Коментар на Нешка Робева:

…А когато видим поне един осъден от всички управници /в последните 30г.,/ които обезсмислиха Конституцията, четейки я, както дяволът Евангелието, които съсипаха държавата, докараха народа си до просяшка тояга, лумпенизираха го, корумпираха го… и които безсрамно продължават да лъжат, крадат, но поучително размахват пръст… Когато видим поне един от тях осъден… Тогава да! Тогава ще имат правото да хвърлят камък, „защитниците“ на Конституцията…

Приятели и не съвсем, бях решила да мълча…
Но от известно време някои медии непрекъснато ме „информират“ за престъплението на 21ви век… Нарушена е Конституцията на Република България?!
Състезаващите се за спечелване на народното доверие, един през друг, като Гюро Михайлов, не, като Раймонда Диен, /че е по-европейско/, я защитават – нея – Светата наша Конституция.
Гледам, слушам и се чудя, толкова ли ме е обхванала апатията, че да не реагирам на подобно тежко престъпление? Нали съм гражданин на тази страна? Познавам или съм забравила Конституцията?

Преди тридесет години така я замислихме, обсъждахме, спорехме, приехме и подписахме.
„Ние, народните представители от Седмото Велико Народно събрание, в стремежа си да изразим волята на българския народ,
като обявяваме верността си към общочовешките ценности: свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост;
като издигаме във върховен принцип правата на личността, нейното достойнство и сигурност;
като съзнаваме неотменимия си дълг да пазим националното и държавното единство на България,
прогласяваме своята решимост да създадем демократична, правова и социална държава, за което приемаме тази Конституция“
От всичко до тук, май само с търпимостта се справят…
Социалната държава? Има ли нужда да спорим?

А сега по-конкретно:
Чл.4. /1/ „Република България е правова държава“ Тогава, защо Европа ни сочи с пръст? Защо всички искат промени в съдебната система? Защо негодуват срещу прокуратурата? Или правова държава няма нищо общо с тях?

Чл. 40. (1) „Печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура“. На кое място сме в света по свобода на словото? Срещу автоцензурата няма нищо.

Чл.32(2) „Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи.“ Ето тук прокурорът ни припомни Конституцията, не бяха поискали разрешение от чекмеджетата с еврото и кюлчетата да ги снимат… Както и от спящият премиер? И гласовитите му съпартийци тогава свенливо замълчаха…

Чл.41 (3) Обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда.
На колко екшъна станахме свидетели? Колко пъти ни показваха проснати по очи хора с белезници…Има ли наказан прокурор или друг виновник за показните арести? За широкото огласяване на „престъпниците“, които по-късно биваха освобождавани и съдеха България в Страсбург? А ние плащахме и плащаме…

Чл. 34.(1) Свободата и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения са неприкосновени. Ами?!! Наказан ли бе Цветан Цветанов, заради огласения телефонен разговор между онези нещастни лекари? И само за тях ли?
Чл. 53. (2) Училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително.
(3) Основното и средното образование в държавните и общинските училища е безплатно… Това вярно ли е? Няма ли виновни?
И така можем да продължим без край… И за равенството и за привилегиите и за достъпа до здравеопазване и т.н и т.н.
Искам да завърша с едно наистина престъпно нарушение на Конституцията на Република България – член на ЕС

Чл.27. (2) Република България дава убежище на чужденци, преследвани заради техните убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи.
През 2016г. две турски, учителски семейства, противници на режима на Ердоган потърсиха политическо убежище в България. По искане на Ердоган и нареждане на Бойко Борисов – Министър председател, /Плевнелиев – Президент/ те бяха предадени на турските власти?! Какво е станало с тези хора? Живи ли са? Къде са? Не се ли срамуваме? Не се ли чувстваме опозорени? Къде беше този така принципен Конституционен съд? Къде бяха кресльовците, които тогава не гъкнаха ни в защита на Конституция, ни на живота на тези хора. Учители – не политици. Какво ще кажат г-да съдиите? Или не е имало кой да ги сезира?…
Не, не съм защитник на нарушителите на законите, особено Конституцията, но ако искаме децата и внуците ни да остават и живеят в Родината си, трябва да се справим с гангрената, която я разяжда, а за това не е нужно изчегъртване, нужни са доста по-решителни, животоспасяващи действия. Нужно е народът да се събуди, да се измъкне от черупките си, грамотните да отворят Свещената книга и да се борят за правата си…
А що се отнася до вдигнатия юмрук, ако той ще ни раздели с корумпираните наглеци, с подкупните съдии, с покварените държавници и политици – нека!
На България е нужна свежа кръв, нужни са ѝ хора млади, енергични и образовани.