Ако някой е имал нагласата, че замерянето с популизъм ще утихне след евроизборите, ядец! Вярно, че иде местният вот, но толкова отрано се разиграха, че да не повярваш на поредните им чисти помисли. Цакат се на инат, но всъщност нямат избор – просто отиграват конюнктурата.

Пръв беше Пеевски. Следизборна поява в Народното събрание след две години неприсъствено депутатстване, отказ от европарламента с мотива, че е нужен на България, намерение за усилна законодателна дейност – журналистите без дъх останаха. Но и той секна при заявката за „свалянето на ДДС на хляба, защото това е голям проблем, на 5%, за лекарствата да помислиме и безплатни детски градини… и за книгите”. За целта щял да търси подкрепа от всички в парламента.

После Йордан Цонев и Хамид Хамид уплътниха ефекта с намерения за срещи с браншовиците, „защото не е еднозначно, не искаме да бъде популисти“. Искали да са сигурни, че цените ще паднат, за да няма обратен ефект – само да скочат печалбите. И парите за саниране искали да бъдат пренасочени за строителство на детски градини, които да станат безплатни, та майките да започнат работа. И това не било популизъм, затова го правели след изборите. Как ще бъдат освободени за работа майките от безплатните детски градини, ако те недостигат, какъвто е всъщност проблемът, не стана ясно.

Последва мощно про и контра отстрана на БСП, които направо внесоха законопроект за намаляване на ДДС-ставките за брашното, месото, млякото, яйцата и лекарствата. От левицата тропнаха по масата с напомнянето, че идеята си е тяхна, което пък от ДПС признаха с добавката че са се „заразили от нашето предложение за намаляване на ДДС“. Последва светкавичен плонж на партийният рупор от ГЕРБ Тома Биков, който порица БСП, не обели дума за ДПС и се вклини в темата със соломоновското: „ГЕРБ са склонни да разглеждат всяко предложение“.

Тук вече премиерът Борисов не издържа и атакува с намаляване на ДДС-ставката за книгите. Отдавна го обмисляли с финансовия министър Владислав Горанов – същият, който не дава и дума да се издума за намаляване на ставката за вестниците. Можели дори да направят да няма данък за книгите, „защото образованието винаги ни е било приоритет и в този мандат се дадоха толкова пари за образование, че това е капчица в морето – данъка върху книгите“. За другите стоки обаче бюджетният залог е сериозен и Горанов не се дава.

Популизъм върху популизъм, но всеки е донякъде прав – въпросът е кой повече. Както каза финансовият министър, няма гаранция и механизъм, с който променената ставка върху ДДС да е в полза на потребителите. Ефектът оставал винаги по средата, а очакването при намален с 10 пункта ДДС цените да паднат също с 10 пункта, било „ирационално“. Нещо повече, Владислав Горанов гарантирам, че цените няма да паднат. Въобще, държи си на думите от миналата година, че всичко „това е добър дебат за следващия финансов министър“.

Така че и Борисов, и Горанов са в шах, който вероятно са очаквали. През май подобни мерки въведоха в Румъния и в Гърция, при това за далеч повече стоки и услуги. И паралелно с повишаването на минималната работна заплата, която е далеч над тази в България. Мърдане, значи, няма, нито пък очаквайте намаляване на цените. И експертите, включително Горанов, са прави да повтарят че играта с ДДС-ставките не бива да е инструмент за правене на политика. Другаде е заровено кучето и всички го знаят. Понеже из всички властовите етажи продължава да се носи непоносима корупционна смрад, търгашеството и печалбарството нямат задръжки. Както по отношение на бюджета, така и на потребителите.