Временната комисия по ревизията в НС ще разгледа на закрито заседание документите, предоставени от агробизнесмена Светослав Илчовски. Той твърди, че е помогнал на фирма „Градус“ АД да завиши оборота си преди листване на борсата с цел повишаване на стойността на акциите. Според него е имало и последващ натиск върху пенсионни фондове да купуват тези акции.

Предложението да се обсъдят документите на закрито заседание бе направено от Тома Биков от ГЕРБ, но още миналата седмица стана ясно, че останалите партии също считат за нужно въпросът да не се гледа публично заради чувствителна информация за пенсионните фондове.

Точка №1 на заседанието днес е изслушване на регионалния министър в оставка Петя Аврамова по три теми – договорите, изпълнявани от държавното дружество „Автомагистрали“, изпълнението на националната програма за саниране и дейността на създадения през 2020 г. ВиК холдинг. В петък министърът в оставка буквално избяга от заседанието на комисията след като напрежението в залата се вдигна покрай изслушване на въпроси около „подпорната стена“ в Алепу и продажбата на проекта на нов инвеститор. Тогава тя препоръча на членовете на комисия да правят проверки със служебния кабинет.

Още в началото на заседанието днес стана ясно, че дружеството „Автомагистрали“ още не е предоставило поисканата информация – била много обемна, обясни Аврамова. Изпълнителният директор Стоян Беличев уточни, че документите бил 1,2 млн. страници, а и дружеството не получило инструкции къде и как да представят информацията. „Изумително е, че има шеф на държавно дружество, който не знае адреса на парламента“, възкликна председателката на комисията Мая Манолова. „Не крием информация, времето бе малко, не ни стигна, но животът е пред нас, ние пак сме тук, за да можем да отговорим на вашите въпроси, пък и скоро ще има служебни министри“, каза Аврамова.

„Разбирам, че вие не криете информация, госпожо министър, но не я давате. За нас беше важно първо да се запознаем с информацията и да задаваме въпроси после, очевидно това няма да стане“, контрира зам.-председателя на комисията Калоян Янков.

„Има проблеми в комисията и той е следния. Ние сме поискали информация в обем от 1,2 млн. страници и нямаше да ни стигнат години да се запоснаем. Комисията е задала очевидно глупави въпроси. Трябваше да зададем конкретни въпроси за конкретни неща. И това, че комисията е действала глупаво, не означава, че тези хора не трябва да спят и да ви осигурят информация в милиони страници“, защити „Автомагистрали“ Тома Биков.

„Вече спорихме с „Булгартрансгаз“ редно ли е документите да са само на хартия. Нека започнем по същество. От публична информация става ясно, че изпълняваните проекти от „Автомагистрали“ за периода 208-2019 г. са на стойност 4,9 млрд. лв. От отговор на парламентарен въпрос при предходния парламент става ясно, че дружеството не разполага с особено количество техника, нито с персонал за изпълнение на договори в такъв мащаб. Известно е, че тези строителни дейности са превъзлагани на други фирми през договори за наем на техника и доставка на материали. Тоест „Автомагистрали“ е един буфер, каса, през която минават милиарди. Така че въпросите как се избират изпълнителите, какви са цените, провеждани ли са общестсвени поръчки, стоят“, коментира председателят на комисията Мая Манолова. Тя изтъкна, че са получавани и огромни авансови суми – по над 100 млн., от отделни фирми.

АПИ е възложила на държавното дружество договор без процедура, както ЗОП позволява, в това няма нищо нередно, коментира Аврамова. Знаете, че има такъв член в закона, който позволява вътрешно възлагане, има запитване до Агенцията за обществени поръчки и това е напълно законна процедура, допълни Аврамова. Към момента тя мълчи по основния въпрос – защо „Автомагистрали“ на свой ред не е обявявала обществени поръчки за превъзлагане на дейности на стойност стотици милиони левове. Аврамова твърди, че авансовите средства, изплатени на „Автомагистрали“, са преведени напълно законно. Авансите обаче се оказаха огромни – над 30%. Според Аврамова навсякъде в строителството пренаемането на техника е практика, както и доставката на материали.

Смисълът на вътрешното възлагане е възлагане на държавно или общинско дружество дейности, които то самото може да изпълни. Тук имаме огромни плащания, впечатлението е, че става въпрос за заобикаляне на закона и насочването на суми към конкретни фирми, коментира Манолова. „Моля да не правите внушение, че са давани пари на наши фирми. Моля ви да изслушате фактите. Няма как 400 фирми да кажем, че всичко това са наши фирми, „Автомагистрали“ работи с огромен брой фирми“, презастрахова се Аврамова преди предоставянето на думата на шефа на дружеството Стоян Беличев.

Притиснат от депутатите, шефът на АПИ Георги Терзийски потвърди, че по отношение на изграждането на „Автомагистрала Хемус“ и укрепването на свлачища държавното дружество „Автоматистрали“ не е декларирало подизпълнители.

Шефът на дружеството Стоян Беличев потвърди, че фирмата е получавала огромни аванси – 30%, или над 1 млрд. лв. по сметки на Мая Манолова. Според него обаче в това няма нищо сложно, защото големите инфраструктурни проекти имали дълъг живот. Без авансиране ние не можем да осъществим този проект, коментира Беличев. Другите пари били в БНБ. „За какво се ползва аванса – с него се капарират материали, машиносмени на техника, при която за целия период да задържим тази цена“, даде пример Беличев. Той се впусна в подробности за динамиката в цената на желязото, на цената на труда. „Ако не бяхме авансирали, как този проект щеше да се случи“, пита Беличев.

Председателят на комисията Мая Манолова призова темата да не се размива и изчете подробен списък от фирми, сключили рамкови договори за изпълнение на дейности, които би следвало да се извършват от „Автомагистрали“. Настина трябва да се обясни редно ли е дружество без капацитет да сключва договори с един куп фирми, попита Манолова.

И Аврамова, и Беличев настояват, че държавното дружество „Автомагистрали“ не е длъжно да обявява обществени поръчки на свой ред за избор на партньори, ако им се налага да превъзлагат дейност. Дружеството не било задължено лице по ЗОП, имало такова становище на Агенцицята за обещствени поръчки. Фирмата имала вътрешни правила, на базата на които избирала с кой да работи, и които били почи на 100 процента близки до тези при обществена поръчка. „Наистина ли ми твърдите, че е нормално да се изразходват по 1 млрд. лв. с процедури, приемани с вътрешни правила“, изуми се Мая Манолова.

„Вие сте прехвърлили 4,5 млрд. лв. на една държавна фирма. Разпределяте почти 5% от БВП на една тройка управители, които сте назначии и не е ясно как са избрали те фирмите – на бележка ли са ги писали, не е важно. Тук трябва да влязат контролни институции, но не такива, които проспиват стотици милиони щети за хазната“, коментира Румен Гечев от БСП.

На помощ на Аврамова се включи и Николай Нанков, който говори в скороговорка. „Подизпълнители не съществуват, знаете какъвекстът на закона. Инхаус процедурата е абсолютно законна, можем да цитираме член по член. Има контрагенти, които се избират по нарочна методика, там няма подизпълнители“, коментира Нанков. АДФИ категорично констатирала, че няма нарушения на договорите – нито при „Автоматистрали Хемус“, нито при укрепване на свлачищата. Нанков бил убеден и че проверката на Сметната палата ще покаже същото. „Да, внушения могат да се правят всякакви“, допълва Нанков.

„Разбирам, че вие сте заменили провеждането на обществени поръчки с едни непрозрачни процедури“, коментира зам.председателя Янков. „Вие сте законодателите, които можехте да промените закона, ние само го изпълняваме“, коментира Аврамова. „Какво се получава при свлачищата – от 411 млн. 87% превъзлагате. Плащате огромни аванси, без да има възожено проектиране. Тук може да отречете, но в съда не“, коментира Георги Свиленски от БСП. Той коментира, че ако одитните институции не са видели това, са слаби одитни институции.

„Зад една буква от закона се прикрива заобикалянето на 90% от законодателството. Забравя се много важен приницп на законодателство – методът за възлагане не може да се възлозва така щото да се заобикалят основните принципи за договора за функциониране на ЕС – лоялна и честна конкуренция, равнопоставеност, недопускане на дискриминация. „Демократична България“ е сигнализирала ЕК доколко тук не се нарушава европейското законодателство от тази гледна точка. АПИ следва да даде и отговор какъв е легитимният критерий, по който решава едни дейности да се възлагат инхаус и кои – по обичайния ред. Вторият въпрос – как се образува цената? Да, в пролинкита на ЗОП има методика как следва да се направят изчисенията, така че да се гарантира пазарна цена. Къде са тези изчисления, на наше питане получихме един литературен разказ“, попита Надежда Йорданова от „Демократична България“.

Аврамова и екипът й не успяха да отговорят как точно са обезпечени качеството и сроковете на „услугите“, кои на други фирми – Затова пък признаха, че цялата отговорност за спазването на срокове и технически показатели при строителството на магистрали и при ремонтите на пътища и укрепване на свлачища се носи единствено и само от държавното дружество, въпреки че огромната част от работата се върши от негови „помощници“.

Източник: „Сега“