До този тупик нямаше да стигнем, ако около Бойко Борисов имаше мъже, а не пригласящи пътници от джипката. За толкова много години Борисов успя да се обгради със съгласни депутатки, безмълвни министри и, очевидно – с доктори, които се възхищават на осовата му линия, но не могат да го убедят, че така не се бори пандемия.

Съвсем закономерно България, страната на второ място по външни тоалетни в ЕС, стана по времето на Борисов страната с най-голяма смъртност от COVID-19 в ЕС. След като седмици наред Борисов действаше по мангъровски, сега очевидно е склонил да наложи пълен локдаун от петък. Дано не е „след дъжд – качулка“. Иначе – локдаунът и триажът са нормални последици от намангърването на нацията, която бе съветвана седмици наред да ходи с чайче през чумавото.

Защо Борисов ли? Защото целият български модел за справяне с кризата е модел на Борисов, който почива само и единствено на борисовите усещания за правилно или неправилно.

Няма медицински консилиум. Няма министри. Няма парламент. Има само един Бойко Борисов, който на всичко отгоре преживя вируса, и сега той пак му стана N-ти приоритет, далеч не толкова важен, колкото мантинелите на пътя. Борисов реши, че страната трябва да остане отворена по време на чумата, та да може хем тя да се разпространява свободно, по мангъровски, хем икономиката да работи с пълна пара, а училищата да бълват високообразовани младежи. Моделът на Борисов е по време на кризата да живеем така, все едно няма криза. Цената е ясна – тук се разболяват толкова, колкото в Турция, която е с 13 пъти по-голямо население. „С нито една мярка не трябва да тревожим хората, защото обездвижването, стоенето вкъщи, влияе върху психиката“, рече Борисов дори и когато вече бе ясно, че вървим към пълен локдаун. Накратко, ако не се водихме по акъла на Борисов, а си спазвахме мерките, които прекрасно знаехме от пролетта, сега нямаше да сме пред затваряне.

Вярно, че дотук се стигна заради проблеми, замитани години наред под чергата. Затваряха болници, лишаваха хората от бърза и адекватна помощ. Окрупняваха до такава степен, че цели региони останаха непокрити от болнична помощ. Затова кризата във Видин и Враца се усещаше още по време на първата вълна, а в Свищов сега лекуват кмет, икономист, депутати и няколко студенти доброволци. Докато съсипваха здравеопазването, чертаеха някакви здравни карти и дигитализираха сектора. Така ги начертаха, че хората днес умират по стълбите. Така го дигитализираха, че лекарите вече лекуват в Германия и Англия, а тук даваме “цели“ 1000 лв. на докторите, борещи се на първа линия. Е, не на всички.

Проблемите са отдавна, но защо забравяме, че в последните 12 г. управлява еднолично Борисов и ако искаше да направи реформи в ключови сектори като здравеопазването, образованието, съдебната система и сектора за сигурност – за какво друго ни е тая държава, за бога – можеше да направи по две такива. Нищо подобно не направи.

Виждаме друго. Виждаме

Борисов от ноември, който говори точно обратното на Борисов от март

През пролетта той събираше “мазнинка“, за да може тя да стигне за кризата при висока смъртност и огромна заболеваемост – каквито имаме в момента. При 4000-5000 заболели на ден през ноември Борисов не реагираше и никой не знае защо, очевидно чакаше нещо друго да се случи – да се разболяват по 40-50 хиляди на ден? Взехме един куп кредити, които трябваше да ни послужат сега – нищо подобно не се случва. Гордеехме се с бързия преход към онлайн обучение – а през последните седмици бе табу да се говори за онлайн обучение, училищата стояха отворени, но полупразни и с растящ брой починали учители. Защо? Защо бе нужно това? Защото Борисов иска така! Сигурно е, че министър на образованието не може с бистър ум да прати учителите на първа линия. Сигурно е, че министър на здравеопазването не може да иска системата да бъде по-натоварена.

Единствено Борисов е виновен за ситуацията

Дано този локдаун не идва прекалено късно.
Но има и нещо друго…
Ако имаше категорична позиция в обществото срещу бездействието на правителството, Борисов отдавна щеше да се е покрил някъде. Такава позиция няма. Напротив, има поне 5 групи хора, които на практика поддържат Борисов, без да имат нищо общо партийно, идейно, парично или каквото и да било друго с ГЕРБ.

Тук са любителите на конспирации, които са убедени, че COVID е измама, от Рокфелер е измислена преди 10 г., Бил Гейтс я поддържа сега – за да ни чипира, разбира се. После ще ни ъпдейтват през 5G кулите. Един такъв политик, бивш ВРИД кмет на Пловдив, ги разправяше тия работи миналата седмица, след като го арестуваха без маска в софийското метро.

Втората група хора са безсмъртните. Вирус има, но тях не ги засяга – щото са млади и здрави, а от вируса умират само стари и със съпътстващи заболявания. Е, умират и някои млади, но това е изключение. Важното е, че на 90% им минава безсимптомно или леко.

Третата група хора са демократите теоретици. На тях никой няма да им затвори устата с маски. Те са свободни хора, които никой няма да ограничи. Вие сте страхливци, а те са смели – няма да се крият като мишки по дупките. Те ще излязат на улицата, за да протестират. За свободата! За щастието! За…

Има и четвърта група хора, които са абсолютно индиферентни към всичко, което се случва. К’ъв вирус? К’ви пет лева? Аз вирус не съм виждал, няма ни един болен в цялото село. Както вика един човек, който не подлежи към точно тази група – министърът на здравеопазването: в половината училища няма вирус. Ерго – няма проблем.

Петата група е групата на знаещите 

Тях ги е раждала българска майка юнашка, което автоматично ги прави тънки специалисти по химия, физика, експериментална медицина, люпене на семки и футбол. Те са прочели някъде, че киселото зеле и ферментиралите продукти са решение, тъй като едни учени в Германия са открили това. В същото време са абсолютно наясно, че оная ваксина не е решение, щото едни турци са я измислили в Германия. Те слушат Мангъров, затова признават, че вирусът съществува, но си го лекуват с чайче и си го разнасят надлъж и нашир, щото той, вирусът, трябва да се предава, за да се достигне до стадния имунитет и т’ва е – въпросът е решен. В тази група е Бойко Борисов, който очевидно смята, че е получил знания с поста си или с близкия си контакт с Мангъров, когото толкова много хареса, че му каза: „Ако бях жена, щях да ти пусна“.

Много трудно потискам усещането си, че народът масово е изперкал и затова не е виновна никаква изолация, защото в България такава не съществува. Просто, както каза една психоложка наскоро – сблъскването със смъртта ни изправя пред лични дефицити. В такава ситуация светът се изкривява, очевидно е. Вървим безгрижно през чумавото с чайче в ръка. От хора, които обичат близките си, страхуват се за роднините си и нямат суицидни мисли, се превръщаме в някакви същества, за които смъртта е просто статистика.

ПЕТЬО ЦЕКОВ/“СЕГА“