Централната избирателна комисия публикува в сайта си данните от изборите за Европейски парламент в отворен, машинно четим формат, в съответствие с Директива 2003/98/ЕО на Европейския парламент. Данните са публикувани с решение на ЦИК № 445-ЕП/29.05.2019 г. Анализът им обаче показва несъответствия, които не би трябвало да съществуват ако методиката и контролите на ЦИК бяха спазени.

Институтът за развитие на публичната среда вече публикува анализ, базиран върху данни за 12032 секции. От него става ясно, че в 1139 секции не са отчетени преференциите от машинното гласуване. Засегнати са всички участвали в изборите партии и коалиции.

В публикуваните отворени данни към момента има 12223 секции и 2977 секции с машинно гласуване. Експлоатацията им е проблемна, защото например във файла с гласовете по описание има 20 колони, а реално са 28. При комбиниране на тези данни с онлайн версията на протоколите, налични на сайта на ЦИК, създадохме база данни, в която може да се търси и да се сравняват резултатите, за които има съмнения, с публикуваните PDF версии на изборните протоколи. Търсачката е публикувана на адрес https://elections.bivol.bg.

Отчетен ли е изобщо машинният вот?

Първото наблюдение е, че данните за неизползвани в броенето машинни преференции се потвърждават. Но се откриват и още по-притеснителни несъответствия, като например наличие на машинно подадени гласове за дадена партия, които са повече от общия брой гласове, отчетени за нея. Ето няколко примера с различни партии:

Секция 042200013 в Павликени: 2 машинни гласа за Демократична България при нула отчетени валидни.

Секция 030601062 във Варна: 5 машинни гласа за КП Коалиция за България при 3 отчетени валидни.

Секция 192700119 в Русе: 29 машинни гласа за ВМРО при 26 отчетени валидни…

и така нататък, общо в 91 случая в различни секции и за различни партии.

До публикуването на статията от ЦИК не отговориха на запитването за информация на какво се дължи феноменът с повечето машинни гласове отколкото валидните.

Засечката е лесна когато машинните гласове са повече от валидните, но не толкова очевидна когато валидните гласове са повече от машинните. В този случай не може лесно да се определи дали всички машинни гласове в дадена секция са отчетени като валидни. Така или иначе самото наличие на несъответствията по-горе повдига въпроса колко общо са машинните гласове, които не са отчетени като валидни гласове,  И съответно дали има ощетени и привилегировани партии от тези несъответствия.

Неработещи контроли

Броят на получените бюлетини трябва да бъде равен на сумата от бюлетините извън урната плюс намерените бюлетини в урната. С други думи: разликата между доставените бюлетини описани в точка А. от протокола и намерените в урната по точка 5, трябва да е равна на намерените извън урната бюлетини по точка 4 от протокола. Тази контрола обаче не е сработила в огромен брой секции в различни райони на страната.

Така например в секция 020400033 в Бургас са доставени 400 бюлетини, а в урната са намерени 151. Това значи, че извън урната трябва да има 249 бюлетини. Да, но извън урната има 226 бюлетини. Липсват 23.

В секция 244601038 (24 ИР София) се открива обратният феномен: Доставени 700 бюлетини, в кутията 330, а извън кутията 374, или с 4 повече.

В друга секция в София 234608034 има огромен брой бюлетини, които не се знае как са получени. По протокол са получени 358, а общо вътре и извън урната има 898. Цели 540 бюлетини повече!

Тук няма да обсъждаме и очевидно дописваните протоколи, като този на заглавната картинка, в който с малки букви са добавяни гласове за дадени партии. Достатъчно тревожно е състоянието с машинните гласове и неработещите контроли на ЦИК, която дължи на обществото ясни и смислени отговори.