УНИКУМ. Случайно прочетох официалната биография на Простата кърджалийска пОтка Цвета Караянчева (както я нарича интимно премиерът, а по съвместителство за останалите граждани тя е и спикер на сегашния парламент). Научих много нови неща за „патицата по пекински“ от Виетнам. Цвета е родена на 25 февруари 1968 година в град Болярово, Ямболско. Значи малко земляци си падаме – аз съм от Ямбол. Завършила е за машинен инженер (не се казва в кой ВУЗ), а после ходила на обучение по мениджмънт в Open University в Нов български университет. Инженер Караянчева е работила като проектант във фирмата „Формопласт-Кърджали“, а после станала и неин директор.
Надникнах в сайта на фирмата – основното й производство са поцинковани кофи за бита. Сигурно във всяко българско семейство днес има поне една кофа, проектирана от инж. Караянчева във „Формопласт-Кърджали“. Всъщност това е благороден труд – все някой трябва да проектира кофи и да ги произвежда… Но защо, по дяволите, днес една бивша проектантка на кофи трябва да ръководи българския парламент. Защо на стола на Антим I, Захарий Стоянов, Стефан Стамболов, Петко Каравелов и Петко Р. Славейков днес трябва да седи инженерката и мениджърката по кофите, която цял живот ще си върви с прозвището ПКП, дадено й от Б.Б.? Тя бе опозорена пред цялата държава, пред съпруга й, пред децата и пред родителите й – разбира се с нейното активно участие и съгласие… Ама какво е виновно българското Народно събрание, че една поцинкована кофа без достойнство, държи парламентарния звънец и ръководи заседанията му… Оставка!

Валентин Бояджиев/“Фейсбук“

https://www.facebook.com/shesti.elena/posts/178170460441281