„Персоналните“ текстове в Конституцията, създадени за определени хора, продължават да се ползват успешно. Преди 30 години на всички им беше ясно, че в основния закон се записват разпоредби, които да не позволят на Андрей Луканов, Георги Пирински и Симеон Сакскобургготски да станат президенти. Андрей Луканов и Георги Пирински не бяха родени в България и това през 90-те ги препъна по пътя им към „Дондуков“ 2. Симеон Сакскобургготски не беше живял достатъчно дни през последните 5 години в България и това го насочи не към президентския, а към премиерския стол.

И ако в зората на демокрацията това е донякъде разбираемо, сега е архаично и комплексарско. През 1995-а Жорж Ганчев беше изваден от парламента от Конституционния съд, защото е бил с двойно гражданство при кандидатирането си. 26 години по-късно решението спрямо един служебен министър е същото и вече изглежда съвсем остаряло.

Както текстове от Конституцията бях измислени за определени хора, така и съдиите имат политически угодни решения, вземани в подходящия момент. През 2013 г. Конституционният съд не видя проблем Делян Пеевски да е едновременно депутат и шеф на ДАНС и го остави на парламентарната банка.

И така 30 години зависимостите и анахронизмите превръщаха държавата и правото в бащиния, а демокрацията в пародия.

Коментар на “Сега”