– Отворете, аз съм вашата майка!

– Какво ни носиш?- запитали козлетата.

– Овчи кожи – объркал се вълкът.

(„Вълкът и седемте козлета“)

––

Приказките са вечни, защото животът ги потвърждава. Бойко Борисов също допринася за тяхната непреходност. Стръвният, но простоват вълк е точен събирателен образ на управляващата мутрокрация. Неговата ценностна система е несъвместима с представата на козлетата за грижовната им майка. Масовите протести срещу управляващите получиха толкова неадекватен отговор, че само премиер, който се кичи с определението „прост“, може да го измисли.

Когато на 10 юли избухна уличното недоволство, той излезе на контрапротест пред Министерския съвет и заяви: „Днес не трябва да ни разделя нищо. Напротив! Приемането ни в чакалнята на еврозоната и банковия съюз е голям успех на цяла България. Цяла Европа ни се радва, цял свят пише за нас. Няма фалит на банки, няма Европа на две скорости. Чака ни много работа. Вместо да се делим и да блокираме градовете – да се хващаме за работа. За БВП, за доходите, за по-добро бъдеще. Пътят към прогреса е изписан на парламента. Съединението прави силата!“

Вълкът направи заявка да се съедини с козлетата, като им предложи за награда… чакалня. После се зачуди

защо обществото не се радва

От седмици Борисов говореше, че лоши политици (президентът Румен Радев и други опоненти), са се захванали да провалят най-големия успех на България през неговото премиерско десетилетие – влизането в еврозоната. По каква причина? – само от завист. „Яд ги е“, не спираше да повтаря Борисов. Но въпреки съпротивата им той извървя своя триумфален път. И какво получи за награда? – викове „Оставка!“, „Мутра!“, „Мафия!“. Козлетата изглежда разбраха вълчата му природа.

Борисов, който през ден-два ни показваше на страницата си във Фейсбук как слиза сред народа и как го разбира по силата на своята душевна простота, се оказа напълно сляп и глух какво става в обществото. Три десетилетия от началото на безкрайния преход то живее в очакване да усети полза и за себе си от обещаната демокрация, но системно се вижда изиграно и обрано от управляващата върхушка независимо от нейния политически цвят. Всеки път му се обяснява, че сега е зле, но ако потърпи, животът му ще се промени. Тази мантра бе позната от социализма, когато с предимство трябваше да се задоволяват нуждите на правоимащите. При своя крах той я завеща на олигархичния модел на прехода, когато подбрани хора бяха буквално назначени за капиталисти и милионери и получиха привилегии, каквито нямаха дори някогашните членове на Политбюро. Например – недосегаемост при криминални деяния.

Едно поколение си отиде в чакане, дойде ново и също влезе в чакалнята

Заедно с това започна смяна на поколенията и в средите на клептокрацията. Ако предишното трябваше да крие корените си в соцвърхушката, новото можеше смело да твърди, че няма нищо общо с нея, и да заявява още по-стръвни претенции. Делян Пеевски, който скоро ще навърши 40 години, за втори път е във фокуса на големите обществени протести през последните седем години. При падането на комунизма е бил 9-годишен и не може да бъде нападан, че е „комунист“ и „агент“. Него лустрация не го лови, въпреки че някои традиционни десни изтупаха от праха и тази дума през последните дни. Такива като него с радост лустрират по-старата олигархия, за да й отнемат богатствата. Този процес тече в момента.

Пеевски и неговата кохорта имат голямо предимство – за разлика от предишните могат да ползват държавата не като я отслабват, а като засилват репресивните й функции. Докато крепнеше първото поколение олигарси, властта трябваше да бъде слаба, за да узакони по давност първоначалното натрупване на капитали, което от историята е познато като процес с криминални нюанси. Оттук преходът си спечели името „криминален“, което новият главен прокурор Иван Гешев използва с охота, за да изглежда, че няма нищо общо с него и че започва начисто. На него се падна мисията да тегли чертата между новата и старата олигархия, вместо между закона и престъпността. Затова, когато говори срещу олигархията, е наполовина прав, но и наполовина неин съучастник. Хората щяха да му повярват, че си върши работата, ако се бе захванал със същото усърдие да разрови делата и на лица като Делян Пеевски, Кирил Домусчиев и други подобни, които са във възходящ тренд, въпреки че около забогатяването им витаят много въпросителни. Но как да вярват на човек, който в мастодонтския обвинителени акт за фалита на КТБ не намери място да разтълкува на кого принадлежат инициалите Д.П., оставени в архивите на беглеца от правосъдието Цветан Василев? Сега Гешев ни навира в очите другия беглец – Васил Божков, за да изкара, че недоволните от властта са негови платени пионки.

Но да се върнем в чакалнята, която би трябвало да увенчае трикратното премиерство на Борисов.

Какво още да чакаме?

Щяло да дойде еврото, за да ни отведе в „белите държави“ (що за расистки израз?), но не се знае кога. Някои държави са чакали по две-три години, други – по десет. След 30-годишно търпение колко му е да изчакаме още десетина години мафията да си дояде, имайки предвид, че страда от разширен стомах. Тя няма закъде да бърза, защото ако се съди по пачките с евро в нечии чекмеджета, вече е влязла в еврозоната.

Макар че търпението е възобновяем ресурс, настъпват моменти, когато бързо се изчерпва. Точно това наблюдаваме през последните дни. Борисов изглежда загуби ориентация, като си мислеше, че може да успокои обществото с новата чакалня. Когато протестиращите пригласят на президента с викове „Мутри, вън!“, имат предвид не да ги отпратят зад граница, че да си харчат на воля откраднатите милиарди. Смисълът е друг: „Мутри, вътре!“ Защото след като бъдат изкарани от властта и от охраняваните си имения, трябва да се отправят към килиите. Гешев правилно забеляза, че затворническият контингент вътре е съставен предимно от социално слаби. Но за да го обнови съгласно новите очаквания, прокуратурата трябва да започне първо от себе си, защото безнаказаното израстване на едрия бандитизъм нямаше как да стане без нейното съучастие.

Щом заедно с името на Борисов и Пеевски на протестните митинги се скандира и името на Гешев, значи връзката между тях е разконспирирана и обществото няма какво повече да чака от тях за свое добро. Просто трябва да действа.

Светослав Терзиев/“Сега“