Три дни по-късно двама болни, оставени като кучета да лежат, изхвърлени сред собствените торби с вещи, губят живота си гаснейки на стълбите на пловдивска университетска болницата. Защото бутилката кислород на единия починал била от малките, ама там имали от големите, защото имали инвалидни колички, ама за кмета, но не и за пенсионерите. Защото нямало носилки и кой да ги качи, докато на кмета му трепереха неколцина околовръз. Защото шпалир от персонал има за кмета, но не и за нищо незначещите възрастни хорица с +50 лв. до изборите към пенсията, да си ги харчат на оня свят – щото сигурно те така или иначе все някой ден ще си отидат.

Не бе. Всичко е точно, защото тия таг-натите знаеха как да се справят. Само те. Обикаляйки с джипката по руските строителни обекти, по несъществуващите атомни реактори, по асфалтовите красотии, да видят какви led лампи са наслагали, да четат изразително от пънове в калта, а полу-, както и пълни идиоти да им се радват.

Не ви ща вече #оставката, пожелавам ви да умрете на стълбите на Историята, с малките си кислородни бутилчици, сред собствените си торбички пълни с пачките от шкафчетата. Като кучета връз студения камък в зимния студ. Нещастници.