Мажоритарният дял от 65.5% в „Стандарт нюз“ на предишния собственик Тодор Батков беше прехвърлен на „Мастър Пи Ар“. В него най-голям дял – 60%, има главният редактор на „Стандарт“ Славка Бозукова. Съдружници с дялове по 10% са заместниците й Даниела Денева-Казанджиева, Екатерина Праматарова и Васко Вълчев, както и отговорният секретар Иван Анастасов. Останалите 34.5% от „Стандарт нюз“ са на „Пресгрупа Утро“. Това е делът, който през 2011 г. Тодор Батков продаде на „ГМ прес“ с намерението да съживи бизнеса си. След фалита на КТБ стана ясно, че през тази фирма са насочвани пари от банката към вестника, както и към blitz.bg, а насред последвалите дела въпросните 34.5% бяха прехвърлени на „Пресгрупа Утро“.

В началото на ноември Националната агенция за приходите обяви на на сайта си, че продава чрез търг с тайно наддаване марката „Стандарт медиа“. Търгът се състоя на 27 ноември, но няма информация как е завършил и проявил ли е някой интерес. Първоначалната цена беше малко над 196 хил. лв.

Неофициално се коментира, че Кирил Домусчиев през последните години е оказвал финансова помощ на „Стандарт“, за да покрие медиата свои задължения пред държавата и контрагентите си.

Blitz.bg

Собственост на Ивайло Иванов Крачунов (бивш главен редактор на ПИК) през „Информационна агенция Блиц“, сайтът често се използва като платформа, през която властта и приближените ѝ бизнесмени водят мръсните си битки. За известно време ПИК и „Блиц“ имаха обща рекламна политика, а Недялко Недялков следеше за общата редакционна политика. След това се разделиха и продължиха самостоятелно да служат като медийни бухалки. През последните години за „Блиц“ се смяташе, че получава финансова помощ от Кирил Домусчиев.

БНТ

Властта си подсигури подчиняването на обществената телевизия през избора на генерален директор в лицето на Константин Каменаров. Още докато течеше конкурсът, се коментираше, че зад кандидатурата му е стоял зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов, включително с близостта си с един от големите телевизионни продуценти на пазара.

Почти веднага след встъпването в длъжност на Каменаров БНТ започна да дава смущаващи сигнали за новата политика на медиата. В управителния й съвет бяха назначени хора, свързани с медии, финансирани от КТБ от времето, когато Цветан Василев и Делян Пеевски бяха тандем. После дойде назначението на Емил Кошлуков като програмен директор на БНТ 1 и водещ на политическото предаване „Още от деня“, превърнато от него в проправителствена трибуна. А авторитетната в миналото с професионализма си БНТ е на път тотално да се обезличи и да загуби значението си на медиа, работеща в обществен интерес, какъвто е формалният й статут.

ТВ „Европа“

Едноличен собственик на капитала на телевизия „Европа“ от юни 2017 г. е Добрин Иванов. Неговото име се появи през същото лято и около опита на държавата да национализира „Дунарит“. Тогава фирмата му „Дипи“, която за 2016 г. има едва 15 хил. лв. приходи, придоби от свързаната с Делян Пеевски Viafot Limited, вземане от оръжейния завод, което няколко седмици по-късно продаде на синдиците на КТБ срещу обещание да му бъде платено с активи на фалиралата банка, които вече са били предлагани на търгове, но не се е намерил купувач. Досега няма информация какви точно активи е получил Иванов – от фонда за гарантиране на влоговете (който контролира несъстоятелността) отказват такава информация, включително и при запитване по Закона за достъп до обществена информация. Добрин Иванов преди години стана известен и с амбициите си за строежи на Иракли. Той е собственик и на „Емона 2000“, която има ресторантьорски бизнес.

Изпълнителен директор на телевизия „Европа“ е зам.-председателят на Института за дясна политика и бивш шеф на „Напоителни системи“ Георги Харизанов. Публичните позиции, които заема при участията си в различни дискусионни предавания, са изцяло в защита на политиката на ГЕРБ, а той самият често афишира приятелството си с премиера Борисов.

capital.bg