БСП за втори път загуби спечелен мач, след парламентарния вот през 2017-а. Така обобщено може да се определят резултатите от изборите за Европейски парламент през 2019 година. С други думи, телевизорът за пореден път победи хладилника, така да се каже.

Факторите за този краен резултат са поне няколко. И първият е, че премиерът и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов взе предизборната кампания на партията си на ръчно управление и приложи изпитаните, очевидно още работещи номера с рязането на ленти на недовършени обекти и плашенето на хората с комунистите. В употреба пак влезе прословутият му дядо, който всъщност май му бил прадядо. Борисов скри провинилия се Цветанов зад кадър, а самият той засия ежедневно от телевизионния екран. Това, че Цветанов беше скрит от хорските очи обаче не означава, че той не е задвижвал смазаната изборна машина на ГЕРБ по места. Партията на Борисов има силни позиции в местната власт и лостове за влияние върху гласоподавателите. Не бива де се подценява и чиновническият вот, който си пази хляба.

Социалистическата партия тръгна в началото от много добри изходни позиции след избухването на гръмовните скандали с евтините луксозни апартаменти на властта и къщите за гости, построени с европари. Само че пак допусна някои от грешките, които направи преди две години.

Отначало БСП се сниши и остави ГЕРБ да се пържи в скандалите. Но през последната седмица лидерката Корнелия Нинова и водачката на листата Елена Йончева съсредоточиха нападките си основно върху премиера Бойко Борисов, като не можаха да се отърсят от агресията си. Появиха се братовчеди на Борисов, нова къща в Банкя, друга в Барселона. Но в нажежената обстановка броени дни преди гласуването и при положение, че Борисов в типичния си стил веднага отговаряше, някак си тези разкрития не постигнаха желания ефект.

Освен това представителите на БСП и кандидатите за евродепутати почти не говореха на европейски теми, а се концетрираха върху вътрешните проблеми – бедността, липсата на справедливост и т. н. Сякаш водеха кампания за избор на български парламент. Личеше си нетърпението им за предсрочни избори.

Заиграването с темите на националистите като Истанбулската конвенция и миграцията също не им донесе кой знае какви дивиденти, при положение, че на състезаталната писта тичаше и Ангел Джамбазки от ВМРО, който не само беше в свои води, но вече има и актив като популярен евродепутат.

Разбира се, влияние оказа и разправията около листата на БСП и пренареждането й на драматично заседание на Националния съвет. Тепърва ще се види дали включването на шефа на ПЕС Сергей Станишев донесе позитиви или негативи.

Факторът ниска избирателна активност също изигра своята роля. Това показва, че БСП не успя да мобилизира по-широка периферия – нещо, което се случи на президентските избори през 2016-а.

Социалистическата партия не успя да събуди и събере протестния вот. А такъв има. И това го показват не само двата процента, гласували за бившата кметица на столичния квартал „Младост” и осъдена на 20 години затвор за подкуп Десислава Иванчева, която нямаше възможност да води кампания. Показва го и добрият резултат на „Демократична България”, която се пребори за едно евродепутатско място.

Е, утешителната награда е, че силни личности като Елена Йончева и Иво Христов ще могат да покажат своите възможности на европейско ниво.