Човешко е да забравяш. Така мозъкът се пази от прегряване.

Полезно е да забравяш. „Не си спомням” е оправдание, което следствие и съд приемат за неопровержимо.

Но да забравяш волево и избирателно е умение не толкова често срещано.

Не знаем дали Горанов  има избирателна памет, но липсата на спомени го държи дълго. Пет години Божков плаща хазартни такси по тънката лайсна и то по закон, натрупвайки 700 млн. лв., а на Финансист № 1 сега му просветлява. А че „Лукойл” са монополисти в производството и имат голям дял в съхранението на горива Горанов разбира буквално оня ден, след 2 мандата…

Време е за освежаване  на паметта (memory refresh).

Идат ключови избори. На които ГЕРБ трябва да се наложи убедително, за да може Борисов да изпълни спокойно намерението си „ да остави нещата в ръцете на младите”. А той да се кандидатира за президент или да се затвори в координационния си сарай в Банкя.

Затова има толкова много соц. в действията на кабинета – за да се изтеглят всички козове от ръцете на опозицията. То не беше създаване на ВиК холдинг-мастодонт, безплатни ваучери, сега и Държавна петролна компания. Освен че ще се източат много държавни пари и ще се настанят на хубави местенца много партийни кадри, други ползи за гражданите засега не се очертават.

Спомнете си пролетта на 2017-а! Няколко дни след като Комисията за защита на конкуренцията обяви, че няма картел на пазара на дребно на горива, а Министерството на финансите отговори на запитване на двама народни представители относно собствеността на данъчните складове за горива в България. Оказа се, че дружества от групата на „Лукойл” притежават 82% от капацитета на данъчните складове за дизел и 92% от капацитета за бензин. Това бе посочено като неопровержимо доказателство за монополното положение на компанията. Двамата народни представители обаче вместо да запомнят ясно какво са питали и какво са им отговорили започнаха да натрапват на общественото мнение, че цитираните проценти се отнасят не за капацитет, а за брой данъчни складове, което ужаси и баба, и внуче на село.

Всъщност „Лукойл” има 2 данъчни склада, а останалите – близо 120 броя са на конкуренцията. А големите проценти са свързани с това, че единият склад е „Нефтохим”- Бургас, който е огромна структура, в която преди време работеха над 5 хил. души, а другият склад е продуктопровод през почти цялата ширина на България.

Собствеността на данъчните складове и условията за използването им е важна, тъй като от 2010 г. те са задължителна „спирка” при вноса на горива и единствен източник на конкуренция на пазара на едро, тъй като в България на практика има само една рафинерия. Тъй като изграждането на такива складове е скъпо – десетки милиони левове, вносителите могат да наемат необходимият им капацитет от вече лицензиран собственик на данъчен склад. Именно тук се крие и проблемът, тъй като под претекст за борба с контрабандата, държавата въвежда задължително условие за разтоварване на вносни горива в данъчни складове и по този начин създава пазар за собствениците им.

Предложението на министър Горанов сега е 30% от складовете задължително да се отдават на клиенти. В същото време обаче няма контрол върху условията за използването на тези складове, което дава пълна свобода на собствениците им да оказват влияние върху търговците като по този начин ограничават конкуренцията на вътрешния пазар.

„Голяма част от тези данъчни складове са контролирани от малък брой икономически субекти и възникват въпроси“, каза още Горанов. Тук трябва да припомним, че около 60% от горивото на пазара е от Бургас, а към 40% е от внос. Едва ли такъв голям процент на горивата от чужбина говори за пречки пред складирането му в данъчните складове. Да стоят празни едва ли е би било рентабилно за собствениците им.

Концентрацията на собствеността не е изненада

за никой, освен за финансовия министър, тъй като тя е констатирана още през февруари 2016 г. в Решение № 143 на КЗК. В него се казва, че „в производството е установено, че около 80% от капацитета на данъчните складове на територията на страната се управляват от две дружества”. Независимо от това комисията смята, че не са налице „непреодолими бариери пред потенциалните вносители”. На фона на това заключение на КЗК не става ясно защо не е направена отделна проверка за условията на работа на данъчните складове и влиянието им върху конкуренцията на пазара на едро и дребно.

Проблемът с достъпа до складовете беше установен още тогава, а през 2016 г. имаше и внесени промени в законодателството, за да се реши въпросът с достъпа и конкуренцията, но те не бяха приети по време на управлението на втория кабинет на ГЕРБ.

И сега Горанов влиза в темата за горивата,

защото видял, че „една компания държи 78% от данъчните складове, а 91% от тях се държат от едва 6 оператора”. А това създавало хипотетични предпоставки за нарушения при конкуренцията заради риск от недостатъчен достъп на търговците на горива до свободни складови капацитети. Това заяви той при представянето на промени в Закона за държавния резерв, с които кабинетът възнамерява да създаде търговско дружество „Държавна петролна компания“.

Че става нещо по отношение на „Лукойл“ Горанов намекна и с друга своя реплика. На въпрос дали е редно държавата едновременно да е участник в пазара с горива чрез своя компания и същевременно да осъществява контрола върху този пазар и конкурентните условия, министърът попита дали е редно един и същи търговски субект да е производител на горива, съдържател на данъчни складове и собственик на една от най-големите вериги бензиностанции. Име отново не беше назовано, но на този профил отговаря само една компания в страната.

Всъщност става дума не за монопол, както му се привижда на Горанов и не за картел, както много му се иска на Марешки, но КЗК все не може да го докаже.

Иде реч за „олигопол”.

Думата е от от гръцки: ὀλίγος – малочислен и πωλέω – продавам, търгувам. Така се нарича пазарна структура, при която производството и продажбите се контролират от една или малко на брой фирми. В нашия случай „Лукойл” е олигополна структура по простата причина, че исторически страната ни има само една петролна рафинерия. Не че този естествен монопол не може да бъде разрушен. Напротив, в страната има още 4 лицензирани рафинерии, но те по-скоро имат лабораторни функции. А истинска рафинерия като „Нефтохим“ струва поне 10 млрд. евро.

Колко точно държавни данъчни складове ще изгради Горанов

все още предстои да бъде уточнено. На първо време базите на държавния резерв трябва да придобият статут на данъчни складове и да бъдат достъпни за всички икономически субекти.

И Горанов, както и всеки таксиджия го притесняват „разликите в цените между отделните търговци на горива на дребно от 30-40%.”

Значи, какво излиза? Когато цените на отделните търговци са близки и се колебаят в рамките на 1-2 ст., тогава КЗК заподозира тайно договаряне, т.е ценови картел. А когато се различават с до една трета – това пък вече не се харесва на министър Горанов, защото някои продавали много скъпо. Имат избор обаче! Могат да пазаруват от бензиностанциите на Марешки!

В този контекст може ли да се сравни една „земеделска бензиностанция” с една колонка, която прилича на селски нужник някъде в полето с една модерна бензиностанция с 20 колонки, магазин, ресторант, паркинг и поне 20 души обслужващ персонал? Та нима разходите, които влизат в крайната цена, са еднакви за всички?

И какво лошо има в това,

че в някои обекти цената е по-висока? Ами техните клиенти може би отиват там заради прекрасното кафе, перфектното обслужване или скритите от очите на Горанов отстъпки през клиентските карти?

Министърът каза още, че от началото на кризата с коронавируса по света цените на суровия петрол са намалели с близо 60%, докато цените на горивата у нас са намалели с около 25%. А с колко трябва да намалеят в бъдеще явно ще решава ДПК.

Промените в закона предвиждат създаването на до 100 бензиностанции от Държавната петролна компания. Те би трябвало да са готови до пролетта на следващата година. Случайно или не това съвпада по време с редовните парламентарни избори.

Според Горанов тези бензиностанции ще поддържат или същата цена като големите вериги, или по-ниска, но цената щяла да се определя от пазара.

Колко ще струва цялата тази инициатива на бюджета не стана ясно. Министър Емил Караниколов, който ще бъде принципал на новото държавно дружество, според проектозакона, заяви, че не е задължително парите да идват от фиска – можело да се разчита на „собствено финансиране“. Не се разбра кредити ли се има предвид. Ами тези кредити кой ще ги връща – пак ние, нали? Така че изтъкването на Караниколов, че парите няма да бъдат от бюджета, е нещо като „не по врат, ми по шия”.