В съботната нощ на 12 декември 1000 души на трибуните в „Уембли Арина“ и милиони пред екраните видяха тежкото поражение на Кубрат Пулев. Българският претендент за световната титла в тежка категория на професионалния бокс бе тотално надигран и брутално нокаутиран от шампиона Антъни Джошуа.

Случва се на всекиго – на Пулев за втори път, а на самия Джошуа само преди 18 месеца, когато бе повален от мексиканеца от Калифорния Анди Руис. Въпросът след такива мачове е дали поваленият има сили и възможности да се завърне в голямата игра на профибокса. При Кубрат това изглежда напълно невъзможно.

Когато той избра да стане профи след загубата още в първия мач на олимпиадата в Пекин`08 (5:11 т. от колумбиеца Оскар Ривас), вече бе на 28 г., възраст, на която мнозина вече са постигнали големите си успехи на профиринга. Пулев влезе в този свят като еврошампион (2008 г.) и бронзов медалист от световно и европейско първенство при аматьорите. И постигна нещо, което малцина професионалисти са успели – игра два пъти за световна титла, беше общо три пъти претендент (през 2018-а се контузи преди мача с Джошуа), спечели 4 шампионски пояса на различни боксови организации.

Проблемът обаче е, че

Пулев остана на място в развитието си, 

чисто като технически арсенал на ринга. В началото, когато все още беше в разцвета на силите си, това не беше проблем. Той сломи съперници като руснака Александър Устинов и украинеца с германски паспорт Александър Димитренко. И за 5 години натрупа 20 победи, без да загуби нито веднъж. С този актив стигна до мача за титлата на международната боксова федерация (IBF) с Владимир Кличко. Знае се как приключи всичко – тежък нокаут и… „Продължаваме напред!“.

Тогава тази реплика на Пулев бе приета скептично, но той успя да стигне до втори такъв двубой. Като предприе съвсем различен подход – смени първо треньора, а по-късно и мениджърската агенция. Екипът му предпочете да подбира съперниците така, че хем да не са кой знае какво препятствие, хем да допринасят за издигането на Кубрат в ранкинга и към претендентското място.

Така до двубоя с Джошуа Пулев се би само в 9 мача за 6 г. – недостатъчно за поддържане на игрова практика. А съперниците бяха кой от кой „по-отбрани“: от бразилеца Жорже Ариас (тогава 42-годишен средняк в залеза на кариерата си), през американеца Морис Харис (в серия от 6 загуби в последните 8 мача) и нигериеца Самюъл Питър (завръщащ се в бокса след 2-годишна пауза), та до последните двама – румънeца Богдан Дину и американеца Райдел Букър, които дори не са в Топ 15 на ранглистата. Единствените по-сериозни препятствия бяха британците Дерек Чисора и Хюи Фюри, срещу които Кубрат спечели трудно по точки след пълни 12 рунда.

Макар и със статута на задължителен претендент, срещу Джошуа

Пулев изглеждаше напълно безпомощен – идейно безпомощен

От заричанията му („Взех си поуките. Тогава бях неопитен, бях зелен“) след нокаута от Кличко не се видя никакъв ефект. На ринга в „Уембли Арена“ бе боксьор, който нямаше тактика срещу по-младия (с 8 г.), по-висок и очевидно по-здрав физически Джошуа. Основно правило в бокса е, че като си по-нисък от противника, трябва или да си по-бърз, или да скъсяваш дистанцията и да го притискаш – т.е. да си все на удобно за теб разстояние. Кубрат не направи нищо такова – пускаше единични леви прави удари, но не ги дублираше и така да влезе по-близо към Джошуа. А британецът най-често просто връщаше с десен в главата.

Странно бе поведението на Пулев при силните ъперкъти на противника – той оставаше на място и поемаше удар след удар, вместо още след първия или да влезе в размяна и евентуално клинч, или да отстъпи, или да се отклони встрани.

Затова и статистиката е тотално в полза на шампиона. Джошуа е замахнал общо 310 пъти, от които 116 са се превърнали в удари. Най-много той е пласирал в III (27 от 62 опита) и IX (25 от 41) рундове. Пулев е опитал 217 пъти, а е уцелил едва 41, като във всеки рунд има едноцифрен брой попадения (най-много в VI рунд – 8 от 44).

Що се отнася до завъртането му с гръб след канонадата на Джошуа в III рунд – това е едно от най-срамните неща, които може да покаже боксьор, особено професионалист, и заслужено му донесе критики от западните специалисти.

Не го пожали собственият му мениджър – легендарният Боб Аръм. „Пулев не можа да направи нищо с Джошуа. Само няколко добри попадения, но това е всичко. Той направи всичко възможно, но не бе достатъчно добър“, каза 89-годишният американец.

Не го пожалиха и някои български специалисти. Те отбелязаха факта, че в играта му няма абсолютно никакво надграждане от времето, когато беше аматьор и печелеше турнира „Странджа“. Бившият треньор в националния отбор Палми Ранчев директно заяви, че Пулев е научен на руския аматьорски стил от 70-те години и така си играе.

„В аматьорския бокс е така – на поддържане на дистанция и с десни и леви прави. В професионалния не можеш да държиш противника си 12 рунда на далечно разстояние. Той игра със стари руски оръжия срещу модерното въоръжение на комплексен боксьор, какъвто е Джошуа“, каза боксьорът писател.

А бившата ни звезда в тежка категория Свилен Русинов, еврошампион от 1993 г., сребърен медалист от олимпиадата в Барселона`92 и световните първенства през 1991 и 1993 г., бе още по-критичен.

„Истината е, че направи доста пропуски.

Нямаше сила, мощност, беше страхлив

– в смисъл, че не смееше да атакува. Може би и за да не стане това, което стана в IX рунд. Не може с разходки до Зъбчето (върха над спортната база в Белмекен, където протече част от подготовката) и с 10 км бягане да се подготвиш за такъв мач – каза Русинов. – Не видях и голямо желание за победа, а това беше последен шанс за него, това бе мачът на живота му. По-добре е след този мач да помисли дали трябва да продължава да се боксира. Получи доста тежки удари от Кличко и Джошуа, които са вредни за неговото здраве“.

С последните си думи Русинов всъщност отвори темата за края на кариерата на Пулев. Иде ли той наистина?

Кубрат е на 39 г., през май ще е вече на 40 и все още говори за бокса в бъдеще време. Дори два дни след загубата заяви, че ако Джошуа е мъж на място, ще му даде реванш, а после пък се разбра, че уж Хюи Фюри изявил готовност пак да се бият. Що се отнася до реванша – такъв не бе записан в договора за мача и Джошуа няма никакви задължения в тази връзка. А среща с младия племенник (26 г.) на Тайсън Фюри, който точно пробива (в същата галавечер постигна 25-ата си победа – над поляка Мариуш Вах) и тепърва ще търси съперници за изкачване в ранкинга, изглежда по-скоро пожелателна.

Истината е, че Пулев вече няма шансове да стигне отново до мач за световна титла. Дори и мениджърите пак да му осигурят сравнително лесни за неговите 40 г. противници, подобен пробив до претендентското място би отнел още няколко години, а възрастта все повече ще си казва думата. За титла пък е фантастика да се говори – единствените двама над 40, станали шампиони в тежка категория, са Джордж Форман (46 г. и 5 месеца) и Виталий Кличко (42 г. и 2 месеца), а Пулев не може да се сравнява с тях по никакъв начин.

Да, пикът в кариерата му е прехвърлен. Оттук нататък той може и да изиграе още мачове, но те няма да са за никакви шампионски пояси. Така че дори тежкият нокаут от Джошуа да не е моменталният край на боксовата кариера на Пулев, той даде началото на залеза ѝ. А залезът, както знаем, е необратимо явление…

Делян Кючуков/“Сега“