Указания на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) за това как да се попълват декларациите за публичност на имуществото на хората от най-високите етажи на властта на практика ги компрометират и ги правят неверни, стана ясно от проверка на „Сега“.

По неизвестни засега причини комисията е разпоредила, че не е задължително да се декларира „разгъната застроена площ в кв. м“, въпреки че такава графа съществува в утвърдената от нея декларация. Така заемащите висши постове в държавата получават картбланш да не декларират мазета, тавани, тераси и др. и да заблудят обществото за реалния размер на притежаваното от тях имущество. В предишния образец на декларация нямаше подобно указание и в нея влизаше цялата информация от нотариалния акт.

За указанията най-напред съобщи депутатът от ВМРО Искрен Веселинов. „Когато се обадиш в КПКОНПИ, за да попиташ как да попълниш декларацията, ти казват – без мазета, тавани, тераси и др., всичко, което е РЗП – не. Попълва се застроената площ“, обясни Веселинов и допълни, че тази практика била от години. Според него никой не е декларирал терасите точно заради съветите на комисията.

Интересното е, че нито един от уличените в пропуски в декларациите не се защити с този аргумент. Дори шефът на КПКОНПИ Пламен Георгиев не се позова на собствения си документ – той е декларирал едната си тераса от 46 кв. м, а липсата на другата – от 186 кв. м, обясни с грешка в нотариалния акт. Терасата си от 117 кв. м не е декларирал и вицепремиерът Красимир Каракачанов, но и той не се позова на указанията на комисията.

Не е ясно колко души са спестили тераси, тавани и мазета вследствие на указанията на КПКОНПИ. Повечето декларации, които „Сега“ провери, са с попълнени графи за разгъната площ. Самият Искрен Веселинов например е посочил в своята последна декларация, че през 2017 г. си е купил гараж в Русе за 20 000 лв., като е попълнил графата както за „площ“, така и за „разгъната застроена площ“.

Според закона за противодействие на корупцията образците за декларациите за имущество и интереси се правят от КПКОНПИ и са качени на нейния сайт. Оттам всеки заемащ висша публична длъжност има възможност да ги изтегли и попълни. Към всяка декларация има указания за попълване. Именно там е записано, че „колоните „разгъната застроена площ“ не са задължителни“. Интересното е, че само тази графа не е задължителна.

Легалното определение за „разгъната застроена площ“ е дадено в Закона за устройство на територията (ЗУТ). Под това понятие трябва да се разбира сборът от застроените площи на всички надземни етажи на основното и допълващото застрояване – тези, които се намират в подпокривното пространство на сградите като тавани и ателиета, балконите, лоджиите и терасите.

Всички опити да се разбере от КПКОНПИ какви са били причините да се направи изключение точно за разгънатата застроена площ, както и дали това не прави невалидни декларациите на хиляди от властта удрят на камък. Пресаташето на комисията лаконично препрати репортера на вестника към декларациите.

Указанията на комисията са поредното доказателство за абсолютната безсмисленост на тази структура. С тях на практика под съмнение са поставени всички попълнени декларации, тъй като не е ясно доколко посочената там информация е реална. Отделен проблем е, че нито едно от несъответствията, които бяха разкрити от медиите, не бяха засечени от самата комисия, която би трябвало да прави задълбочени проверки. Остават и многото въпроси около изключително ниските цени, по които част от хората по висшите етажи на властта са пазарували луксозни имоти.

Проверките на НАП, прокуратурата и КПКОНПИ за зам.-шефа на ГЕРБ Цветан Цветанов, за бившия правосъден министър Цецка Цачева, за депутата от ГЕРБ Вежди Рашидов, за бившия зам.-министър на спорта Ваня Колева, за шефа на КПКОНПИ Пламен Георгиев, за ръководителя на националното следствие Борислав Сарафов и сина му, за председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов и съпругата му,  за министъра на туризма Николина Ангелкова, за сделки на фирма „СКАТ“ от времето, в което е управлявана от депутата Валери Симеонов, за министъра на отбраната Красимир Каракачанов, за депутата от БСП Елена Йончева, за бившия зам.-министър на икономиката Александър Манолев не са приключили.

Единственият, за когото има сигнал до прокуратурата за евтино закупени имоти, но не е обявено да е проверяван, е зам.-шефът на КПКОНПИ Антон Славчев. На въпрос дали държавното обвинение ще предприеме нещо и по този сигнал, говорителят на главния прокурор Румяна Арнаудова обяви, че прокуратурата няма двоен аршин и тя няма право да откаже проверка. Тя обаче не пожела да уточни има ли вече проверка и ако няма, кога тя ще стартира. По информация на „Капитал“ именно Антон Славчев е човекът, който води разпитите на всички уличени по „Апартаментгейт“.