Нахлуването на КОВИД-19 промени много сфери на живота у нас и в чужбина. Заразата постави на изпитание редица сектори, но даде и възможности за промяна и напредък. Не всички обаче се възползваха. Медийният сектор също се промени. Покрай извънредната ситуация българските телевизии най-сетне се сетиха за хората със слухови затруднения и, макар и плахо, опитаха да въведат симултанен превод в новинарските емисии. Голяма част от медиите успяха да комбинират традиционната си работа с онлайн нововъведения, други обаче още опипват почвата и стоят замръзнали в миналото. Е, понякога всичко опира и до желание, и до пари, които липсват…

Забраните за събиране на много хора на едно място логично поставиха въпроса за смисъла от десетките микрофони и камери, които се струпват, за да отразят скучно и казионно събитие, например. В същото време обаче стана пределно ясно, че няма как нещо да бъде „отразено“ качествено, ако на място не присъства истински журналист. Под истински се има предвид човек, който e не просто дръжка на микрофон или неформален пиар на даващия пресконференция.  Истинският журналист се е подготвил, прочел е и може да задава остри въпроси, поставящи на преден план важните проблеми, премълчаните данни или премълчаваните теми. Журналистика е да напишеш това, което някой не иска да публикуваш, всичко останало е пиар, твърди Оруел. Пиарът понякога се изражда в

обслужващ персонал

или препечатване и публикуване на нелепици в опит за привличане на държавни субсидии, гушване на левчета, подмазване за депутатски листи или други „допълнителни ангажименти“.

В България КОВИД-19 прибра по домовете много репортери, превърна ги в редактори – къде успешно, къде не толкова. Заразата даде и неочаквано предимство на политиците – позволи им да се крият от журналисти и медии. Бойко Борисов достигна неподозирани висоти – той е единственият премиер и политик, позволил си демонстративно, публично и нагло да „отреже“ медиите от изявите си. Вечно сърдещият се Борисов заяви, че няма да си хаби нервите, като отговаря на въпроси. „Има много зависими журналисти. Не са зависими от правителството или от нас, изпълняват си някакви поръчки. Да си ги правят“, изцепи се той, а думите му бяха предавани онлайн на фейсбук страницата му. Сценарист, режисьор и оператор на всичките му изяви, докато обикаля страната с джип на НСО, е пиарката му Севделина Арнаудова.

Аматьорските видеа

придобиха названието „Севда тв“. Там въпроси няма, неудобните ситуации са сведени до минимум, срещите са подбрани и в кадър попадат основно возещи се в джипа, свеждащи главица и добронамерени към премиера лица. Толкова за журналистиката. Да живее онлайн пиарът, който понякога е добър, друг път – катастрофален. Без сблъсък с реалния живот Борисов си живее доволно в розовия балон на самодоволството. Дали усетихме кога средата се изроди толкова, че основни медии се превърнаха в беззъбо пропагандно оръжие в ръцете на правителството?

Преди дни се проведе международна онлайн конференция, посветена на свободата на медиите и организирана от Прогресивния алианс на социалистите и демократите (S&D) в Европейския парламент. Сред модераторите бе и българският евродепутат Елена Йончева. Какво може да се направи, когато премиер на европейска държава казва, че няма да отговаря на журналистически въпроси, защото „не иска да си хаби нервите“, попита Йончева. Въпросът й хвана колегите от други страни неподготвени. Да, променящият се свят изисква променящи се медии, социалните мрежи и приложения няма как да бъдат пренебрегвани, но Борисов изцяло

зачеркна журналистиката 

като такава, за да не му задават неудобни въпроси… Шефът на отдела на ЕС и Балканите в „Репортери без граници“ Павол Салай каза, че организацията пак готви препоръки към България. Поредните. Само преди няколко месеца, на друга международна конференция, организацията „Репортери без граници“ отново се оплака публично от нехайството и пренебрежението на българските власти към писмата и опитите за комуникация.

Какво обаче могат да направят българските журналисти, когато премиерът ги игнорира? Разбира се, че могат да отговорят реципрочно, като го бойкотират. Да, вече всички следят социалните медии, но всяко нещо си има граници. Дори и онлайн може да се задават въпроси и да се формира обществено мнение. Борисов го осъзна и се възползва отлично. Никой обаче дори не се опитва да го постави в някакви норми и рамки. Журналистите, които и преди не искаха да му задават „лоши“ въпроси, сега имат удобно извинение – той не ни кани, не ни казва къде е. Повечето дори са доволни. Не им се налага да се поставят в неудобна ситуация, не ги привикват за инструктаж какво може да попитат, кажат, излъчат, напишат… Гилдията у нас отдавна е забравила какво е солидарност и всеки се е концентрирал в собственото си оцеляване. Уви, често пъти то опира до журналиста или медийното ръководство като самостоятелна икономическа единица. По време на дискусията миналата седмица Салай подчерта, че българските журналисти трябва

да се противопоставят

на подобно отношение, настоя и да поставим темата за медийната свобода преди парламентарните избори. Медиите са много поляризирани, но трябва да споделят общи ценности и да се обединяват, каза той. Салай даде скорошен пример от Полша – всички медии, дори и проправителствените, се обединиха срещу предложението на кабинета да въведе данъци върху приходите от реклама, което заплашваше независимата журналистика. Правителството нямаше избор, освен да се съобрази, и сега преправя законопроекта. Салай предположи, че Европейската народна партия трябва да поиска обяснение от Бойко Борисов – „да му покажат как в другите държави се отнасят към медийната свобода“, вметна той, явно имайки предвид предупрежденията на ЕК към Полша и Унгария. Но някак тъжна бе констатацията, че в България има концентрация на всички проблеми, които срещат медиите в Европа. И тук не говорим за баналните ни задни позиции в класациите по свобода на медиите, а за превръщането на медиите в хомогенно безкритично цяло.

Председателката на S&D в ЕП Гарсия Перес обобщи, че заплахите, с които европейската журналистика се сблъсква, произтичат от „изкривената система на публично финансиране на медиите, укриването на информация от страна на институциите, заглушаването на критични гласове и дори директната намеса на правителствата, която превръща информацията в пропаганда“. Да ви звучи познато?

Елена Йончева смята, че спешно трябва да се набележат мерки на европейско ниво, за да се предотврати по-нататъшното влошаване на медийната среда в ЕС. Противниците й ще кажат, че се е концентрирала в европейските драми, а не в България. Как да го направи, след като повечето българи са свикнали да си затварят очите и да си траят в очакване бурята да ги подмине? Йончева явно се надява ЕС да ни напомни достатъчно твърдо, че

има правила

които трябва да се спазват, може би ще влезем в правия път. Българските журналисти трябва да спрат да се оправдават с обстоятелствата. Варианти за действие все още имаме, не е прекалено късно.

Властта се ориентира и, оправдавайки се с коронавируса, успешно създаде прецеденти, възпрепятстващи журналистиката. Примерът с монолога от джипката на Борисов е най-крещящ, но не е единствен. Само преди месеци парламентарните репортери бяха изолирани в новата, уж по-модерна, сграда на Народното събрание. Единната им позиция обаче подобри ситуацията. Значи може. Все по-често политиците предпочитат да пускат фейсбук статуси или скучни прессъобщения, които очакват да бъдат предадени безкритично и дори без минимални корекции. Така обаче често лъсва пиарският непрофесионализъм и неразбиране на журналистическите стандарти. Политиците си мислят, че като си плащат за прессъобщенията, са си уредили прекрасно отразяване и светъл образ. Това обаче няма как да се случи с правописни грешки, липса на „новина“ или снимки отпреди 2-3 години. Йончева отправи важен

предизборен призив

към политиците. „Платените медии може да изглеждат примамливо, но те не ви помагат. Сега може да ви хвалят, утре ще хвалят друг, ако плаща повече. Спрете да давате интервюта и да имате изяви пред т.нар. кафяви медии, отдавна нарушили всички правила в журналистиката, само и само за да достигнете до малко повече избиратели. Пазете името си и своя авторитет, не ги залагайте в порочния модел“, призова тя.

Ако вярвате, че сте подготвени и достойни, спрете да водите монолози, скрити в джипката, в социалните мрежи и прессъобщенията си. Дайте възможност на истинските журналисти, на избирателите, дори и на опонентите си, да ви питат, бих допълнила аз. Монологът не представя истинския образ на политика, криенето само отлага неизбежното пропукване на светлия лик. А и не дава възможност за себенадграждане и истински разговор за по-доброто бъдеще на България и българите. Да бойкотираме тези монолози, заслужаваме повече.

Коментар на Павлета Давидова/“Дума“