БСП падна вече на 12 избора срещу ГЕРБ. Малък, но съществен принос в тази тъжна за Столетницата статистика има избраната за нейна председателка през май 2016 г. Корнелия Нинова. За 2 години тя изгуби две смятани за предварително спечелени битки.

Особено трудна за преглъщане се оказа последната загуба – на изборите за Европейски парламент тази година. Нинова и ко. натрапиха на обществото тезата, че ГЕРБ се е самопростреляла в крака и че БСП излиза, само за да отчете служебна победа.

Но неизменно по-голям беше цинизмът на анализа „Защо загубихме” след изборите. Ниската избирателна активност и корпоративният вот били основните причини, а за вътрешните, както социалистите винаги коментират „предстои задълбочен анализ”. А все по-ясно става, че точно вътрешнопартийните крамоли са основната причина уж осезаемата победа да им се изплъзне от ръцете.

Нинова си вярваше, че може да бие ГЕРБ при силните конюнктурни предимства, свързани с разкритията за имотните далавери на хора от върхушката около Борисов. Именно затова, за да не прави експорт на свои, тя извади отбор за „евроквалификациите” с ограничен брой партийни членове. В челната петица – на първо, трето и на четвърто място стояха имена на „гастрольори – соросоиди” – Елена Йончева, Цветелина Пенкова и Иво Христов.

Нинова си позволи и малки „луксове”- Тя изхвърли от списъка председателя на ПЕС Сергей Станишев, та се наложи Националният съвет на партията спешно да коригира. Тя подмолно замени маститият социолог проф. Иво Христов с „просто” Иво Христов от президентството, когото президентът изхвърли заради соросоидство.
Поради тези и други волунтаристични решения на Корни уж капсулованата електорална маса на Столетницата отказа да иде до урните. Въпреки че делът на гласоподавателите на БСП на третия празничен ден – 26 май беше най-слабо представен на Халкидики.

Един рефрен обаче остана почти нечут, въпреки повторението му от ключови фигури в БСП и до нея – разбирай президента на страната Румен Радев. Всички те излекуваха проблемите на столетницата, та се захванаха с …дясното.

Нинова изрази на няколко пъти съжаление, че в България нямало автентично дясно. Протежето й и водач на листата на ГЕРБ за евроизборите Елена Йончева го повтори почти наизуст. „Левите и десните сме на дъното в България”, каза „кучката”, която щеше да бие Бойко, на предизборна среща в Хасково.

Ни в клин, ни в ръкав и президентът, недобре прикрит социалист, стори поклон на десницата, която на тези избори излезе от състоянието си на хибернация с избор на Радан Кънев за евподепутат. Румен Радев поздрави ГЕРБ, отбеляза постижението на ВМРО и наблегна на това, че „най-големият успех е за „Демократична България“. Може би така си върна жеста към десни хора, които подкрепиха кандидатурата му преди 2 години и се опита да ги притегли отново. Защото, както беше коментирал ген. Атанас Атанасов: „вече сме си набелязали група от гласоподаватели, за които ще се борим – всички десни избиратели, които на балотажа за президентските избори гласуваха за подкрепения от БСП ген. Румен Радев”.

Но да се върнем на Нинова. Да честваш всяка година рождения ден на Тодор Живков в Правец и да мечтаеш за силно дясно е не само политическа шизофрения, но и непростим грях към политическите ти фенове. Защо тогава го прави?

Ами защото практиката показа, че БСП, въпреки стройните си редици, дори и да увеличи броя на гласувалите за нея, както стана на тези избори, не може да победи ГЕРБ, при която дори има електорален регрес.
Тогава какво остава на Нинова? Да търси външна подкрепа за БСП? Да, чудесно, но тя самата отхвърли протегнатата ръка на АБВ на президента Първанов и Румен Петков. Най-вероятно поради непрестанно заливащи я топли вълни на вождизъм.

Пак поради това няма как да се хване за ръка и с патриотите, въпреки допирните точки на национализъм, още повече че и тях ги тресе синдрома „кой да води бащина дружина”.
Значи трябва да се търси нетрадиционно решение. И то е едно: „След като сами не можем да бием ГЕРБ, а не можем и коалиция срещу тях да направим, да създадем негов враг, който да го отслаби и тогава да го победим”.

Странно, нали? Но какво странно има у кукувицата, която снася яйца в чужди гнезда, за да й ги измътят други птици?

Та значи, идеята на Нинова е да забърка кърваво червеното с тъмно синьото и да си направи лилаво. С други думи да върне до болка познатата ни червено-синя мъгла.

Или още по просто – да пусне хора от лабораторията на Иван Костов на политическата сцена. Те да отхапят от неубедително дясната ГЕРБ и така да облекчат битката на Нинова с Бойко. Само така става разбираем червеният хленч по никое време за автентично дясно.

Съпартийци отдавна наричат Нинова „жената-хамелеон”. Синя по времето на приватизацията на „Техноимпекс”, дясна ръка на Иван Костов по време на грабителската РМД-приватизация, тя е свалена от министерски пост от Сергей Станишев като премиер… Та какво по–голямо основание при тази политическа конюнктура „силно да люби и мрази”?

… И да мине на страната на соросоидите, какъвто уклон има и президентът на страната. Но, за да забърка „лилавото” на Корнелия й трябва власт. Цялата власт. Тук има един тънък момент, който е процедурен, но БСП е факир на апаратните игри, с които прикрива действителните си намерения. Въпросът е дали ще се свика нов конгрес, или ще е заседание на вече миналия през 2016 г.

Някой ще си каже каква ли пък е разликата. Огромна от гледна точка на това кой ще диктува правилата на играта в столетницата след него. Ако форумът е с току-що избрани делегати, може почти сигурно да се предположи, че те ще бъдат подготвени от верните на Нинова апаратчици от „Позитано“ 20. Все пак не е без значение фактът, че вземат заплата от нея. Благодарение на тях резултатите от гласуването ще са в нейна полза.

В другия случай – ако се свика заседание на предишния конгрес, който се проведе през 2016 г., лобито на лидерката няма да има превес. Тогава делегатите са избирани при друго ръководство. Разбира се, винаги има хора, които преминават от едно крило в друго, но като цяло Нинова не може да е сигурна, че старите делегати ще я подкрепят.

Колкото до СДС миналото на жената-хамелеон, има няколко обвити в тайнственост детайли. В далечната 1997 година, след много битки, поражения и разочарования, СДС печели изборите, парламентът е със синьо болшинство, президентът също е син. Въобще златно време за СДС – многострадалната синя партия, която за пръв път държи цялата власт в ръцете си.

„Командирът” е на върха на славата си, неговото мнение не търпи възражение, а думата му е закон.
Няколко правителства преди това на Костов, се опитваха да правят приватизация, но тя все се оказваше половинчата и неудачна. Останаха обаче големи и апетитни „хапки” за приватизиране като външнотърговските дружества – „Техноимпекс” и гиганта „Техноимпортекспорт”. Това са две „златни мини” и то предимно валутни.

Тогава се случва ”чудо” – за изпълнителен директор на „Техноимпекс” е назначена неизвестната, твърде млада – на 28 години, и без никакъв управленски опит Корнелия Нинова.

”Чудото” продължава: Тя е назначена и на поста председател на борда на директорите на ”Техноимпортекспорт” – друго външнотърговско дружество – гигант.
Тогава Корнелия Нинова е юрист и има 2 години трудов стаж.

През есента на 1997 г. много служители от бившето Министерство на търговията и туризма си спомнят, как ”на крилете на изборната победа на СДС”, г – жа Корнелия Петрова Нинова пристига и веднага е уредена за контрольор на ИНКО ЕООД – една от ключовите тайни организации създадени от ДС и ръководени от ПГУ-ДС, търгуваща с оръжие. Но там престоят й също е много кратък, защото започва”мистериозният” възход на „синята“ Корнелия Нинова.

В началото на месец септември 1997 година, с летящ старт Нинова е изстреляна на два изключително високи поста. Тя става едновременно изпълнителен директор на „Техноимпекс” и председател на борда на директорите на „Техноимпортекспорт”.

Приватизацията е извършена успешно и до 2005 г. Корнелия Нинова е изпълнителен директор на вече новия ”Техноимпекс 98”, едноличен и пълновластен господар на частното предприятие. През септември 2005 година, съвсем неочаквано, от квотата на БСП, тъмно синята Корнелия Нинова е назначена в кабинета на тройната коалиция за зам – министър на икономиката и енергетиката в мегаминистерството с министър Румен Овчаров, зам-председател на БСП и председател на най-голямата партийна организация на социалистите – Софийската. От този случаен на пръв поглед разклон тръгва шеметната кариера на Нинова – вече наляво.

А сега – и пак надясно.