Най-напред две уговорки.

Първо – абсолютно съм убеден в почтеността и кадърността на водещите няколко социологически агенции у нас.

И второ – думата „прогноза“ в заглавието е уловка. Социолозите не дават прогнози. Дават моментна снимка на електоралните нагласи.

Но както самите те, така и ние, медиите, не натъртваме достатъчно на този нюанс. Читателите схващат проучванията им като „прогнози“ и после се чудят защо не се сбъдват.

Данните на водещите агенции в последната седмица преди изборите са почти еднакви. Ако разгледате Алфа рисърч и Галъп, които излязоха днес, ще видите минимални отклонения. Нямаме основание да се съмняваме нито във верността им, нито в методиката, по която са събрани. Въпреки това, аз твърдя, че е малко вероятно тези моментни снимки да се сбъднат като прогнози на тези избори.

Защото тази методика и този тип социология – проучване на електорални нагласи е правена и работи добре в спокойно и предвидимо време. А сегашното време е турбулентно.

Два пъти в най-близката ни история проучванията на социолозите радикално са се разминавали с резултатите от изборите. И двата пъти е било поради тази причина.

Първият път беше през 2001 г., когато всички даваха сходни резултати на СДС и НДСВ, пак се говореше за фотофиниш. Само 2 дни по-късно СДС получи 18%, а НДСВ – 42%.

Вторият път беше през 2009 г., когато трите партии от управляващата Тройна коалиция в проучванията събираха много повече от ГЕРБ, а в изборния ден ГЕРБ така ги размаза, че НДСВ дори изчезнаха от пейзажа.

Какво е сходното между тези два избора и сега?

Усещането, че идва вълна от нещо ново. Не се знае какво, но и никой не пита. Дайте ми 800 дни и аз ще променя живота ви – тази реплика, която в нормално време би предизвикала само присмех, направи един цар премиер.

Спомнете си 2009 г. Живеехме нелошо. Кризата още не беше дошла. Икономическите показатели бяха сред най-добрите, които сме имали. Но парцелираното на 3 губернии управление, в което всеки имаше коалиционно право да завлече колкото може, стига да не бърка в чуждия ресор, толкова ни беше отвратило, че мечтаехме за силна ръка, която да вкара лошите в затвора. И направихме един полицай премиер.

И през 2001 г., и през 2009 г. тръгна вълна. Демоскопията, или социологията тип „проучване на електоралните нагласи“, не е пригодна да мери такава вълна. Принципно има и друг тип социология, която би могла да се занимава с такива процеси. От една страна въпрос на спор е доколко този друг тип социология не навлиза в други науки. От друга страна – винаги досега преди избори се е правело демоскопия. Никой не твърди друго и никой не очаква друго.

За да сработи тази социология на електоралните нагласи, са нужни две неща, които в момента нямаме на терен – партийни ядра и логични причинно-следствени връзки.

ГЕРБ е партия на властта. Ядрото й не е идеологическо. То е от хора, които смятат, че имат умения да управляват. Затова с такава лекота съчетава бивши стари кадри на БКП и нереализирани млади кадри на ДСБ. Общото между партийния секретар Цецка Цачева и младата надежда на ДСБ Даниел Митов е, че те смятат, че са подготвени да управляват и ГЕРБ им осигурява възможност да упражнят уменията си.

Умножете това по много хиляди – в министерства, области, общини, агенции и местни структури и ще получите ядрото на ГЕРБ.

Сега обаче изглежда, че е по-вероятно ГЕРБ да са в опозиция. А членовете на Партията на властта не може да са в опозиция. Те вече са били в БКП, СДС, НДСВ. В тяхната ценностна система просто е дошло време да сменят табелата.

С разбито ядро е и БСП. За добро или за лошо Корнелия Нинова изгони огромна част от стария наследствен аристократичен червен елит. Възможно е с тези си действия да е привлякла свежа кръв. Но е загубила огромна част от ядрото на партията си.

Подменено е и ядрото на Демократична България. Ако доскоро то се е втвърдявало по линията комунизъм-антикамунизъм, то сега няма никакъв проблем да допуска взаимодействие с Мая Манолова и дори с БСП и се втвърдява при всяко споменаване на уж сестринската партия ГЕРБ.

От коалицията с Марешки ядрото на ВМРО е разнебитено, трудно може някой да си представи по-голяма обида към тези морални и патриархални хора от това да им причиниш Марешки.

А за ядра при Слави Трифонов и Мая Манолова изобщо няма смисъл да говорим.

Когато няма ядра, не можем да говорим и за периферии. Класическата електорална периферия бавно се отмества от една към друга близка по идеология партия, в зависимост от джоба си и/или възможностите за кариерно развитие. Както СДС бавно и последователно мина през Синята коалиция, Реформаторски блок и накрая се вля в ГЕРБ.

Тези причинно-следствени връзки работят предвидимо, ако избирателят си задава въпроса „Коя алтернатива е по-добра за мен лично?“. В момента избирателят не си задава този въпрос. Защото всяка алтернатива, която социологическите проучвания показват, е непредвидима.

Мъдростта на народа

В такива турбулентни времена електоратът има ясна и добре позната реакция. В зависимост от това, как я оценяваме можем да я наречем „мъдрост“ или „стадно чувство“.

Тя се изразява в следното: хората правят собствена социология в своята общност. Тя може да е много малка – семейство, по-голяма – род или компания и много голяма – например голямата седянка в квартала. И без да се уговарят, без да си обещават, гласуват единно – така както колективният разум е решил.

Резултатът е пълното разминаване между „прогнозите“ (а всъщност моментни снимки) на социолозите и действителният резултат.

Какво ще реши колективният разум в неделя?

В момента само може да се спекулира върху това. Има логически конструкции, според които народният гняв и народните надежди могат да се оттекат в една или в друга урна, но това не е въпрос на социологическо изследване, а по-скоро на гадаене.

Могат ли социолозите да познаят?

Не не могат. По-вероятно е да се хвърли боб и да се улучи резултатът по-точно, отколкото със социологическо проучване. Тези проучвания мерят обществени процеси. Работят с въпроса одобрявате ли?/не одобрявате ли?, като се предполага, че в отговора ще има здрав разум, базиран на личния и груповия интерес.

На тези избори обаче мотивацията не е разум, а чувства. Въпросът е обичате ли/мразите ли? Толкова ли силно мразите, че сте готови, да…?

Сложете към това чувството за лично участие в историята – бил си във властта или в протестите срещу нея. Чувството за несигурност – дали ще си загубиш работата, социалния статус или пък бъдещето, перспективата. Сложете пандемията с несъразмерно големия страх у едни и несъразмерно големия гняв у други. Сложете това, че е разгарът на лятото, а всяко лято е лудо и дефинитивно ни кара да забравим за зимата. И накрая това, че контролираният вот е поне 15% и никой не знае накъде ще се оттече, но най-малко вероятното е да изчезне.

Социологията или поне този тип електорално проучвание, просто няма инструменти за такава ситуация. Затова резултатите ще бъдат коренно различни от прогнозите. Но не социолозите ще са виновни за това.

Владимир Йончев/OffNews.bg