Екзотичната реплика на руския премиер Дмитрий Медведев по време на закриването на Руско-българския туристически форум на 5 март, че освен еврото „има една друга хубава валута – китайският юан…, към която да се приравни левът“, предизвика доста коментари. Тя се изплъзна след изявлението на българския му домакин Бойко Борисов за стабилността на нашата парична единица, за финансовата дисциплина и очакванията му България да бъде поканена в чакалнята на еврозоната през юли.

Възможно е господин Медведев да се е опитал просто да се пошегува, но може да е искал да намекне и за ред други неща.

По правило всяка държава, която избере валутен борд, има сериозни основания за този акт – остра финансова криза, хиперинфлация, дестабилизация на реалния сектор… На второ място, страната, която иска да фиксира националната си парична единица към чужда, предпочита стабилна валута, ползваща се с високо доверие сред международните инвеститори, свободно конвертируема и с висока ликвидност на валутния пазар. Не е маловажно да се спомене, че когато отива към валутен борд, всяко правителство жертва част от държавния си суверенитет – в смисъл, че националната Централна банка не може да провежда напълно самостоятелна парична политика, а и лихвена, и следва пътя на „осиновителя“.

Тези обстоятелства показват колко повърхностна е „идеята“ на господин Медведев, ако някой реши да я коментира като сериозна. Първо, защото китайският юан все още не е напълно конвертируем. Второ, защото делът му в чуждестранните валутни резерви на световните централни банки е малко под 2 процента. И трето – защото задграничните инвеститори все още нямат всеотдайно доверие към юана и при първите рискови сигнали се изнасят главоломно от страната (точно както постъпват и с другите развиващи се стопанства), предизвиквайки сътресения на всички световни пазари. Но пък Китай е бурно развиваща се икономика, която застрашава господството на американците.

Очевидно българският лев, който е в далеч по-неизгодно положение от юана и дори е непознат вид на международните валутни пазари, тъй като изобщо не е конвертируем, няма нужда от такъв „осиновител“. Да не говорим за европейската ориентация на страната и за членството й в Европейския съюз.

Така че руският премиер най-вероятно е искал да каже нещо шеговито на събеседниците си, като същевременно го сведе до тяхното ниво.

Разбира се, любителите на конспиративни теории със сигурност могат да открият и други намеци, причини, връзки и следствия за коментара (или закачката) на Медведев. Но здравата логика подсказва, че това е просто много двусмислен и обиден намек, макар и не чак толкова директен, колкото този на руския патриарх при посещението му през миналата година.