Минаха 8 месеца от пандемията, а никой не може да отговори на един основен въпрос: кой управлява кризата с COVID-19 в България? През пролетта това беше Националният оперативен щаб (НОЩ), но до есента тази структура загуби водещата си функция, а не е ясно какво идва на нейно място.

НОЩ беше създаден в края на февруари, за да управлява кризата, породена от разпространението на COVID-19. За председател беше назначен директорът на Военномедицинската академия проф. Венцислав Мутафчийски.

“Генералът каза” се превърна във фразата, с която дни наред хората си предаваха новини за вируса, разпространението му и мерките, които се вземат. Действията се материализираха в заповеди на министъра на здравеопазването и се дематериализираха с фразата “премиерът разпореди”.

След като беше назначен за министър на здравеопазването Костадин Ангелов стана основен говорител по въпросите, свързани с мерките срещу разпространението на COVID-19. Ген. Мутафчийски се появява по-рядко на седмичните пресконференции, които бяха възстановени като брифинги на НОЩ в края на септември по разпореждане на премиера.

На последната редовна седмична пресконференция в четвъртък проф. Тодор Кантарджиев дори направи изрично разграничение, че това е брифинг на Министерство на здравеопазването. “Тези бифинги не са на оперативния щаб, а на Министерство на здравеопазването. И тука съм в качеството си на отговорен за работата на Националния център по заразни и паразитни болести”, каза проф. Кантарджиев.

Кой всъщност управлява кризата? Свободна Европа изпрати въпроси до пресцентъра на Министерския съвет.

Кой управлява кризата в момента?
Конкретен отговор на този въпрос няма. “Кризата, породена от пандемията от COVID-19, засяга пряко или косвено всяка сфера от обществения живот в България. По тази причина държавните органи участват в справянето с последиците от пандемията в съответствие със своята компетентност”, казаха от пресцентъра на Министерски съвет. На въпроса каква е ролята на премиера оттам отговориха, че “ролята на премиера е съобразена с неговите правомощия”.

“При обявена извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област”, се казва в отговорите на пресцентъра. На фона на така описания алгоритъм, в петък премиерът, който е под карантина, разпореди на министър Ангелов: ”искам максимално да се отърсиш от мисълта, че ако вкарам за две седмици всички хора вкъщи, тя сигурно ще падне пандемията. След това отново ще е взрив” и даде нареждане за “гъвкави заповеди”.

Свободна Европа попита с каква периодичност в момента заседава НОЩ и къде се публикуват решенията му, но не получи отговор на тези въпроси.

Щабът беше създаден със заповед на министър-председателя Бойко Борисов в края на февруари. В текста се казва, че задачата на НОЩ е да “организира, координира и наблюдава всички действия на компетентните органи във връзка с предотвратяване на разпространението на COVID-19, както и да събира, обобщава и анализира цялата информация за развитието на ситуацията, свързана с разпространението на COVID-19, и да информира медиите и обществеността”. Също така НОЩ трябва да“предоставя периодично информация на министър-председателя и на съответните министри за развитието на ситуацията, свързана с разпространението на COVID-19, и за предприетите мерки и действия”.

Автопилот или свободно падане?
“Никой не управлява кризата”, каза пред Свободна Европа председателят на Центъра за защита на правата в здравеопазването д-р Стойчо Кацаров. “НОЩ са със статут на работна група. Те нямат правомощия. Министерският съвет е органът, който трябваше да приеме план, стратегия за действие и да контролира изпълнението й”, каза Кацаров. Такава стратегия и до момента няма, а „Националният план за готовност за грипна пандемия не се прилага“, каза Кацаров.

„Кризата не се управлява от експерти, а от политици“, каза пред Свободна Европа адвокатът по медицинско право Мария Шаркова. „Проблемът е, че много от политиците си осигуряват комфорт на цената на човешки жертви“, допълни тя. Според Шаркова „досега трябваше да има ясни критерии при какви нива на заразени, какъв процент биха имали нужда от болнично лечение, а не да се стига до насилствено осигуряване на легла в болници, които очевидно не могат да осигурят адекватно лечение“.

Функцията на НОЩ
На практика функцията на Националния оперативен щаб се изразяваше в провеждане на брифинги. Първоначално два пъти дневно. С нарастване на случаите на болни, заразени и карантинирани изявленията станаха веднъж дневно. От началото на март зрителите съпреживяваха всеки отделен случай на открит новозаразен с изявленията на председателя на щаба ген. Венцислав Мутафчийски, облечен във военна униформа.

В началото на май за първи път ген. Мутафчийски не се появи на брифинг. Тогава стана ясно, че с решение на премиера Борисов щабът прекратява всекидневните си изявления в досегашния им вид. Мотивът: българското общество вече е добре информирано за всички особености около коронавируса. Ден след това обаче Борисов се появи пак заедно с ген. Мутафчийски, който за първи път беше в цивилно облекло. Двамата казаха, че брифингите на щаба се завръщат, но ще се провеждат веднъж седмично. Последва лятно затишие заедно с аргумента, че брифингите “създават безпокойство” и с обещанието да се възобновят през есента.

Междуврменно в Закона за извънредното положение НОЩ се споменава два пъти и то не във връзка с действия за контролиране на епидемията, а с цел “гарантиране на енергийната сигурност”. Според закона щабът може да предлага на министъра на енергетиката да променя сроковете за плащане на сметките за ток.

„Готовността на здравната ни система е на високо ниво“
По разпореждане на премиера от края на септември брифингите на НОЩ пак трябва да се случват веднъж седмично. На 25 септември новият министър на здравеопазването Костадин Ангелов докладва, че „България е на 26-о място по заболеваемост на 100 000 души от населението от COVID-19 в Европа, страната ни продължава успешно да държи развитието на епидемията под контрол и не се позволява претоварване на здравната система“.

Това твърдение се разминаваше с доклада на Европейския център за превенция и контрол на заболяванията, който определя България като една от страните в „най-рисковата група“ в Европа, където вирусът може да създаде най-големи проблеми. Според доклада интензивните отделения в българските болници са застрашени от претоварване, няма достатъчно медицински персонал и няма условия за поддържане на грижите за болни от уязвимите групи сред населението. „Готовността на здравната ни система продължава да е на високо ниво“, каза здравният министър Ангелов в края на септември. Месец по-късно здравният министър изададе заповед за спиране на плановите операции в опит да се облекчи здравната система.

Генка Шикерова/Свободна Европа