В годините на прехода от народ ни превърнаха в едно разпокъсано и раздрипано племе. И независима нация не станахме, а просто сменихме предишния голям брат (Москва) с двама нови (Вашингтон и Брюксел).

В замяна на това обаче станахме пазарна икономика. В смисъл че у нас вече всичко се купува и продава.

Купуваме си здравеопазването, дори и цял живот да са ни удържали осигуровки (впрочем то май остана безплатно само за циганите, които пък никога не са ги плащали).
Продават се шофьорски книжки, в резултат на което избиващите се по пътя вече надхвърлят броя на жертвите, дадени в последната война, в която сме участвали (1944 – 1945 г.).

Купуват се следователи, прокурори и съдии. Даже и Държавният департамент на САЩ, иначе толкова милостив към управниците на новата си колония България, че чак ги кани на молитвени закуски, този път молитвено вдигна от нас ръце в поредния си доклад за правосъдната ни система.

И се продават съвести на хора, които уж трябва да бдят за справедливото прилагане на законите. И в действие влиза правилото, че за кокошка няма прошка, а за кон няма закон.

Купуват се фалшиви ТЕЛК-ове. И така, по „здрави инвалиди“ заехме едно от водещите места в света.

Продават се дипломи за висше образование. Хайде, в хуманитарните специалности най-много да се пръкнат невежи учители. Ами в точните науки? Или пък в медицината, не дай си боже?

Купуват се цели вероизповедания. Уж в името на „националната сигурност“ и „запазване на етническия мир“. Да бе, да. Глупости на търкалета!

После свещенослужителите буквално продават религиозните услуги. Да сте видели примерно поп с кочан с фактури за сватби, кръщенета или погребения? Аз лично не.
Видях обаче от какъв мерцедес слезе главният мюфтия за срещата си с премиера. Даже и всяка една уважаваща себе си мутра би могла да му завиди…

Продават се обществени поръчки. И на централно, и на местно равнище. Цялата ни държава постепенно заприлича на една безкрайна сага от типа „Граф Игнатиев“. Или на тази с магистралите.

Или пък на тази със „санирането“. В превод на български то означава „оздравяване“ (или „излекуване“). Ама като гледам клетите панелки, след него те май стават още по-болни…

Е, в целия този вече 30-годишен процес на покупко-продажби нямаше как да не се включи и парламентът.

Нямам предвид купуването на гласове, което направи от циганите най-върлите почитатели на демокрацията. На тях, щом чуят за избори, очите им започват алчно да припламват.

Но, уви, гласове, и то депутатски, се купуват и продават и в самия парламент.

По-паметливите читатели сигурно си спомнят за един „златен пръст“, който навремето осигуряваше кворума на БСП. Не искам да гадая срещу какво (или срещу колко), но въпросният „пръст“ от пламенен атлантик внезапно се превърна в отявлен русофил. Ама нали казват, че парите не миришели…

Е, изгря и звездата на Марешки. Даже зевзеците в социалните мрежи му сътвориха и нов прякор – Веско Брекзита. Защото не се знаело нито кога, нито дали въобще партията му ще излезе от парламента.

Моята прогноза е, че няма да излезе. Пък дори и по простата причина, че никога повече няма да влезе. Следователно сега му е времето да извлече всички възможни ползи от рекета си спрямо ГЕРБ.

Бил съм, с извинение, и депутат и знам какъв зор е да осигуриш кворум, когато собственото ти мнозинство е много крехко. Достатъчно е един да се разболее (случва се), а друг да е в неотложна задгранична (не по ловно-рибарска линия) командировка.

И кворумът направо увяхва. Тогава обаче, както беше и миналата седмица, се появява поредният „златен пръст“. В случая – на Марешки.

И така, партията „Воля“ всъщност се превръща в неволя за ГЕРБ. Въпросът е на каква цена.

Слухове се търкалят, че тя била между 2 и 3 бензиностанции или 4 и 5 нови аптеки. На тримесечие де, не просто до края на мандата. Въобще „хапчетата на Марешки“ май ще излязат доста скъпи за управляващите…

Естествено, това ще остане далеч от очите и ушите на редовия българин. Те ще видят и чуят само „официалното комюнике“ по сделката „кворум срещу нашите условия“. Както вече се разбра, те са четири – едно неизпълнимо и три пожелателни.

Неизпълнимото е отказ на ГЕРБ от сделката с фалконите. Но и то е доста двусмислено – все пак това не е да отидеш в магазина и да си купиш осем домата или осем краставици. Преговорите ще се точат дълго и нищо чудно да не завършат до края на редовния мандат.

Колкото до трите „пожелателни“ – здравеопазване, образование и вътрешна сигурност, ние това го слушаме от десетилетия. И от десетилетия и трите вървят надолу.

Та тях ГЕРБ ще приеме. И така1 „Воля“ ще тръби, че е победител, а управляващите ще трябва да преглътнат заложническите неволи, в които ги вкара рекетьорът.

Но да не ги жалим. Те ще плащат за тях не с техни пари, а с тези от субсидията. Демек пак с нашите. Само и само да останат на власт.

Тъжното е, че така и парламентаризмът влиза в схемата на покупко-продажбите. А в по-широк аспект – че в България и демокрацията като управление на мнозинството над малцинството може да се купува и продава…