Вчера г-жа Йорданка Фандъкова – Yordanka Fandakova получи подарък: ръчно преписан романа „Под игото“. С преписването са се занимавали над 100 седмокласници от столичното 5ОУ, носещо името на Иван Вазов.

Веднага се сетих за Барт Симпсън и сцените, в които той преписва десетки пъти едно и също изречение на дъската в класната стая. Макар „делото“ на учениците да беше представено като „родолюбиво“, в стереотипите ни за образование преписването на нещо по-скоро е акт на наказание и/или незнание и никога не е било действие, изразяващо чувствата към родната ни страна. Така че в генезиса на самото решение да се препише романът „Под игото“ има много повече Симпсън и много по-малко литературен патриотизъм.

Истински ме натъжи степента на пропадане на българското образование, което този препис илюстрира. Тези деца са седми клас, хормоните им започват да бушуват, някои от тях ще кандидатстват. И много от тях ще направят първите си важни стъпки по неутъпканата пътека на бъдещето си. Те би трябвало да мечтаят, да мечтаят как стават по-добри от Сергей Брин, Джеф Безос и Мъск едновременно, как стават феноменални инженери, или пък изключителни лекари, или как ги приемат в Класическата и след някоя и друга година четат на латински, и дори как самите те стават писатели, и всички ние жадно ги четем. Защото – когато си седми клас – мечтите и хормоните са всичко, което можеш да сложиш на масата. И именно вярата в мечтата ти е това, което те отличава от всички други, тя има силата да накара момчето или момичето, в което си влюбен и умираш от срам, да те целуне първо и ти да умреш от щастие. Защото, това е силата на мечтите в седми клас.

Те преписват.

Днес Политическа Партия ГЕРБ стана на 14 години. И това ръчно преписване на „Под игото“ е най-ярката метафора, която животът можеше да ни поднесе, за да представим мащаба на поражението от това политическо присъствие. Говоренето на „ГЕРБ“, тяхното политическо поведение, ако щете и преекспонирането на народнящината, доведоха до това сто деца да преписват несъмнено най-значимия български роман.

Защото точно тези седмокласници са „поколението ГЕРБ“. Наместо да бъдат провокирани и подтиквани от училището си в това да правят собствени прочити на Вазов, те се занимават с механичен препис и на всичкото отгоре този механичен препис е представен като „родолюбиво дело“. При така поставени ценностни понятия от българското училище, следващата стъпка, следващото ниво на патриотизъм при тези вече пораснали деца ще е да си татуират Ботев или Левски. И тази показност, тази имитация на любов към родината ще бъде листото, с което те ще опитват да прикриват незнанието си и неспособността си да се реализират в един сложен свят.

По магистралите на Борисов няма да тръгнат ценности. По тях няма да се движи любопитство, няма да вървят мечти. По тръбите няма да потече познание. И магистралите, и тръбите вървят през една духовна пустош, през една интелектуална нищета, те пресичат един криворазбран патриотизъм и буквално развалят ценностната ни система като нация. От нация с мечти се превърнахме в нация, която преписва велик, но стар роман. По-празно от това няма накъде.

Текстът е от Фейсбук профила на Мартин Димитров