В България няма политика, а фолклор. Така социалният антрополог Харалан Александров коментира пред bTV задочния диалог между властта и Васил Божков, в който се подвизават персонажи като Али Баба и Шехерезада, есемеси, записи и заплахи. Най-успешните политици у нас са най-сладкогласните разказвачи на приказки, каза той, не пропускайки да похвали наративните умения на премиера Борисов.

Според него това е парадокс, който ни връща към регреса по отношение на рационалната преценка.

„Приказката или разказът някога са се използвали, за да се обясни страшната действителност, това напомня на примитивните религии или тотемичните култове. Има добър и лош герой, препятствия, които трябва да бъдат преодолени. Има юнак, който да спаси този свят, ламя, понякога с няколко глави. След епохата на модерността, която се опита да превърне политиката в рационално занимание, драматично се връщаме назад заради нарастващата сложност. Това е един от парадоксите на развитието“, смята Александров. С това той си обяснява и изумителния разцвет на конспиративните теории.

По думите му нашата приказка е станала готическа – „с доста мрак в нея“, битката на всеки от разказвачите е да опише другия като лош, обясни социалният антрополог. Политиците вече дори не ползват услугите на сладкодумни посланици, които да им изпеят юнашка песен. Самият политик хваща гуслата, гъдулката – или саз, напоследък – и започва тънко-тънко да припява и да подрънква. От време на време и да рисува, което е трогателно. Разбира се, сюжетите са банални, заключи той.

Харалан Александров коментира и събитията в САЩ. „Новото поколение на нацията атакуват не изпълнителите на властта, а символите на властта. Истинският бунт е срещу устоите, бащите, фундамента на цивилизацията, в която си израснал, това е да обезглавиш статуята на един от лидерите на нацията (тази на Христофор Колумб – б. р.), които гледат от високо и напомнят с присъствието си, че са им задължени и да следват техния път, който те са начертали“, обясни антропологът генезиса на антирасистките протести и агресията към паметниците в САЩ и Великобритания. Той ги нарече „иконоборчески акт“.

Гета – с характерната за тях бедност, ниско образование и висока престъпност има все повече и в България и те съвсем не са запазени само за ромите, уточни той.