Димитър Иванов 

В навечерието на Трети март Александър Йорданов представи книгата си  „Патриотични уроци”, където като илюстрация на основната си теза, че руските имперски амбиции към страната ни не са само минало, а и тъжно настояще, припомни скандала с руското ченге от КГБ Решетников, който в независима България – член на Европейския съюз и НАТО, си позволява да наставлява български партийни лидери кого да издигнат за президент. Срещу тази нагла намеса във вътрешните ни работи реагираха отделни анализатори и една-две партии, но държавата и нейните органи замълчаха.

Подобно на Решетников, депутатът от турския Меджлис и председател на групата за приятелство с България Азис Бабушчу си позволи брутална намеса във вътрешната политика на България. Скандалният политик отдавна се вживява в ролята на ментор на турците в България и през 2017 г. за определено време беше

със забрана за влизане в страната ни

На 23 февруари 2019 г. на събрание в гр. Измит на тема „Държавни политики за турското малцинство в България“ той заявява, че „турците в България не са успели да излъчат свои политически лидери“. Това разбираме от медиите на съседите, но и от коментари в сациалната мрежа на наши сънародници – изселници. Това изказване съвсем не е безобидно, защото поражда въпроса откъде накъде Турция ще решава кои да бъдат лидерите на българските граждани от турски произход. Те са български граждани, а не поданици на Азис Бабушчу.

Още по-интересният въпрос е защо мълчат българският президент, правителството и министърът на външните работи, които при учредяването на ДОСТ и особено по време на кампанията за парламентарни избори` 2017 г. бяха особено не просто чувствителни, но с агресивна позиция по тази тема. Дори предприеха крайна мярка – забрана за влизане в България точно на Азис Бабушчу.

Какво се е променило и кого обслужва мълчанието на българските държавни органи? Около парламентарните избори Бабушчу беше набеден, че подкрепя коалиция ДОСТ(създадена от НДПС и ДОСТ, б.р.) като опозиция на ДПС, и това го правеше опасен елемент за България. Дали след като в края на 2017 г. той на два пъти се яви на крака при Доган и му направи теманета, изведнъж държавата стана благосклонна към него. Не е трудно да се предположи, че забраната е била вдигната от българска страна, за да станат възможни срещите му с лидера на ДПС.

Публичен факт е, че точно през този период започна безпрецедентен натиск върху структурите на ДОСТ и НПСД и членовете им да приемат някаква „нова стратегия“ за сливане с ДПС. Това на директен политически език означава стратегия за повторно връщане на всички турци и мюсюлмани в България под крилото и контрола на ДПС. Така картината става ясна. Влиятелни задкулисни кръгове продължават да обгрижват Доган и вместо да се поощри политическата свобода на турците и мюсюлманите, се противопоставят с всички свои механизми срещу политическите алтернативи на ДПС. За тази цел сарайската партия и нейните покровители изглежда са успели да създадат

свое лоби на високо ниво в Анкара

Изсказването на Бабушчу в Измит обслужва интересите на ДПС и е насочено срещу правото на български граждани сами да изберат своите лидери, както и да се организират в алтернативни на проваленото ДПС партии. Никак не е изключено стрелите да ударят и Местан, и Касим Дал точно чрез спечеления от ДПС Азис Бабушчу.

Фактите опровергават неговата теза, че турците нямат лидер. На последните парламентарни избори коалиция ДОСТ успя да отцепи от над 100 хил. гласа от ДПС. Това е безпрецедентен пробив в дотогава монолитното ядро на Доган. Стана ясно, че той вече не държи монопола върху турците и мюсюлманите в България. Това хвърли в ужас най-вече кремълските и българските покровители на проекта ДПС, който  е тяхната най-важна  стратегическа инвестиция и инструмент за контрол върху политическите процеси в  България. През 1990 г. етническата партия бе създадена, за да се попречи на турците и мюсюлманите да се включат пълноценно в демократичните процеси на страната и да застанат на страната на СДС. ДПС бе създадено като московски инженерингов контрапункт на демокрацията и вече 30 години безотказно играе тази роля. Затова и днес Доган и ДПС са диспечери на статуквото и режисьори на неговите играчи.

Местан и Касим Дал атакуваха точно това статукво. Затова са „низвергнати“ от властите на Деня. Тезата на Местан, че няма траен демократичен процес без активното включване на турците и мюсюлманите в евро-атлантическото демократично пространство на България и стратегията му за тяхното освобождаване от партийния феодализъм на Доган, и отстояването на членството на България в ЕС и НАТО е опасна и неприемлива за комунистическото задкулисие.
Проблем обаче е далеч по-сериозен и той опира до факта, че

в средите на туците и мюсюлманите в България съществува наистина ярък евроатлантизъм,

който е заплаха най-вече за целта на Кремъл, изказана гласно от Решетников – изваждането на България от НАТО. Тук следва най-интересният въпрос. Местан, който основа ДОСТ след изгонването му от ДПС заради подкрепата за Турция във връзка със сваления руски самолет, дали вече не е неудобен и за Анкара, предвид на стоплените отношения между Анкара и Москва. Ако това е така, обясними и логични са действията на Бабушчу (явно лобиращ за ДПС след сарайските срещи), и за процесите вътре в ДОСТ през последните две години.
Доверениците на Бабушчу в ДОСТ във възможно „най-подходящия“ момент напуснаха партията в опит да предизвикат разцепление. Техният профил е ясен и не заслужава коментар, защото няма да е изненада, ако утре „ваканцуват“ пак в ДПС. Подобни контролирани проблеми явно не подминаха и НПСД, след като лидерът й Орхан Исмаилов преди месец изненадващо влезна в коалиция с близката до Марин льо Пен „Воля”. Това наложи отстраняването му от ръководния пост, заради опит да компрометира структурата, но едва ли ще е изненада, ако скоро бъде приютен от Сараите.

Ще бъде стратегическа грешка, ако на първо място антикомунистическите и демократични формации не проумеят, че над 100 хил. гласа за коалицията ДОСТ са демократичен ресурс, а не проблем за България. Следовниците на Дугин – Решетников са големият проблем за България. Няма нищо по-опасно за българските граждани турци и мюсюлмани от връщането им в хватката на ДПС. Иска се политическа прозорливост, а и воля от страна на истинските български демократи – евроатлантици – да преодолеят стереотипите на националсоциалистическото мислене срещу всяка формация, която се обяви за алтернатива на ДПС, да и се преписват зависимости с партията на Ердоган.

Събитията от последните две години, доверителните срещи на Бабушчу и Доган, прегръдките на турския външен министър с организационния зам.-председател на ДПС и в Астана, и в Анкара отговарят на въпроса кой е на практика ердоганистът в българската политика. Местан просто е удобният заподозрян зад чийто гръб кукловодите от Москва, Анкара и ДС са постигнали сделка да помaгат на Доган и отново да го възхваляват като “необходимият балансьор” и “спасител на етническия мир”.

Турция, заставайки отново зад Доган, може спокойно и то не само чрез Бабушчу да се намесва във вътрешната ни политика. Щом защитава не алтернативите на ДПС, а интереса на кремълския довереник, Бабушчу е свободен да говори не само в Измит, но например и в Кърджали. Свободен е да се намесва както и когато си поиска във вътрешните ни работи. Ще мълчи и президентът, който получи гласовете на Доган, за да бъде избран.