Няма тема, по която да не е постигнато огромно съгласие при проведените преговори за ново управленско мнозинство. Така обобщи съпредесдателят на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков след една седмица на интензивни разговори в 8 сектора и преговори за коалиционно споразумение между ПП, БСП, ИТН и ДБ, цитиран от БТВ. Споразумението се очаква да бъде подписано идната седмица, както и да се проведат разговори за състава на кабинета и неговата структура.

„Това бяха 18 много интензивни разговора, четири дни поред, но нямаше тема, по която да не поставим напред българския интерес и да не постигнем съгласие. Това означава, че няма значение дали сме център, леви или десни. Пожелавам да изпълним всички точки и след 4 години България няма да е същата“, коментира Петков.

Вече стана ясно, че новата структура на Министерския съвет ще бъде различна. В хода на преговорите бе обявена идеята за създаване на ново министерство – на дигитализацията, ще има и много размествания на агенции. Има и спорни предложения – като идеята на ПП да премести „Агенция пътна инфраструктура“ към министерство на транспорта.

Последният сектор, който бе разискван в събота следобед бяха международната политика, като силно бе засегнат въпроса със Северна Македония. Запазване на позицията на България по отношение Република Северна Македония /РСМ/ и нейното надграждане в конструктивен дух, договориха участниците в бъдещата коалиция.

България очаква от властите на РСМ за гарантират трайно правата на гражданите на РСМ, които се самоопределят като българи. Относно работата на съвместните комисии, предвидени в Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между България и РСМ, участниците в коалиционния формат приеха те да заседават всеки месец. „Искаме да направим реален календар на тези срещи – минимум един път на месец и реално да постигаме резултати“, каза Кирил Петков.

Потвърждаване на евроатлантическата интеграция на България, интеграция в областта на правосъдието, енергетиката и здравеопазването, както и реформиране на европейската политика по миграция и убежища, ще са сред целите на българската външна политика на евентуално коалиционно управление. Пътна карта за приемането на страната ни в Еврозоната, в съответствие с финансовата и икономическата ни стратегия и ефективна комуникационна стратегия, също ще залегне в споразумението за управление. Както и присъединяване към Шенгенското споразумение. Недопускане на диференцираната интеграция в ЕС „на две скорости“ и ускоряване на работата по приемането и прилагането на Плана за възстановяване и устойчивост, бяха част от предложените мерки. Друг акцент в разговорите бе осигуряването на финансово обезпечена политика за развитие на отношенията със съседните страни.

Да бъдат запазени правата на българите във Великобритания също обедини преговарящите, също и равноправни отношения с Русия, основани на принципите на международното право, настояване за връщане на българските архиви. Фокус ще има и върху правата на българската общност в Украйна. Преглед и осъвременяване на закона за българите в чужбина и актуализация на нормативната база, предвижда бъдещата политика на евентуалния коалиционен кабинет.