В България скандалите са толкова много и толкова често, че понякога съществените новини минават почти незабелязано. Преди две седмици американският посланик Ерик Рубин направи многозначителен рейд в няколко знакови български институции, които управляващите се опитаха да омаловажат, преиначат и премълчат. В рамките само на няколко дни той отиде в кабинета на премиера Бойко Борисов, посети ръководството на БНБ и накрая даде интервю във възстановената поради недостиг на демокрация „Свободна Европа“, където обяви, че заради проблемите с върховенството на закона и заради корупцията в посолството в София отново пристига специалист по въпросите на правосъдието.

Именно последната новина е от съществено значение за България – това е ясен сигнал, че положението в страната драматично се е влошило. Американската страна изтегли от България съветниците си по правните въпроси, които бяха служители от американското Министерство на правосъдието, в навечерието на приемането на страната ни в Европейския съюз. 11 години по-късно обаче България е върната в изходно положение и е очевидно, че САЩ нямат кой знае какво доверие, че управляващите ще се справят – дали поради нежелание или некадърност, в случая няма особено значение.

Определено се връщаме и към времена, в които вече американските посланици говорят без заобиколки за върховенството на закона и борбата с корупцията. Да си припомним как посланик Джеймс Пардю казваше: „Голямата опасност за България е патронажът, който упражнява организираната престъпност над легални структури, организации и политици. Организираната престъпност е основен въпрос за страната ви, тя е видима за всички, видима е, за съжаление, и за външните инвеститори. Тя създава неверни представи у младите хора за това кой е най-добър в обществото“. И цитатът е от времето, когато сегашният премиер Бойко Борисов беше главен секретар на МВР.

Пак Пардю отбелязваше: „Кой може днес да отрече, че организираната престъпност доминира в определени отрасли на българската икономика?“ Или че „липсва политическа воля за справяне с проблема с организираната престъпност в България“.

Неговият приемник Джон Байърли също не действаше много дипломатично, като казваше, че „българите са възмутени и отвратени от провала на борбата с организираната престъпност и с корупцията в страната… Зная, че говоря и от името на колегите ми в ЕС, когато казвам, че сме готови да ви предложим всички инструменти и да ви помогнем, за да изкорените раковото образование на престъпността и корупцията. Но не можем да ви дадем политическа воля. Това трябва да очакваме от вашето правителство и парламент…“. Той разказваше, че при срещите си с обикновени българи чул възмущението и отвращението от провала с престъпността и че това подкопава доверието между хората и правителството.

Може ли някой да каже, че тези думи на американски посланици не звучат актуално и сега? Сигурно мнозина биха отбелязали, че САЩ, а и повечето европейски държави имат не по-малки проблеми от България, включително и с престъпност, и с корупция, и с наказването им. Или че българската мафия нерядко инвестира плодовете от своята престъпност точно на тяхна територия – купува там имоти, прави фирми, открива банкови сметки. И така се сдобива с достатъчно финанси, за да влияе върху родния политически живот. В същото време обаче не може да се отрече, че ако е имало големи операции срещу силни фигури от подземния свят у нас, то те са започвали от други държави и са приключвали успешно само под силен международен натиск.

Защото в България всички гласове срещу корупцията, престъпността и мафията бързо се заглушават, а правораздавателната система абдикира с най-разнообразни аргументи.

Последният тур на американския посланик само потвърждава това. Действията на САЩ тотално опровергаха Бойко Борисов, който яростно се обясняваше, че не западните посланици са го привикали, за да му разкрият информация, а той тях. Премиерът уверяваше, че така се било случило и по случая с отравянето на бизнесмена Емилиян Гебрев, и по казуса с милионите, получени от венецуелската държавна петролна компания в българска банка. „Аз извиках американския посланик, за да информирам САЩ какво правят нашите служби. А не той мен“, каза Борисов. Пред „Свободна Европа“ посланик Рубин съобщи, че по венецуелския случай САЩ са споделили информацията си с българските власти веднага след като са я получили. Тоест САЩ са дали данните на България, а не обратното.

Ръководството на БНБ беше също толкова трогателно – то пък се похвали, че посланикът го посетил, за да „изрази признателност“ за това как Централната банка действа спрямо мръсните пари. Малко по-късно шефът на „Банков надзор“ в БНБ Димитър Костов подаде изненадващо оставка. Дали съвпадението е случайно, няма особено значение. То е показателно. Долу-горе по същото време излезе и поредният доклад на ЕК, в който директно се казва, че ДАНС и прокуратурата не разследват сигналите срещу политици за пране на пари.

И за да е картинката още по-пълна, това съвпадна с новината, че по искане на Австрия в България е задържан израелски гражданин, известен като Вълкът от София. Обвинението срещу него е за пране на пари и измами за стотици милиони евро. Част от дейността му се е осъществявала от българска територия, но кой знае защо за нашите власти престъпление няма. Има обаче снимки на въпросния Вълк с премиера. И това май не учудва никого.

В случая имаме една хубава и една лоша новина. Хубавата е, че за пореден път управляващите паднаха в капана, който сами си заложиха, и че времената на лицемерната дипломатичност отминават. Лошата е, че очевидно демокрацията у нас е в пълно отстъпление и надежда се не вижда отникъде.

Анализ от в. „Сега“