На 26 май ще гласуваме. За колко, е ясно – трябва да изпратим в европарламента 17 тунеядци, които срещу доста добро заплащане пак няма да направят нищо за отечеството си.
Както го сториха през 2007, 2009 и 2014 г.
Вярно, 17 от 751, колкото са всички членове на европейския парламент, е нищожно като силица. С малко повече изобретателност обаче те можеха поне да се опитат да създадат нещо като „коалиция на новите демокрации“ или поне на Вишеградската четворка, Румъния и България. Която да брани интересите им срещу представителите на разплулите се в охолството и самозабравата „стари“ демокрации.
Но не би. Гушнат ли пликчетата със заплатите, и нашите депутати стават „европейци“. Сиреч забравят „всичко българско и родно“, за което уж трябва да милеят, че дори и да „любят и тачат“. И се превръщат в евробюрократи.
Едните обсъждат задълбочено колко крива трябва да е краставицата, за да ни я предложат на пазара.
Други са се замислили колко точно трябва да е водата в тоалетните казанчета, ама на техните клозети, не на тези на българите, 70% от които още ползват външни такива.
Трети пък щели били да цифровизират, айпадизират и интернетизират и последните баба и дядо в последните села и паланки.
Четвърти пък просто ще минат да се регистрират, за да не изпуснат и полагащите им се дневни пари, след което изчезват.
Та ето за тези 17 уж „патриотично настроени“ сънародници ще гласуват на 26 май около 2 милиона (поне според социолозите) българи. За да им осигурят пет години безгрижен и охолен живот в Брюксел и Страсбург.
Очевидно това го съзнават и партийните централи. Поради което прехвърлиха битката от европейско на национално равнище. И подмениха понятията. Сякаш става дума не за избори за европарламент, а за нашенски парламентарни такива.
Като че ли по-лесна е задачата на ГЕРБ (изключвам ДПС, където тя е още по-лесна). Цецо вече го рече – 12-и номер, 12-а победа. И като че ли е прав. ГЕРБ си има своя „твърд електорат“ от около 250 000 държавни и общински чиновници, които е назначил в последните 10 години.
Като сметнеш и родата им, ето ти ги вече близо милион гласа. А „за всеки случай“ Цецо ще добави и още малко цигани. Даже, говорят, вече е определил и цената – 50 лева на бройка „независим цигански избирател“.
Тук единствената интрига е ще успее ли „нашето Лили“ да изтъркаля чрез преференциите назад маститата фигура на Ал. Йорданов. Който със своя пещерен антикомунизъм и с параноичната си русофобия комай е напът да отблъсне и част от най-твърдоглавите герберски избиратели…
А ако не успее, хипотезите са две. Или влиянието на Цецо сред „неговите“ партийни структури наистина е спаднало след „Апартаментгейт“. Или пък, макар и полуумряло, „старото СДС“ все още мърда. Че дори и хапе…
Любопитно ще е и представянето на „разединените патриоти“. Всъщност, обективно погледнато, те за първи път ще претеглят реално кой колко тежи във все по-силно скрибуцащата им коалиция. И от тази гледна точка самостоятелното им явяване има и своите ползи.
Като че ли най-примирен е Волен Сидеров. И неслучайно изкара някаква листа с тотално неизвестни персонажи.
По-уверен в силите си изглежда Валери Симеонов. Даже поведе и листата си, че и си помечта за поне двама-трима евродепутати.
И стигам сега до очакваната най-голяма драма – представянето на БСП. Всъщност тя ще се разрази поне на две равнища – национално и вътрешнопартийно.
Корнелия Нинова като че ли изобщо забрави за своята „Визия за Европа“ и превърна старта на предизборната си кампания в нещо като битката при Курската дъга, където, както е известно от историята, през 1943 г. руснаците окончателно пречупват гръбнака на хитлеристката агресия на изток и обръщат по-сетнешния ход на войната в своя полза.
Та под лозунга „да свалим ГЕРБ от власт“ и другарката Нинова поведе армията си към „своя Курск“. Само дето забрави, че имаше и един друг „Курск“, който взе че потъна и повлече към смърт целия си екипаж…
Другото, което другарката забравя, е, че от власт се пада или на власт се идва след избори за национално събрание, а не за европарламент. Но очевидно ѝ е по-лесно с фалшив лозунг да се опита да надъха партията си срещу ГЕРБ, пък Европа ще почака на заден план.
Стига Нинова да успее в това си намерение. Защото моите подозрения са, че в чисто вътрешнопартиен план изборите за европарламент ще извадят наяве и старателно прикриваното разцепление сред социалистите.
Верните на „ръководството“ партийни структури по места ще бутат колкото се може по-назад в листата Сергей Станишев и ще тикат напред Иво Христов. И обратно – чрез преференциите „опозицията“ ще се опита да приближи максимално плътно председателя на ПЕС до предишната му другарка в живота. И ще бута назад натрапения от Нинова нов „другар“ Христов.
Кой ще победи в тази ожесточена, макар и подмолна схватка, ще стане ясно след 26 май. Отсега обаче е ясно, че от нея няма да спечели България…
Драгомир Драганов, „Ретро“
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране