Ако има нещо, което партийните апаратчици свято ненавиждат, това са преференциите в избирателния процес. Защото им отнемат правото на тотален контрол върху избирателите, като им дават възможността не само да гласуват, но и наистина да изразят предпочитанията си за кого точно.

И нерядко той не съвпада със спуснатата отгоре подредба на партийната листа. Справка – т.нар. „феномен 15/15“ от предишните избори за европарламент. Когато едно „случайно“ момче от Силистра се оказа по-предпочетено от „указанието свише“.

Пък и взе че се запъна. Устоя на всички съблазни, които му се предлагаха, както и на всички заплахи. И за ужас на апаратчиците, си „ваканцува“ пет години в Брюксел и Страсбург.

Ами Сергей Станишев можеше да вземе пример от него. Като още на „оня пленум“, дето другарката Нинова наложи за водач на листата на БСП „безпартийната“ и „кристално чиста“ Йончева, беше си заплюл последното, 17-о място сред кандидатите социалисти за европарламента.

Ако беше повече умен, отколкото жаден за постове и привилегии, той следваше да постъпи точно така. И да постави Нинова в онази ситуация, която в шахмата наричат „цунг-цванг“.

Преведено на обикновен език, това ще рече, че какъвто и ход да предприеме от тук насетне другарката, все ще е грешен.

Не му дава второто място? Ама той иска най-задното. Пък после нека преференциите да решат.

Не му дава изобщо място в листата? Ами тогава не се съобразява с мнението на близо половината от местните си партийни организации. Значи не е демократичен, а наистина авторитарен лидер.

Но Станишев се оказа повече алчен за пост в европарламента, отколкото умен. И изпусна златния шанс без открито противопоставяне с Нинова да я сложи на мястото ѝ. С всичките произтичащи от това последици за самата нея.

Защото едва ли буди съмнение, че на което и място да бъдеше поставен, избирателите на БСП щяха да го направят евродепутат. И другарката Нинова прекрасно съзнаваше, че даже и тотално слугуващият ѝ партиен апарат щеше да бъде безсилен.

Поради което сега най-вероятно Станишев ще гледа цялата листа отстрани. Или, ако припомня онази история, където той беше яхнал мотор, а на якето му пишеше, че ако се чете надписът на него, значи Елена е изпаднала от задната седалка, сега същият надпис, само че с неговото име, може да се чете на якето на Нинова…

„Преференциални драми“ ще се разиграят и в листата на ГЕРБ. Както любезните читатели със сигурност се досещат, иде реч най-вече за „фигурата“, поставена под номер шест.

Проблемът е многопланов. Първо, толкова ли „първата десница“ СДС, с труд измъкната от политическата реанимация, нямаше нещо друго, което да предложи като „лице“, а не като „фигура“?

Второ, ако не забелязват, че с даването им на „избираемо място“ г-н Борисов прави жест към тях, защо му подлагат динена кора? ГЕРБ имаше всички шансове да бие убедително в евроизборите. Ако се вярва обаче на отзивите в социалните мрежи, след номинацията на „фигурата“ Александър Йорданов те силно намаляват.

Познавам „фигурата“ още от 1990 г., когато тя се изяви като депутат във ВНС от Радикалдемократическата партия. Освен политически опоненти бяхме и съекипници във футболния отбор на парламента (имаше и такъв, представете си). Та след мачовете обменяхме и мисли де. Доколкото и двамата сме разполагали с такива, както биха казали дежурните хейтъри.

А зевзеците – сини и червени – често спорехме кое се търкаля по-бързо – топката или очичките на „фигурата“. Пък когато и тя се нареди в групата на гладуващите от Г-39, измислихме и вариант на девиза на столицата – „Гладува, но не слабее“.

Но през 1994 г. БСП беше във възход, а СДС – пред разпад (мравки, клиноведи и всякакви други), преди другарят Костов по ленински да го стегне в единна партия. И в неформален разговор „фигурата“, по онова време все още председател на Народното събрание, ми поиска съвет какво да прави. Отговорих му непряко – че когато през 1991 г. аз напуснах „партията-майка“, политическата ми главица започна да се търкаля около дръвника.

И „фигурата“ май го разбра. Сиреч предаде собствената си партийка и се хвана за полите на „майката“. Та така и досега. Без да осъзнава, че след Костов „майката“ е овдовяла, а Борисов я взема не толкова по милост, колкото да угоди на шефа на Европейската народна партия.

Да, ама хем му угажда, хем опитният изборджия Цецо веднага се притичва на помощ. И подпира уж избираемата „фигура“ от СДС с друга, не по-малко корпулентна – Лили на седмото място.

Та сега се изправяме поне пред три варианта. При първия Цецо дава апаратно указание по структурите „никакви преференции, гласувайте и за двете фигури“. При втория като истински физкултурник намига – „изместете оня, сложете си нашата“.

Най-интересен за мен обаче е третият – дали на 26 май ще се окаже, че и електоратът на ГЕРБ вече е прогледнал. И се е осъзнал дотолкова, че да се подчинява повече на съвестта си, отколкото на апарата. Ако това е така, и „фигурата“, подобно на Станишев, ще гледа бъдещия европарламент отстрани и отзад.

Сега, преди същинското начало на предизборната кампания, централите и на двете големи партии реват колко мръсна и компроматна щяла да бъде тя. Ами лъжат ни. Ще бъде битка кой ще купи повече цигански гласове, за да ги залепи към твърдия си (сиреч най-тъпоумен) електорат. И чрез „преференциите“ да надхитри даже и самите преференции…

Ама то, както казал великият шоп, „нема начин да нема начин“. Така, помнете ми думата, ще стане и с „преференциите по български“.