„Пропуски в строителството на магистрала „Люлин“ (от 2018 г. става част от магистрала „Струма“ – бел.ред.) в периода 2006 – 2008 г. са причина за срутищните процеси сега“, обяви председателят на Управителния съвет на агенция „Пътна инфраструктура“ Георги Терзийски пред БНТ.

Поводът за изказването му е срутването на скална маса в събота между 7-ми и 9-ти километър на магистралата, което се размина само с премазана кола, но без пострадали. Участъкът беше затворен за движение и пуснат отново в понеделник вечерта след почистване на скалите от пътя, обрушването на ската и поставянето на нова предпазна мрежа.

Шефът на пътната агенция Георги Терзийски, който по образование е икономист и в периода 2006 – 2008 г. е бил главен инспектор в „Инспекцията по труда“ в Ловеч, очевидно е пропуснал, че първата построена у нас изцяло магистрала – „Люлин“ с дължина от 19 км, е изградена по времето на първия кабинет на Бойко Борисов. Премиерът многократно се е хвалил с факта, че именно неговото правителство спасява строежа ѝ. За това той беше поздравен лично от тогавашния председател на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу.

Магистрала „Люлин“ е построена от първия кабинет „Борисов“

Първото правителство на Борисов наследява от управлението на тройната коалиция по отношение на магистрала „Люлин“ започнат проект с европейско финансиране, за който по това време се говореше, че чудо трябва да се случи, за да бъде завършен.

„Заварихме на магистрала „Люлин“ – 5 км асфалт и след това ливади, гори и планини“, казва Бойко Борисов на 10 декември 2010 г. по време на заседание на Министерския съвет, видно от публикуваната стенограма. През януари 2011 г. Борисов отново се възмущава, как заварил магистрала „Люлин“ опряна в полето“.

Няколко месеца по-късно – на 11 май 2011 г. той реже лентата на магистрала „Люлин“ и тя става първата изцяло завършена българска магистрала макар и само от 19 км. Пътят е изключително важен, защото изнася тежкотоварния трафик по направлението Солун – София – Видин към Западна Европа (европейски коридор ІV).

Работата по строежа на магистралата се забавя много заради спор за трасето, което минава през планински терен. Геолози и арх. Димитър Димитров предупреждават, че избраният вариант не е подходящ, защото преминава през свлачищни райони, минерални извори и е сравнително близо до населени места. Десет екологични организации също предупреждават за това и водят дълга съдебна битка. В крайна сметка тройната коалиция с помощта на съдебната власт налагат избора на трасето. (В момента се води подобна битка за преминаването през Кресненското дефиле на магистрала „Струма“ – бел.ред.)

Така се реализира одобреният проект на магистрала „Люлин“ разработен от колектив начело с проф. д-р инж. Добрин Денев, който е бивш ректор на Университета по архитектура, строителство и геодезия.

Проектът предвижда изграждането на значителен брой съоръжения – три тунела с обща дължина 1260 м; 26 броя мостове и виадукти с обща дължина 6000 м и 3 пътни възли – п.в. Софийски околовръстен път, п.в. Мало Бучино, п.в. Даскалово, като последният се смята за един от най-сложните у нас. Тези съоръжения изискват своевременна поддържка, която е скъпа.

Освен това се сбъдват и предупрежденията на екоактивистите – за риска от свлачища. Така скоро след пускането на магистралата започва укрепването на свлачищата, като този процес с годините се превръща в перманентен.

Обясненията на пътния шеф за последния инцидент

Потърпевшият шофьор от последния инцидент в събота обясни как е имало огромна дупка на предпазната мрежа и именно това е причината скалите да се изсипят на пътя. От АПИ обаче се опитаха да контрират, че тази дупка се е получила точно в събота от голяма скална маса, а не че стои отдавна, но тя е видима от шофьорите.

Днес шефът на пътната агенция Георги Терзийски разясни, че „пропуски при изграждането на магистрала „Люлин” в периода 2006-2008 г., свързани както с технологията на преминаването през траншеите с разгърмяване на масива, което нарушава неговата устойчивост, така и при укрепването на откосите, са причина за срутищните процеси сега“.

„Откосът, който укрепихме след срутването в събота вечерта, не е бил предвиден за укрепване и обмрежване при пускането в експлоатация на автомагистралата преди години, която днес е част от магистрала „Струма“, заяви Терзийски.

Той въобще не коментира дупката в предпазната мрежа, от която се изсипаха камъните на пътното платно и защо АПИ своевременно не я е оправила.

Вместо това разясни, че магистрала „Люлин“ е построена при тези дадености на трасе и геология и сега трябвало да се почистват тези джобоне, но защо досега този не е бил почистен, той не каза

Пътният шеф обаче увери, че преминаването по участъка е безопасно, скатът е обрушен и е поставена изцяло нова мрежа върху него.

„Принуждаваме се да усложняваме пътуването на хората, за да ремонтираме тази явно не добре изградена магистрала в онзи период“, каза Терзийски за гордостта на Борисов по време на първия му мандат на управление.

Пътният шеф се опита да бъде и остроумен правейки сравнение на магистрала с къща. „За разлика от една къща, която ако е зле построена може да се събори и да се построи на друго място, то магистрата не може на друго място да се направи и затова се налага да се ремонтират пропуските“, каза Терзийски.

„За разлика от свлачищата, срутищния процес се образува за много кратко време и това се дължи на резките температурни амплитуди и овлажняването на скатовете. Водата влиза в пукнатините, замръзва, размразява се и това отключва срутищен процес“, разясни той.

В момента експертите на областните управления и поддържащите фирми извършват денонощни огледи на пътната мрежа заедно с инспекторите на тол контрола. Там, където се забележи риск от срутищен процес е разпоредено участъкът да бъде обезопасен, а при необходимост и да бъде ограничено движението по него, за да започне аварийно обрушване на ската, увери пътният шеф.

Строителите на „Люлин“

Първата копка на магистрала „Люлин“ бе направена на 31 януари 2007 г. от тогавашния премиер Сергей Станишев. Това става месец след като България е станала член на Европейския съюз. Средствата идват от предприсъединителната програма ИСПА, а бюджетът за 19-километровата отсечка е 148.45 млн. евро.

За изпълнител на обекта е избрано турското обединение „Мапа – Ченгиз“. Първоначалният договор с тях е за 137.3 млн. евро. В последствие сумата е увеличена заради допълнително възложени дейности, възникнали при форсмажор, и крйната цена става 185 млн. евро.

Строителният контрол на обекта се осъществява от обединението „Луис Бергер S.A.S/ Мот Мак Доналд“. Договорът с тях е за 6.65 млн. евро.

Срокът за завършване на магистралата е 52 месеца, но е удължен заради спора със строителите за допълнителното плащане. Така магистрала „Люлин“ е въведена официално в експлоатация на 15 май 2011 г. Лентата реже лично премиерът Бойко Борисов. С решение на Министерския съвет от 27 декември 2018 г. магистрала „Люлин“ спира да съществува самостоятелно заради малката си дължина и става част от магистрала „Струма“.

Магистралата е с габарит от 29 м – с по две ленти за движение в една посока, разделителна ивица и аварийна лента. Проектната ѝ скорост от 100 – 110 км/ч.

Основен ремонт на пътното платно на магистралата не е правен, но постоянно се укрепват свлачища. Правени са и ремонти на тунели. До момента от АПИ никога не са отчитали и не са представяли сметка колко струва годишната поддръжка на магистрала „Люлин“ и колко пари са дадени от построяването ѝ досега за укрепване на свлачища и ремонтни дейности.

Съгласно нормативните документи след 7 годишно ползване на една магистрала е нужно да ѝ бъде направен превантивен ремонт, за да няма в бъдеще проблеми. От АПИ не са обявили досега да имат такива планове.

Mediapool.bg