Когато държавният ти глава и върховен лидер каже „Имаме нужда от лидерство“, когато определи хора като Лупи, Манолова, Дионисий и подобните им като „Братството на почтените хора“ и „героите на гражданската доблест“, останалите хвърлени на вятъра думи звучат наистина непразнично, невдъхновяващо, немотивиращо.

Просто когато си начело, не можеш да определяш така в едно тържествено поздравително слово: „трудна и разломна година, мъчителна адаптация, самотни и в недоимък, опечалени и обезверени, сполетялото ни бедствие, епохата на егоизма, лъжата, беззаконието и корупцията, местните дерибеи, антимафиотският консенсус, несправянето с пандемията, разорението на малкия бизнес, бедността и ширещото се безправие, радикална промяна, фалшификациите на вота, пандемията на страха, демонтажа на порочния управленски модел“.

Но както сам Радев казва „През 2021-а година два пъти ще отидем на избори“. Остава ни да се надяваме, че след тях няма да слушаме още няколко години кабинетни политически мрачнотии, сервирани като празнично слово.

Виктор Димчев/Фейсбук

https://www.facebook.com/vdimchev/posts/10224912198294130