Банките у нас вече имат планове за орязване на трансграничните такси за преводи в евро. Те са с ясното съзнание, че уеднаквяването на таксите при преводите в евро в Европейския съюз ще доведе до намаляване на приходите им от такси.

“Затова финансовите институции ще се опитат да компенсират липсата на приходи чрез увеличение на таксите за разплащателни сметки и онлайн банкиране”, пише в прогноза на икономистите на БАН и част от гoдишния дoĸлaд нa Инcтитyтa зa иĸoнoмичecĸи изcлeдвaния зa cъcтoяниeтo и paзвитиeтo нa нaциoнaлнaтa иĸoнoмиĸa.

Но тук нещата опират до конкуренция, която ще охлади мераците за дране на клиентите и историческият пробив в орязването на таксите за проводи в евро ще има непреходно значение, коментират учени.

Както писахме, от 20 март еврорегламентът за намаляване на таксите за презгранични преводи в евро влезе в сила. Реално обаче разпоредбите, които ще позволят българите да изпращат и получават евро десетократно по-евтино, ще влязат в сила от 15 декември 2019 година. Българските граждани и бизнеси ще спестяват над 60 млн. лв. годишно от регламента за таксите за презгранични преводи. Премахването на тези финансови бариери ще облагодетелства 36 000 малки и средни предприятия у нас, които внасят от ЕС, и 15 000, които изнасят, поясни при последното представяне на регламента в София докладчикът по темата евродепутат Ева Майдел.

Ако в момента искате да направите паричен превод, макар и малък, 10 евро например, по всяка вероятност ще ви се наложи да платите такса около 15-20 евро в банката. Очакванията са от декември тази година ситуацията да се промени, като таксите за международни преводи бъдат приравнени към таксите, които плащаме за вътрешни преводи. Това означава те да станат 2-5 лв.

Според Майдел падането на цените на преводите в евро за и от чужбина може да бъде определено като втора малка революция в ЕС след намаляването на таксите за роуминг. В анализ на консултантската компания “Делойт” България бе дадена като лош пример за това, че ние плащаме най-високите такси за трансгранични преводи в евро. За превод на 100 евро средната такса у нас е близо 20 евро, което е два пъти повече от тази в Румъния – втората страна в ЕС с най-високи такси. Освен това проучването показва, че от 2012 г. насам таксите за трансграничен превод в ЕС намаляват, но само в България се покачват. По последни данни на БНБ поне пет банки у нас събират от 30 до 57 евро на транзакция, като е възможно да наложат и допълнителни 20-30 евро за експресен превод.

През миналата година изходящите парични преводи от България са били около 1.9 милиона на обща стойност 98 млрд. лева. При средна цена от 20 евро излиза, че банките събират между 35 и 40 млн. лв. годишно. Входящите преводи в евро са около 4.3 милиона през 2017 г. на стойност 248 млрд. лв. и при тях средната цена е между 5 и 8 евро, което означа още около 30 млн. лв., пресметна аналитикът Лъчезар Богданов.

От 2016 г. банките в страните извън еврозоната имат възможност да ползват системата за разплащания SEPA, разработена именно за да направи транзакциите в рамките на Евросъюза бързи и евтини. Българските банки обаче не се възползваха от тази система и запазиха високите такси. Това е и една от причините Европейският парламент да се намеси и да въведе новия регламент, коментира Ева Майдел преди време.

“Страната ни има най-високите такси за изходящи преводи, което ще се промени с увеличаването на обхвата на европейския регламент 924 за презграничните плащания в ЕС и таксите за превалутирането”, подкрепи я доцент Григор Сарийски.

Очаква се удръжката, която сега започва от 30-40 лв. да падне до левовата такса за вътрешен превод или около 2.50 лв.

Икономистът припомни, че през миналата година се наблюдава увеличение на приходите от такси и комисионни е сред перата, който са донесли най-много печалба на банките, нарастването е над 109 млн. лева. “Печалбите на банките през 2018-та са се увеличили за сметка на гражданите. Това не е добра новина, защото това е “силата на триене” в икономиката, означава изземване на пари от реалния сектор – лихвите по депозитите се намаляват, а тези по кредити се задържат”, допълни Сарийски.

Банките сега вземат от нула до 20 лв. за разплащателна сметка. Конкуренция на банковия пазар у нас все пак има. Това се вижда ясно при прегледа на таксите на различните финансови институции. Сравнението вече е по-лесно, след като БНБ най-сетне изпълни свой ангажимент и пусна сайт за сумите, които банките събират за най-разпространените услуги за физически лица – откриване, водене и закриване на разплащателна сметка, обслужване на дебитна и кредитна карта, теглене на пари от каса и от банкомат, преводи и т.н.

Оказва се, че банките, работещи в България, всъщност имат доста разнообразна тарифна политика, което подсказва, че се състезават за привличане на потребители. За поддържане на левова разплащателна сметка например месечните такси са от 0 до 3 лева, като има значение дали клиентът има издадена дебитна карта или не.

Пъстра е картината и в ставките за откриване на сметка. Банките събират от нула до 3.91 лева за отваряне на левова сметка, като отново има значение дали потребителят иска и дебитна карта или не. При отделни трезори сумите зависят и от това дали услугата се заявява в банков офис или виртуално.

Така че в тази силно конкурентна среда прогнозите на учените от БАН едва ли ще се оправдаят.