„Прокуратурата и ДАНС имат скромен капацитет, за да извършат преглед на приватизацията, а обвинител №1 Иван Гешев показва „глуповата амбициозност“ и „матросовски ентусиазъм“ по пътя към предизвестеното си фиаско“. Това коментира обвиненият във финансови престъпления бизнесмен Николай Банев в „задочно“ интервю за bTV. Той отговори писмено от ареста на въпросите на Жени Марчева, като за целта съдейства неговият адвокат.

Банев категорично отрича да е провалил работещи предприятия и нарича „мит“ твърденията, че чрез „обезкостяването“ на фирмите е станал милиардер. В същото време признава, че „с връзки“ е направил първия си милион, но не смята, че това е нещо лошо – а и сумата била скромна, ако човек инвестира мащабно.

– По време на последното съдебно заседание поискахте да направите в залата кратко изявление, което не Ви беше позволено – какво точно искахте да кажете на медиите?

– За 16 месеца в отвратителните, недостойни за 21-ви век условия на българските т.н. „места за задържане под стража“, с изключение на условията във френския затвор, където бях задържан след арестуването ми на летището в Ница, на път за София, успях да се запозная подробно с обвинителния акт на спецрокуратурата и с приложените от нея материали по делото срещу семейството ми.

Заявявам сега пред вас:

А) По делото няма нито един документ, който да свидетелства за злоупотреба, закононарушение или свидетелстващ за ощетяване на държавния бюджет, имащ връзка с някой от тримата членове на семейната ОПГ.

Б) Публичните внушения на прокурорите по делото, в т.ч. на сегашния гл. прокурор – бивш шеф на Специализираната прокуратура – за тежките, продължаващи дълги години под политически и институционален чадър престъпления на Баневи, се оказаха несъстоятелни и носещи съмненията за поръчковост и набеждаване;

В) разделеното в последния възможен момент обвинение, внушавало осем месеца на непредубедените български граждани за изпрания от Баневи милиард лева, за притежаването или разпореждането с този милиард в швейцарски сметки; за десетките милиони щети на бюджета; за гладните деца на хилядите уволнени от Баневи работници, се оказаха гнусна клевета и превърнаха делото в посмешище за компетентните съдии и адвокати.

– Преди дни главният прокурор Иван Гешев разпореди на ДАНС да направи цялостен преглед на приватизацията у нас. Притеснява ли Ви тази проверка във връзка с приватизацията, в която самият Вие сте участвал?

– Българската приватизация беше неизбежен процес. Този сложен, труден, многопластов процес на преминаване на обществената, общонародна, според комунистическата терминология, а „де юре“ и „де факто“ държавна собственост, в частни ръце, беше непозната и се извършваше под сериозен външен политически и икономически натиск.

Главният прокурор и ДАНС имат скромен капацитет, за да извършат такъв т.нар „цялостен“ преглед на толкова многолик и специфичен за различните отрасли на икономиката процес.

Приемам разпореждането на главния прокурор с иронична усмивка поради неговата глуповата амбициозност и предизвестено фиаско. Лично за мен и пострадалото от действията и бездействията на държавата публично дружество „АКБ Корпорация“ ХАД – един сериозен и задълбочен експертен анализ на договорните неизпълнения на приватизиращите органи, както и на отговорните държавни и местни институции в следприватизационния договорен период, ще бъде едно удовлетворение и изчистване на опетненото ми име. Но реализацията на тази потенциална възможност приемам с недоверие и повече от скептично.

– Още в качеството на зам.-главен прокурор Иван Гешев обяви, че „престъпленията на Баневи са пример за бандитска приватизация“ – съгласен ли сте с дефиницията „бандитска“?

– Иван Гешев искрено ме забавлява с матросовския си ентусиазъм, с който се впуска в непознати за него материи. Оставям настрани факта, че вече съм изпратил недопустимите за един магистрат квалификации и откровени клевети срещу мен за разглеждане от Съда по правата на човека в Страсбург.

Ако Гешев квалифицира като „бандитски“ законни приватизационни сделки… Ако изпълнението на приватизационните договори е „престъпление“… Ако инвестициите в иновациите; социалната политика за развитие на трудовите ресурси; жестоката конкурентна борба за оцеляване и развитие в условия на световния пазар – много, много различен от пазара на СИВ, в който работеха предприятията преди краха на т.н. реален социализъм и преди тяхната закъсняла приватизация са престъпления, тогава Гешев ще се превърне в герой на абсурда – достоен за аплодиране от конкурентите на българската икономика.

– Според обвинението Вие сте присвоили пари и вещи от дружествата „Полимери“, „Елма“, „Химически завод Панайот Волов“ и „Топлофикация Казанлък“ в размер на повече от 84 милиона лева. Източвали ли сте всички тези предприятия? Прокуратурата използва термина „обезкостяване“, участвал ли сте в „обезкостяването“ на тези предприятия?

– Недостойно и клеветнически е държавното обвинение да говори за обезкостяване , на което и да е от тези предприятия. Кратък щрих за вината на държавата за три от тези предприятия:

„Топлофикация Казанлък“ преустанови своята дейност поради неизпълнението от държавата на приватизационните клаузи, както поради газификацията на града, която предложи по-ефективни и по-евтини услуги на битовите и общински потребители. Обезкостяването на „Топлофикация Казанлък“ струва на ръководения от мен холдинг 11 млн. лв. преки инвестиции и обявяване на предприятието в процедура по несъстоятелност поради невъзможност да събере вземанията си. Къде беше тогава прокуратурата?

„Елма“ АД беше „обезкостена“ чрез повече от 10 млн. преки инвестиции от „АКБ ФОРЕС“ и дъщерните му дружества. Чрез отменения параграф осми от Закона за приватизацията (ЗПДОП) поради наказателна процедура срещу България и закъснялата му отмяна от парламента държавата незаконосъобразно възбрани всички активи на предприятието. Лиши го от обезпечения и го остави на световната конкуренция без възможности да кредитира търговската си дейност, използвайки активите си за обезпечение.

„Полимери“ АД е христоматиен пример за бандитското отношение, но не на приватизаторите, а на държавните и местни институции, в т.ч. и на прокуратурата към следприватизационния процес в големите български предприятия. Рано или късно цялата истина за „Полимери“ ще излезе на бял свят. И тогава много длъжностни лица, ако гл. прокурор е искрен, ще трябва да ме заместят по арестите и затворите.

Забележка: „Химически завод П. Волов“ преустанови своята дейност след приемането ни в ЕС поради невъзможност да използва, в рамките на новия съюз, основната си суровина – фенол. „П. Волов“ няма нито лев задължения към данъчно-осигурителната система или персонала.

Искам да споделя един куриозен факт. Въпреки че по различно време и за различни периоди съм бил член на колективните органи на изброените четири предприятия; въпреки че е имало решения на Общите събрания на съответните дружества за размера на възнагражденията на членовете на КОУ, се оказа, че Николай Банев не е получавал полагащите му се, според уставите на дружествата и решенията на Общите събрания възнаграждения. Т.е. обезкостителят се оказва, че е обезкостен лично от тези предприятия, в които е инвестирал. Пропуснах чрез Вас да попитам спецпрокуратурата, а вече и спецсъда: Ще предоставите ли най-после един документ, който да е свидетелство за един присвоен лев от тези 84 млн. лв.? Защото по делото такъв документ няма. А няма и да бъде представен.

– Какво бихте казал днес на хората, които са работили в тези предприятия?

– Ще ги поздравя и ще им кажа: Скоро чумата на българската собственост на големите предприятия ще премине. И отново ще възродим амбициозните проекти, които разработихме, които разработваме и нови ще разработим. Само чумата да преборим.

– Обвинен сте заедно със съпругата си Евгения Банева и в пране на пари в размер на над 1 млрд. лева. Според прокуратурата те са се намирали в офшорни сметки. Участвал ли сте в пране на пари в тези размери?

– Милиардът на Баневи е екзистенциален проблем на главния прокурор. Този псевдо милиард е символ на мало-неподготвеността му и на козируващата публична безотговорност към истинността на фактите и презумпцията за невинност. Когато все пак Гешев ще трябва да заяви, че милиардът всъщност се е оказал мит, а последващите действия на подчинената му прокуратура – жертвоприношение, тогава българското общество ще се е отърсило от заблудите за панацеята – прокуратура, вездесъща.

– През годините, преди задържането ви, бил ли сте обект на проверки и глоби от НАП за изплащане на данъци в големи размери?

– Г-жо Марчева, всички търговски дружества, в които имам мажоритарно или контролно участие и на които съм член на колективните органи за управление, винаги са работили в белия сектор. Взаимоотношенията с НАП на нито едно търговско дружество в белия сектор на българската икономика не са константни. Те не могат да бъдат монумент. Търговската дейност днес ти позволява да си изряден платец на мига. Утре може да си в затруднение. Винаги си под светлините на НАП и контролните органи.

Към днешна дата – 22.02.2020г. нито едно свързано с мен и семейството ми юридическо лице, нито семейството ми – т.н. ОПГ Баневи, няма изискуеми данъчни задължения.

– Може би днес не е време за този въпрос, но тъй като репутацията Ви е поставена под въпрос, как направихте първия си милион? И какво остана днес от „Империята Баневи“?

– Първият милион направих с връзки. Само по време на социализма връзки (relationship) беше мръсна дума. Верни приятели, на които можеш да разчиташ на точното място в точното време, на които си попаднал интуитивно, по волята на съдбата или си планирал попадането си там.

Милион не са много пари като инвестиционна величина. А аз винаги съм се стремял да бъда инвеститор със замах. И затова не съм усетил натрупването на първия милион. „Империята Баневи“ не е в упадък. Тя е във война. Но за изхода от войната не може да се съди по променливия резултат от множество и непрестанни битки. „Империята Баневи се завръща“. Обещавам Ви това ще е следващата серия от битката между нарочените за обезкостители и техните врагове.

– Не сте единственият бизнесмен, на когото през последните седмици и месеци бяха повдигнати обвинения – Вашата съдба имат и семейство Арабаджиеви, и бизнесменът Васил Божков. Виждате ли нещо общо в тези отделни случаи?

– Общото в тези случаи е кампанийността; показността; незачитането на човешките права; изваждането на показ на съкровени детайли от бита и пристрастията на суверенни личности с неотнети граждански права. Общото е и в незачитането на всички ангажирани власти и институции на презумпцията за невиновност. В незаконосъобразното разкриване на семейни и бизнес тайни. В отношението към богатите герои на Прехода като към разбойници, бандити, убийци и поливалентни престъпници…

– В момента се намирате в Софийския затвор – имате ли някакви претенции към условията, при които изтърпявате мярката си за неотклонение?

– Срам за Майка България, че нейните чеда преживяват, оцеляват, деградират в подобни условия. Малко са невменяемите престъпници, но дори и рецидивистите не заслужават да изтърпяват наказанията си в подобни условия. Не говоря само за хигиенните и битовите условия. Представете си един инспектор „Социална дейност и вътрешен ред“, който трябва да ресоциализира, социализира, превъзпитава, възпитава 100 затворници в рамките на 8-часов работен ден. Без коментар.

Да не коментираме, че вместо да работят и да плащат за зулумите си, вместо да са при семействата си, докато работят – някои крадци за 100 лв. кражба, харчат парите на данъкоплатците и се деквалифицират в затвора по 5-6-7 години.

– В момента в „Уикипедия“ пише така: „Николай Банев е български бизнесмен със съмнителна репутация“. Как искате да Ви възприемат хората? Като какъв човек?

– Репутацията на един човек, слава Богу, е резултат от делата му. Вече 43 години продължавам да работя, да създавам, да развивам в родината си и за родината си.

Медийната репутация, особено когато тя е целенасочено изградена и експонирана, може да претърпи своите метаморфози. Вярвам все още, че българските медии носят хуманен заряд, носят и любопитството да надникнат зад внушенията на властта на изгражданите от службите на тази власт образи. Аз съм открит човек. Пиперлия.

Рано или късно, хората ще разберат истината за Прехода, за приватизацията, за необяснимите богатства. А истината е, че хората не се раждат еднакви. Те не живеят еднакво. Те не обичат да маршируват в един строй. Те се раждат, живеят и умират в различност. Хората винаги са ме възприемали и ще ме възприемат такъв, какъвто съм според тях. Не виждам нищо страшно в съмнителната репутация, според поредната редакция на Уикипедията ми.

Рене Декарт има една чудесна мисъл, ще я цитирам по повод моята скромна съмнителна репутация: „Ако наистина търсиш истината, е необходимо поне веднъж в живота си да се съмняваш колкото се може повече във всичко!“…