Темата накратко:

Директорите на държавната ББР са се назначили в дъщерни дружества и са вдигнали възнагражденията си

В аналогична ситуация антикорупционната комисия намери конфликт на интереси, сложи глоби и отне заплатите на бившия шеф на БЕХ

Стоян Мавродиев е най-високоплатеният държавен служител с доход от 434 хил. лв. за миналата година

През това лято насред лавината имотни декларации на лицата на публични постове стана ясно, че най-високоплатеният кадър във всички държавни институции и фирми е Стоян Мавродиев. Изпълнителният директор на държавната Българска банка за развитие (ББР) за 2018 г. е получил 434 547 лв. трудови доходи, което е малко над 36 хил. лв. месечно. Повече, отколкото получават президентът, премиерът и управителят на БНБ, взети заедно. А другите двама директори на ББР декларират не много по-скромните 380 хил. лв. за годината, което им отрежда следващите места в публичния топ 3.

Ако сте сред възмутените от тази информация, имаме две новини за вас. Добрата е, че част от внушителната заплата на Мавродиев (а може би и цялата) подлежи на конфискация в полза на държавата. За целта е нужно просто Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) да приложи логиката на скорошното си решение, с което в аналогичен казус установи конфликт на интереси при доскорошния шеф на БЕХ Петьо Иванов. Лошата е, че няма никакви индикации да се работи в тази посока, и от антикорупционния орган въобще не отговориха на въпросите на „Капитал“.

Първообразът

Публикуваното в средата на октомври решение на КПКОНПИ от 18 септември гласи, че Петьо Иванов е нарушил закона по няколко линии. Първо, че през август 2018 г. той е участвал в заседание на борда на БЕХ и е гласувал самият той да бъде назначен в борда на дъщерното му „Булгаргаз“. После сам е подписал със себе си в двете си функции договор, с който се назначава. А в средата на 2019 г. отново на заседание на борда на БЕХ е гласувал за приемане на отчетите на „Булгаргаз“.

За това на Иванов са наложени три глоби от по 5 хил. лв., а също и КПКОНПИ е постановила да се отнеме и възнаграждението му като член на съвета на директорите на „Булгаргаз“ за периода от август 2018 до юли 2019 г. Още преди решението на КПКОНПИ Иванов е сменен като изпълнителен директор на БЕХ, но продължава да е в борда на „Булгаргаз“. Въпреки че установеният конфликт на интереси е основание да бъде освободен, той трябва да е с влязло в сила решение, а Иванов го е обжалвал. Позицията му е, че не е нарушил закона и Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала, като тези ограничения не би трябвало да важат в рамките на холдингови структури, а според КПКОНПИ той е трябвало да си направи самоотвод от гласуването, да уведоми министъра на енергетиката за възникването на данни за негов частен интерес и да не подписва сам договора със себе си.

Като две по пет капки вода

Тълкуването на комисията е най-малкото спорно и опира до формализъм. То само по себе си не казва, че някой не може да е в два борда, а че не бива сам да се назначава. Така или иначе обаче, ако КПКОНПИ чете закона по този начин, то тя със сигурност има широко поле за действие в ББР.

Ръководството на банката е сменено в края на септември 2017 г. Едно от първите заседания на новия управителен съвет е да се направят промени в двете 100% дъщерни дружества на ББР. Това става на заседание на 10 октомври, което излиза с решение, подписано от всички членове – Стоян Мавродиев, Румен Митров, Николай Димитров и Илия Кирчев. Според него за председател на съвета на директорите на „Микрофинансираща институция Джобс“ е избран Румен Митров, а за заместник-председател Николай Димитров. За председател на съвета на директорите на „Национален гаранционен фонд“ е избран Стоян Мавродиев.

Година по-късно визията за развитие на ББР, чертана от Мавродиев, е тя да се превърне в цяла банкова група и за целта започват да се изграждат структури. На 24 август 2018 г. е учреден „Фонд за капиталови инвестиции“, в което акционери стават ББР и Национален гаранционен фонд. На учредителното събрание присъстват и то се ръководи от Стоян Мавродиев, Румен Митров, Николай Димитров. Те участват в решението за избиране на съвет на директорите на „Фонд за капиталови инвестиции“ в състав Стоян Мавродиев, Румен Митров, Николай Димитров. Впоследствие на същия ден новосъздаденият съвет на директорите избира Стоян Мавродиев за изпълнителен директор. Отново в същия ден на заседание на управителния съвет на ББР същите три лица одобряват избора на Стоян Мавродиев за изпълнителен директор.

Тази операция се повтаря още два пъти на 3 март 2019 г., когато в рамките на часове в различни заседания на борда на банката са създадени „ББР лизинг“ и „ББР факторинг“. Отново тримата като представители на ББР учредяват дружествата, избират се да ги управляват, назначават Мавродиев за изпълнителен директор и одобряват решението си.

С размах на банкер

Така излиза, че ако в случая с Петьо Иванов е имало конфликт на интереси, в ББР той се е мултиплицирал в регулярна практика. А, съдейки по рекордните декларирани доходи на директорите в държавната банка, той може да е произвел и реално облагодетелстване.

Не е ясно каква част от въпросните 434 547 лв. на Мавродиев идват от заплатата му от ББР (бел. ред. те са попълнени в графата „Доходи извън тези за заеманата длъжност“, така че на теория трябва да са извън нея) и каква от поста му в „Национален гаранционен фонд“. В годишния отчет на последния за 2018 г. обаче е посочено, че разходите за възнаграждения на тричленния съвет на директорите са 570 хил. лв., като се покачват повече от два пъти спрямо 247 хил. лв. за 2017 г. А това означава, че тази сума е разделена в неизвестна пропорция между бившия председател на КФН Стоян Мавродиев и другите двама членове. Единият от тях е изпълнителният директор Ангел Джалъзов – бивш зам.-председател на КФН по времето на Мавродиев, сред малкото невлезли в конфликт с него. А другият е Андон Георгиев – бивш главен секретар на КФН по времето на Мавродиев, а понастоящем главен секретар на ББР. Георгиев е съдружник на Мавродиев още в бизнеса му с регистриране на офшорни компании от преди да влезе в политиката.

Колко точно е получил Мавродиев като председател на борда на „Национален гаранционен фонд“ не е ясно, но ако предположим разделяне на сумата на три за него се полагат около 190 хил. лв. Освен това не е ясно и как и с чии подписи е решено покачването на заплащането, като логично то би трябвало да е от компетенциите на борда на ББР. Или историята накратко: Мавродиев назначава Мавродиев, а Мавродиев гласува двойна заплата на Мавродиев. От банката не отговориха на въпросите на „Капитал“ по темата.

При „Микрофинансираща институция Джобс“ също има покачване на заплащането за борда през 2018 г., но то е по-скромно – от 198 на 275 хил. лв. Отчетът на създадения през 2018 г. Фонд за капиталови инвестиции показва, че не е започнал дейност към края на миналата година и няма разходи. За него и за новите лизингово и факторингово дружества тримесечните отчети към септември не показват разходи за заплати. А досега няма наличен и одитиран годишен отчет на ББР, от който да се разбере там колко са разходите за заплащане на управителните органи.

Според Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество „Възнаграждението, получено от правоотношението или деянието, породило конфликт на интереси, за периода, през който конфликтът на интереси е бил укрит, се отнема в полза на държавата или общината.“ Именно този текст е приложен спрямо Иванов в решението на КПКОНПИ, според което трябва да му се отнеме заплатата от „Булгаргаз“. Според закона установяването на конфликт на интереси с влязъл в сила акт е основание за освобождаване от длъжност.

Capital.bg