–Европейската комисия представи плана си за намаляване на вредните емисии с 55 на сто до 2030 г. Този курс на действие реалистичен ли е според Вас, г-н Георгиев?

–Заявеното намерение на Европейската комисия цели да покаже, че се спазва обещанието Европа да стане първият неутрален по отношение на климата континент до 2050 г. Правят се много сериозни крачки за изпълнението на тези обещания, но има държави, които няма да смогнат на това темпо. С новата цел на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове с поне 55 % до 2030 г. ясно потвърждава желанието да се тръгне по пътя към по-екологично производство, което всички ние искаме. Проблемът е, че времето е много малко, за да се направят тези огромни промени. Да, всички искаме ние и децата ни да живеем в един по-чист свят, но това не трябва да става, рискувайки икономическата стабилност и енергийната сигурност. Ускоряването на енергийния преход крие рискове за някои държави, като България.

–Какво е бъдещето на въглищните централи у нас предвид ускоряването на енергийния преход?

–Трансформацията на въглищните региони в Европа започна. България, като част от европейското семейство, е пряко засегната. Важното да се изработи ясна визия как страната ни може да осъществи прехода към нисковъглеродна икономика по най-печелившия модел, извличащ всички възможности, които той може да ни даде. За някои експерти „Зелената сделка“ е проблем, за други решение. Аз по-скоро смятам, че тя може да бъде решение за бъдещето на топлофикациите в България, за да се променят „мрачните“ прогнози за тях. Все пак, нека не забравяме, че точно тези централи имат не само важна роля в енергийния баланс на страната ни, но и че бъдещето им зависи от това да се направят редица структурни и нормативни промени.

За да се развиват и модернизират топлофикациите, има нужда от държавна и европейска подкрепа. Без тази помощ няма как да се подобрят мрежовата инфраструктура и технологичните мощности в топлофикациите. Топлопреносната мрежа в страната е много остаряла, тя функционира и има възможност да се надгради постигнатото до тук. Българските топлофикации се готвят за живот и след въглищата. Замисляли ли сте се дори, че днес много трудно, да не кажа невъзможно, е да се изградят такива огромни мощности.

–А какви са реалните факти за въглищните централи в Европа?

–Въглищата представляват 16% от брутното вътрешно потребление на енергия в ЕС и 24% от енергийния микс. Има редица страни, които са зависими от тях. Това са Великобритания, Германия, Полша, Чешката република, Испания и България. Тези държави ще бъдат най-сериозно засегнати от трансформацията на енергийните им системи.

В случай на тяхното затваряне ще се плати много висока социална цена, , защото там делът на работните места, свързани с въглища сред икономически активното население, е много висок. Прибързаните действия ще доведат до загуба на стотици хиляди работни места. За това не бива да се мисли в тази посока, а напротив, как може тези мощности да се развиват, както Европа иска.

Бъдещето е в екологичните производства и никой не оспорва това. Именно централното топлоснабдяване е възможно най-добрият и най-екологичният начин за отопление. То допринася най-много за ефективното използване на енергоносителите и спомага за поддържане на енергийния баланс в националната икономика. Топлофикациите имат не само огромна роля за комфортния начин на живот на милиони, но и за функционирането на голяма част от промишлеността ни, която също ползва не само ток, но и топлоенергия. Не се сещам за сектор, който да няма необходимост от енергия. Отделно това, което наричаме простичко „парно“, дава работа на хиляди специалисти и работници в цялата страна.

–Какъв ще бъде процентът при нас?

–У нас без работа могат да останат над сто хиляди души. Например, само от съществуването на Топлофикация Перник зависят над 1 500 души в областта. Българската икономика разчита на добива на енергия от въглища. През зимата въглищните централи произвеждат над 60 % от общото потребление на електричество. За това в нашата страна трябва много внимателно да се осъществи т.нар. справедлив енергиен преход.

–Какво се прави у нас, за да се премине плавно през този преход?

–Впечатление прави, че редица топлофикации, които все още използват въглищата за производство на енергия, започват да изменят енергийния си микс. Топлофикация Сливен смесва въглища с биомаса и РДФ, както и има намерение да мине на природен газ, Топлофикация Перник заяви желанието си да гори биомаса и инвестира в мощности на газ, Топлофикация Русе работи по проект за преминаване на два от котлите също на природен газ. Очевидно се върви към създаването на по-екологично производство.

Представители на засегнатите региони, еколози, представители на националната и местна власт се ангажираха заедно да търсят съвместно решение за трансформацията на регионите и самите дружества. Прави се оценка на реалните възможности, които имаме като страна и перспективите вбъдеще за внедряването на нови енергийни технологии, по-висока степен на опазване на околната среда и запазване на работни места за местната общност. Нашите предприятия имат бъдеще и ние трябва да отстояваме националния си интерес, както виждаме, че го правят другите държави.