ГЕРБ няма полезен ход с кандидатурата си за президентските избори. Бойко Борисов неистово желае да се наслади на още една „чиста“ победа след няколкомесечното „унижение“ да не си играе с управлението на държавата. Разбира се, това ще бъде слаба утеха, тъй като повечето анализатори сочат, че тази победа ще е класическа пирова. Както и да е – той иска да печели всеки мач. Сега това му е важно, за да поутоли и жаждата си за отмъщение. Но за да е наистина чиста победата, за ГЕРБ щеше да е по-добре да няма президентски избори в близката година. Те обаче са факт и Борисов е в тотален ступор.

Ако излезе персонално срещу Радев, това ще е краят на легендата за харизмата, която все още има своите привърженици, особено в труднодостъпни махали, отвъд четвъртокласната пътна мрежа. Това би бил единственият достоен ход, но достойнството е категория, която отдавна е отлетяла от перваза на колективния ни дух. Днес обитаваме септична яма, пълна с морални ценности с изтекъл срок – гнусим се или подлагаме на присмех всичко, което преди е будело възхита, почит и уважение. Така че – лоша идея.

Друг вариант за Борисов е да жертва някое от популярните лица на партията. Това пък ще даде много лош тласък на живота на ГЕРБ по-натам, особено при оттегляне на Борисов „на сянка“. Вярно е, че дават няколко небити за един бит, но за Томислав Дончев, примерно, няма да е детска мечта да влезе с тежка загуба в председателския кабинет на ГЕРБ, заемайки мястото на Борисов. Още една лоша идея.

Но още по-лош вариант ще бъде, ако Борисов реши да лансира нова „Цецка“. Тогава партията ще бъде опозорена още преди вота, на който може и да не стигне до балотаж, но това вече няма да има никакво значение. А, вярвайте ми, кандидати за Цецки – камикадзета – бол. Всъщност, исторически камикадзетата са имали и своята практична роля, а в случая полза от нова Цецка няма как да има. Много лоша идея.

Най-лошата идея обаче е ГЕРБ въобще да не предложи кандидат. Особено при даваната им от социолози, политолози и други лози сигурна парламентарна победа. Да, това е единственият начин партията да не загуби президентския вот. Ако перифразираме Стоичков – който не играе – не губи. Но ефектът ще бъде катастрофален. Тогава страхът на Борисов ще лъсне дори сред привържениците му.

Тогава? Може да се измисли нещо хибридно за отбиване на номера и минимизиране на щетите. Примерно, деклариране на подкрепа за независим кандидат, без пряко ангажиране с кампанията му. И това е лошо, но друго не остана.

Всъщност, остана най-важната точка, по която Борисов вече работи усърдно – непрекъснато внушаване, че „мачът е свирен“, „изборите ще бъдат манипулирани, фалшифицирани“, „ще си гласят числата, докато не спечелят“, „ще мъкнат флашките от чужбина неколко дена“ и пр.

При нулеви шансове за успех изкарваш играта нечестна в аванс. Събаряш „Не се сърди човече“-то, буташ чашата с бозата и си тръгваш.

Милен Ганев/“Факти“